Сега аз ви казах, че бащите, които не се грижат да дадат християнско възпитание на своите деца, са чедоубийци, убийци на собствените си деца. Не е ли вярно! Кого следва да обвинява Илий за смъртта на своите деца? Самия себе си. Наистина, мечът на врага ги е умъртвил, но безгрижието на лъже-бащата е насочило неговия удар; изоставени от небесна помощ, те са се явили голи против стрелите на филистимците. Бащата погубил и себе си, и тях.
Между впрочем, ние ежедневно виждаме пред себе си това същото. Колко родители има, които не желаят да поемат върху себе си труда за изправянето на своите деца, непокорни и развратени! Те сякаш се боят да не огорчат децата, ако със строги думи обуздават порочните наклонности, на които те се предават. Но какво ще излезе! Безпорядъкът се увеличава; ненаказването довежда до държавни престъпления; стига се до съд; нещастниците умират на мястото на екзекуцията. Като не ги изправяте, ставате техни съобщници. Вие сте се отказали от своите лични права над тях и сте ги подхвърлили на строгостта на общественото наказание; и ето, човешкото правосъдие е приложило над тях своите строги права. Страхувате се да не ги унизявате с леко наказание във ваше присъствие; но какво ужасно безчестие ще падне върху вас, когато вашият син повече няма да бъде и баща, навсякъде преследван с поглед от обвинителите, не ще посмее вече никъде да се покаже.
Да предположим, че изпълните заповедите на закона във всички други отношения, но бидейки неверни в тази едничка заповед, вие ще бъдете строго наказани. Чуйте доказателство за това, взето от историята на един древен народ. Веднага ще видите на какво страшно наказание се подхвърлят бащите, които са небрежни за възпитанието на своите деца.
У юдеите имало един свещеник, уважаван заради кротостта на неговия нрав; той се казвал Илий. Този свещеник имал двама сина, които се предавали на всички пороци. Бащата не се грижел или едва обръщал внимание на това; ако техният разврат, стигайки до висша степен, го заставял да им направи забележка, той вършел това без необходимата ревност и власт. Той би следвало строго да ги накаже, да ги прогони от очите си, да приложи строги мерки, за да прекрати тяхното беззаконие. Нищо от това не се случило: той се ограничил да им говори във вид на увещание: „Не, деца мои, недейте върши това, понеже не са добри слуховете, които чувам за вас" (Цар.2:24). Така ли е трябвало да говори? Те оскърбявали Бога и той ги наричал свои чеда? Те забравяли Оня, на Комуто са задължени за своето съществуване, а той още ги признавал за свое семейство? Напразно и безполезно ги увещавал. Не – тук се изисквало не увещание, а силен урок, строги наказания, лечение също толкова силно, колкото е и злото. Той е бил длъжен да ги заплаши и да изтръгне това младо сърце от неговото вцепенение.
Увещания! Децата на Илий не са имали недостатък в себе си. Безполезни слова! Престъпна кротост, на която те станали жертва! Започва война, нещастниците стават плячка на неприятеля; бащата, като узнал за тяхното злополучие, пада на земята и, като си разбива главата, умира.
И така, имайки толкова примери, ще приготвим за Бога благочестиви служители и раби. Ако оня, който възпитава борци за градовете или обучава войници за царя, се удостоява с голяма почест, то какъв дар можем да получим ние, като възпитаваме за Бога толкова доблестни и велики мъже, или по-добре да се каже: ангели? Ще направим всичко възможно, за да им оставим богатството на благочестието, което пребъдва постоянно, съпровожда ни и след смъртта и може да принесе най-велика полза не само тук, но и отвъд.
Светското богатство не ще премине във вечността заедно с хората, но още тук ще погине и преди тях, а често и погубва своите владетели; но богатството на благочестието и тук, и отвъд, и само ще пребъдва постоянно, и тези, които са го придобили, ще съхрани в голяма безопасност. Това действително е така: който предпочита земното пред духовното, той ще се лиши и от едното, и от другото, а който се стреми към духовното, към небесното, той по всяка вероятност ще получи и земното. Това не са мои думи, а на Самия Господ, Който обещава да даде тези блага: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде" (Мат.6:33) - казва Той.
Какво може да се сравни с тази чест? Грижи се, казва, за духовното, а всичко останало остави на Мен. Както състрадателният баща взема върху себе си цялата грижа за дома, управлението на слугите и на всичко останало, а сина си съветва да се занимава само с благочестие, точно така постъпва и Бог. Ще бъдем, прочее, послушни, ще започнем да търсим царството Божие, тогава и децата ще видим почтени навсякъде, и сами ще се прославим с тях, ще се насладим и на настоящите блага, само ако възлюбим бъдещите и небесните. Ако послушате, то ще получите голяма награда, а ако се противите и не послушате, ще претърпите особено тежко наказание. Защото не е възможно да се оправдаем и да кажем: „никой не ни е учил на това“.