ЗА ИЗПОВЕДТА
Всяко дете волно или неволно съгрешава по детски. Тогава то не е в добро настроение, лицето му не е ведро. Сторената грешка е замърсила сърцето. Това се отразява като на огледало на лицето, най-вече на погледа.
Понякога казвам на малките деца, че по погледа познавам кое от тях е направило добро и кое лошо. След сторено добро очите сияят. Детето е много красиво. А след като съгреши, погледът става тъмен и то губи красотата си.
Тъй като всяко дете иска да бъде красиво, а понякога съгрешава, някои ми задават въпроса как може да се поправи грешката. Обясних им, че както изцапаното тяло, като се измие, става чисто, така и душата трябва да се измива.
Последва важният въпрос, как ще се измие душата. Казах им, че това става чрез изповед при свещеника. Трудно им се оказа да разберат как става това. Наложи се да им изнеса един цял урок за изповедта. Започнах отдалече.
Казах им, че когато Христос бил на земята, лекувал не само телесните болести на хората, но лекувал и душите им, като им прощавал греховете. Това можел да направи само Той, защото е Бог.
Когато обаче лоши хора Го разпънали на кръст, Той бил погребан. Но в третия ден възкръснал и не забравил хората, за които дошъл на земята и страдал за тях.
Явил се на учениците си, които изплашени се скрили в една горна стая и се заключили. Но Той влязъл при тях с духовно тяло. Успокоил ги и им дал власт да прощават греховете на хората, когато те се разкайват.
Това значи, че Той ги ръкоположил в свещенически чин. Досега свещениците извършват изповедта, но всъщност Христос чрез тях прощава греховете. Свещеникът е само проводник на Божията сила. Това става тайнствено, невидимо, защото душата е невидима.
Апостолите ръкополагали други свещеници. И така веригата от Христос до последния свещеник сега не е прекъсната.
Удивително е колко много Христос обича хората и жали съгрешилите!
Когато изповяда греховете си пред свещеника, той му прочита опростителна молитва. Няма право да казва на никого кой какво му е поверил на изповед. Децата разбраха, че изповедта е баня за душата.
След такава подготовка започнахме. Никак не е лесно човек да се признае за грешен. Но децата се оказаха смели. Казах им, че изповедта не е задължителна, който пожелае. Нито едно дете обаче не се отказа.
В съседната стая на училището ефимерият на манастира отец Мирчо ги изповядва. Той обича децата и с ведрия си нрав ги предразполага. Всеки път преди изповед аз отново им напомням какво трябва да изповядват.
Разглеждам греховете по Десетте Божии заповеди.
Изповед правим два пъти в годината, в началото на Рождественския и Великия пост. С лекота вършат това, особено малките, които се надпреварват кой да влезе по-напред. Целта е да свикнат от малки, защото без изповед не бива да се пристъпва към свето Причастие.
Казах, че най-малките от предучилищна възраст може да не се изповядват. Останах изненадана от тях. Дени, която идваше с кака си на училище, беше на пет годинки. Като подготвях децата, тя слушаше. Мислех, че нищо не разбира от този толкова сложен въпрос. Тя обаче вдигна ръка и каза:
– И аз искам да се заповядам.
– Какво ще кажеш на отеца? – запитах аз, като видях, че тя не може да изговори правилно думичката.
– Ще му кажа, че съм много добра, а мама ме наказва да стоя права до стената.
Не можех да коментирам сложния случай и казах:
– Майка ти е много добра.
Детето забрави нежеланото наказание. Майка му беше наша ученичка и го възпитаваше добре. То по детски веднага ù прости и добави:
– Мама е много добра. Вечер пали кандилото и се кръсти пред иконата.
После отиде с кака си на изповед. След това започна самичка да влиза, както правеха големите деца. Благодат се изля в детската му душица. Духовно растеше.
Човешката природа, повредена от първородния грях, е слаба. От дете човек мисли, че е прав, когато греши. Другият е виновен.
Удивих се на детската му чистота. За миг то забрави, че има настроение към майка си. Направих извод за големите: Чистите по сърце лесно прощават.
Лальо беше в четвърти клас, когато се изповяда за първи път. Като се върна от изповед, каза:
– Окъпах душата си. Олекна ми.
– Сигурно си имал много грехове – казах му на шега.
– Един беше, но ми тежеше – отговори той.
Децата се усъвършенстваха в това нелесно духовно изкуство. По-големите започнаха да правят примерни изповеди. Свещеникът няма право да казва кое дете какво е изповядвало. Веднъж само ми каза, че една ученичка от Калофер и една от Карлово са направили образцови изповеди. Те надминали много добри християнки.
Затруднение срещнах и още срещам с приемане на свето
ПРИЧАСТИЕ
Тук трябва да вземат участие родителите, главно майките. Необходимо е детето да попости, според възрастта и здравето си. В празничния ден трябва майка му да го събуди по-рано и да го подготви. Най-малките трябва да ги довеждат в храма.
Но майките не го правят и не помагат на децата си. Те самите не се причастяват. Правя, каквото зависи от мене, но техните задължения не мога да върша. Веднъж реших да помогна.
По децата изпратих много любезно обръщение на майките им. Обясних смисъла на светото Причастие и ползата от него. Дори в заключение писах, че то дарява здраве не само на душата, но и на тялото. Това е истина и не прозвуча като агитация.
Нямаше особен резултат. Причастяваха се деца на майки, които също се причастяват. Липсата на духовна просвета на големите се отразява на децата. Оказа се, че децата с чистите си души по-бързо възприемат духовността от своите родители.
У нас изповедта е занемарена. Хората се плашат от нея, а децата с две думи разбраха. Нали на празник те се измиват и се обличат в нови дрехи. А не е малък празник да се отиде при самия Господ-Христос, Който ще нахрани душата с небесна благодат.
Имаше няколко деца, които гледали вечер до късно телевизионни филми, свързани с престъпления. Не можели да спят спокойно. Заболели от страх. Посъветвах майките им да ги причастят и да ги ограничат да не гледат такива предавания. Направиха го по необходимост и толкова. А детето, отделено от тайнствата на Църквата е слабо и незащитено от силите на злото.
ПОСТ
Освен изповед, за причастяване е необходим пост, за деца по-кратък. И това не е лесно за съвременното дете, защото големите в семейството не постят. А въздържанието от блажна храна известно време, освен това закалява волята.
Промениха се нравите. В атеистичното време, а и сега, след всяко тържество или по-важно обществено събитие, веднага следва богата трапеза – банкет. В старо време нямахме такъв обичай. Сега акцентът пада на телесния, а не на духовния елемент.
Никой не се съобразява с постните дни. На Разпети петък в ресторантите мирише на печено. Постът е определен от Църквата, а тогава тя се отричаше. Хората забравиха църковния пост и естествено не научиха децата си. Те нямат вина. А при тях съвсем не е трудно, когато има добър подход, въпреки че те не могат лесно да се въздържат от лакомства.
Обясних им, че никой няма да им отнеме любимата храна, но ще имат ред в храненето. Няма да приличат на животните, които моментално се нахвърлят на храната. За разлика от тях детето има разум и воля.
Много се впечатлиха, когато им разказах за един пълководец, който повел войската си на бран. Денят бил горещ и войниците изпитвали голяма жажда. Неочаквано стигнали до един извор. Всички се затичали, надпреварвайки се кой по-напред да пие.
След като утолили жаждата си, пълководецът ги строил и наредил да тръгнат в обратния път. Казал им, че с такива войници не разчита на победа. Той щял непременно да им позволи да пият вода, но по ред, както подобава. Липсвала добрата воля.
Друг път им разказах как един мъдър старец калявал волята на внучетата си. Предложил им една паница със зрели череши и им казал преди да посегнат да преброят до десет. Това се видя много забавно за децата. Малкият Антон каза, че пробвал. Можел да брои до двадесет и чак тогава да посегне към любимите ягоди.
Много се развълнуваха децата, когато им казах, че два дни в седмицата се пости: в сряда, когато Христос бил предаден от Юда, и в петък, когато бил разпънат на кръст. Това повечето деца за първи път чуваха.
Никак не е сложно в петък да се яде фасул или зеленчуково ястие, а в събота и неделя месна храна. Някой правят обратното. Пълно безредие! Децата много жалят Христос и са съгласни да постят в петък заради страданията Му, но не могат. В училище няма постни закуски, а в къщи майките не се съобразяват с поста.
Показателен е случаят с едно момиче – отлична ученичка. То ми каза, че в петък майка му сготвила картофен гювеч с месо. То обаче яло само картофи и не посегнало към месото. Това е равно на подвиг.
Не упреквам майките. Казах на децата да не осъждат родителите си, понеже те не са учили вероучение, а когато пораснат, в семействата си да въведат добрия ред в храненето, който е здравословен и полезен за душата.
Децата не знаеха дори коя храна е постна и коя блажна. Задавах им въпроси, те отговаряха уклончиво. Накрая им казах, че храните от животински произход са блажни, а от растителен произход – постни.
Зададоха ми въпроса медът блажен ли е, защото се произвеждал от пчелите. Обясних, че трудолюбивите пчелички са само работнички. Събират цветен прашец, от който се получава мед.
Постят само няколко деца, чиито родители ги подготвят за свето Причастие. Другите не спазват никакъв пост, за което нямат вина. Неделното училище и семейството в това отношение не се съгласуват.
Когато ходим на екскурзии, децата си купуват постоянно блажни лакомства, без да се интересуват какъв е денят. Затова избирам дни, в които се блажи, защото изпитвам неудобство, когато те в мое присъствие ядат блажно в постни дни.
Сега децата употребяват много месна храна. Не познават сладостта на постната чорбица. Ядат без мярка. Прави впечатление, че от малки започват да затлъстяват, което води до болести.
Църквата благоразумно е съчетала поста с изискванията на медицината. Постната храна в определени периоди пречиства организма от отровите, които се натрупват в него.
Най-важен е Великият пост, когато се възпоменават Христовите страдания. Това помага душата да се извиси над тялото, за да бъде възкресната радост пълна.
Великият пост съвпада с пролетния сезон. През зимата, особено по празниците, хората се пресищат с блажни храни, най-вече месни. С поста организмът се пречиства.
Ако детето попости малко, за да се причасти, то ще пречисти тялото си и ще стане по-добро. Така ще свикне да става господар на волята си и ще изгради добър характер. Който не може да се въздържа от храна, не може лесно да се въздържа и от греха. Голяма е възпитателната роля на поста!
