Една бесновата жена изповяда:
- Когато бях на 13 години, пасях добитъка в едно дере и там похулих Христа и станах бесновата. Демонът влезе в мен. Оттогава не съм добре. Омъжих се и мъжът ми ме заведе в Англия, Германия, при всякакви лекари, но нищо не можаха да направят. Те не знаеха, че имам демон. Сега ме доведе и при теб.
Казах ѝ:
- Изповед и свето Причастие.
А демонът започна да крещи:
- Не говориш правилно! Онзи другият поп (един друг свещеник, семеен, при когото бях ходила преди) говори по-добре. Само причастие, няма нужда от изповед.
Виждате ли, братя мои, как дяволът не иска изповедта, и че светото Причастие без изповед не помага!
„ПРИЧАСТЯВАМЕ СЕ, НО НЕ СЕ ПРИЧАСТЯВАМЕ”
Една жена от едно село дойде да ме види преди няколко години. Каза ми, че е дошла в село Ровиес (на Евбея) за празника и по обичая се причастила. Но когато преглъщала „комката”, тя останала под езика и не могла да я глътне. Отишла в една къща, почерпили я кафе и сухар, изяла ги, но парченцето не слизало. Споделила го със съседката си и я помолила да го отлепи с ръка, но не успяла. Тръгнала си от Ровиес. По пътя седнали до един извор да хапнат малко хляб и сирене. Жената почувствала, че трохичката е още там и усетила, че ухае хубаво. С пръст пробвала да я отлепи, а тя отново залепвала на езика ѝ.
- Какви са тези неща, отче Якове? – попита ме тя.
- Може би си извършила някой грях и си отишла да се причастиш, без да си достойна и способна на това? Да не си се скарала с някоя комшийка?
- Да, отче! В моя двор дойде кокошката на съседката и аз я изгоних с думите: „Иш! Да си изядеш стопанката, да пукне дано стопанката ти!” Вечерта Бог ме просвети и ми каза : „Защо не отидеш да поискаш прошка от съседката си?” „Ще ида!”, си рекох. По пътя обаче една мисъл ми каза: „Е, хайде сега, това нищо не е. И моята кокошка ходи при тях, и тяхната при мен“.
- Виждате ли какво ѝ казал дяволът? А като отишла да се причасти, не се причастила, защото била проклела съседката си.
Друг път един младеж дойде да се причасти, а аз се поколебах малко вътрешно дали да го причастя. Изглеждаше да има някаква духовна пречка. Когато го причастих, един присъстващ там монах, благочестив човек, видял как от лъжичката със светите Дарове излязло едно златно сияние, минало над главата ми и застанало на светия престол, оставайки там. След службата монахът ми разказа, че виждал лицето на младежа черно. Виждате ли? Причастяваме се, без да се пречастяваме! Затова понякога дори магьосниците и еретиците препоръчват свето Причастие, но се грижат и на ум да не ни мине да се подготвим както трябва.