Левкийският епископ Партений, близък духовен приятел на монах Евлогий, ми е разказвал следните удивителни случаи за прозорливостта на дядо Евлогий.
1) През лятото на 1935 или 1936 г. бях на почивка в Рилския манастир. Една нощ сънувам хубав сън, който по моя преценка не беше обикновен и нищо не значещ. Вървим с дядо Евлогий по един път някъде нанагоре. Аз едва следвам подир о. Евлогий, защото бях обут с някакви тежки обувки, много по-големи от краката ми.
Дядо Евлогий вървеше леко напред, а аз се спрях да събувам неудобните обувки. Това направи разстоянието между о. Евлогий и мене още по-голямо. След това, как стана не помня: дали аз го настигнах, или той се спря да ме чака, но ние пак се събрахме. Тогава той ми каза: „Не е лесно да се върви нагоре!“
Събудих се с някаква лекота и радост в душата си и реших никому да не разказвам за този сън. Но на сутринта дядо Евлогий ме среща, усмихва ми се многозначително и ми дума: „Не е лесно, не е лесно!“
Аз бях като гръмнат. Ясно бе за мен, че той ми повтаря думите, които ми беше казал насън.
2) През 1941 г. бях командирован като протосингел в Струмишко-Драмската епархия. Преди да замина за там, прекарах известно време в Рилския манастир. Когато напусках манастира и се сбогувах с отец Евлогий, той неочаквано ми каза:
— Да се молим един за друг, да не ни постигне внезапна смърт.
Аз се озадачих от тия му думи и го запитах:
— Да не би да предвиждаш, че ще умра?
— Не, не — отвърна той, — но ние да се молим един за друг.
— Ами за отец Методий и за отец Серафим да се молим ли?
— И за тях може — отвърна той, — но ние да се молим един за друг!
Напуснах манастира с известна озадаченост и безпокойство.
Думите на прозорливия дядо Евлогий ми станаха ясни едва по Кръстовден същата година, когато избухна гръцкото въстание в Драма (29-30 септември 1941 г.), дето тъкмо по това време се случи да бъда по работа. Когато всичко бумтеше около нас и близко край главата ми изсвистя куршум, аз разбрах какво е искал да каже о. Евлогий.
3) През лятото на 1947 г. бях както всяко лято в любимата ми Рилска св. обител. Бях забравил да взема в София от стареца си архиепископ Серафим благословение да правя слънчеви бани.
Един ден в светия олтар на голямата църква дядо Евлогий минава край мене и ми казва, без да съм споделял с него недоумението си:
— Слънчевите бани са полезни. Но по 15 минути. Повече не! И аз така правя!
4) Същото лято, преди да си тръгна за София, очаквах да ми изпратят леката кола на митрополията, както беше уговорено, за да ме вземе. Помня, беше събота. Аз си стягах багажа. Но неочаквано се получи телеграма от София, че колата ще дойде да ме вземе едва в понеделник, понеже дотогава била заета. Зарадвах се, че оставам още за малко в Рилския манастир, близо до св. Иван.
В понеделник след службата се сбогувах с всички братя. Дойдох и при отец Евлогий. А той ми казва:
— Вторник, вторник!
Той бърка дните, помислих си аз. Но какво излезе? Тоя ден колата не дойде да ме вземе и аз си заминах точно във вторник, според предсказанието на дядо Евлогий.
5) В дядоевлогиевата стаичка имаше много бълхи. И макар че ми беше много драго да беседвам с този мъдър и кротък монах, тормозех се от бълхите му, когато не ми даваха след това покой през цялата нощ. Ето защо аз реших след една тежка безсънна нощ да не влизам вечер за разговор в стаичката на дядо Евлогий, а да го поканвам да беседваме в градинката или на някоя пейка на открито.
Това си решение аз с никого не споделих, най-малко, разбира се, с отец Евлогий. Но ето че същия ден след вечеря, като излязохме от трапезарията, той се приближи до мене със своята бавна походка и усмихнат ми каза:
— Ела, ела в моята килия! Аз попарих бълхите с вряла вода и коприва!
+ + +
Веднъж няколко поклоннички, между които била и Галина Везенкова (по-късно монахиня Касиния), отишли на гроба на св. Иван Рилски, където бил по това време монах Евлогий. Той ги посрещнал гостоприемно и седнал да беседва с тях. Видът му бил крайно неизискан. Расото му – твърде окъсано и разкопчано на гърдите. Чорапите му – скъсани. Косите му – неприбрани.
Отдолу по пътеката се задал един млад рило-манастирски монах, който водел цяла група поклонници. Като видял монаха Евлогий в този вид, той му направил забележка:
– Защо не се облечеш по-прилично? Защо така си се запуснал? Не се ли срамуваш от хората да те гледат така?
Когато новодошлата група отминала, дядо Евлогий казал на своите гости:
–Аз толкова време се мъча да стигна до това състояние и с много труд добих този вид, а той иска да се откажа от него и да се докарам!...
+ + +
Д-р Петрана Цонкова, която през лятото на 1950 г. отишла в Рилския манастир с двете си деца Богомил и Румяна, била един ден на поклонение на гроба на св. Иван Рилски. Тя не познавала отец Евлогий и никога не била разговаряла с него, за да може да му опише семейното си положение – че е вдовица и пр.
Но ето, като заслизала от гроба на св. Иван към манастира, дядо Евлогий я застигнал и ѝ рекъл кротко: „Ето, ти си вдовица. Ако не можеш да носиш сама кръста си, ожени се! Но по-добре ще направиш, ако не се ожениш. Господ ти е дал най-скъпото – две деца! Грижи се за тях! Отгледай си ги! Възпитавай си ги!...“
Д-р Цонкова, която била тогава все още непросветена духовно и не знаела нищо за прозорливостта на дядо Евлогий, побягнала уплашена от него, без да дочака края на разговора…