Известни са посмъртни явявания от задгробния свят, по Божий промисъл, не само на светци, но и на обикновени християни.
Синът на военния юрист генерал Ангел Янков ми разказа следното за баща си: „На Връбница 1925 година вечерта се бяха събрали у дома ни Иван Брънеков, председател на отделение във Върховния касационен съд с жена си, Ангел Карагьозов, председател на Касационния съд с жена си, д-р Лазар Възвъзов – адвокат, голям оратор, свободомислещ, и Софийският митрополит Стефан. Разговорите се водеха около темата има ли задгробен живот.
Митрополит Стефан развиваше убедително тезата, че съществува душа и задгробен свят. Д-р Възвъзов силно възразяваше. Поради заетост митрополит Стефан скоро си отиде, но и след него разговорите продължиха на същата тема и станаха още по-оживени. Траяха чак до 2 часа след полунощ. Накрая баща ми приключи споровете с предложението: „Нека си дадем дума, че който от нас пръв умре, ще се яви на другите, за да разберем има ли задгробен живот!“
Всички се съгласиха с предложението и се разотидоха.
След няколко дни, на Велики четвъртък, стана атентатът в църквата „Св. Неделя“, при който баща ми загина. Настъпи суматоха. Доста време не можеше да се узнае точно кой е загинал, кой е останал жив.
Вечерта в дома на Ангел Карагьозов се случило нещо необичайно. Жена му си работела в кухнята и изведнъж извикала уплашено:
– Ангеле!
– Какво има? – се обадил мъжът ѝ от стаята си.
– Генерал Янков стои до вратата на вестибюла.
– И аз го видях на същото място – рекъл Карагьозов. – Но щом ми извика, той изчезна. Какво ли ще да е това?!
Карагьозов веднага дойде с жена си у дома и разказа какво са видели. От нас узнаха, че баща ми е вече покойник.
Същата вечер видели духа на баща ми и Брънекови, без да знаят, че той е умрял. Под влияние на видяното те донесоха на следния ден цветя у дома и ни казаха:
– Ние го видяхме и разбрахме, че е починал…
Има, има връзка между живите и покойниците! Като духовна връзка, тя не би била мислима, ако човеците бяха само плът и нямаха душа. Но понеже ние носим наред с плътта си и жива душа, годни сме да възприемаме явявания на покойни души от отвъдния свят. Това, разбира се, става – било наяве, било насън – само тогава, когато Бог отвори духовните ни очи, от една страна, а от друга, когато Той позволи на даден покойник да ни се яви. Иначе колкото и да искаш да видиш, макар насън, някой покойник, не можеш да го видиш.
+ + +
Моя близка, баба Мария Гачева, разказва, че загубила майка си през 1928 г. Свекърва ѝ, гъркиня по народност, много обичала покойната си сватя и ходела редовно, особено в първите дни след погребението, да прелива пресния гроб. Не минала и седмица, и покойната се явила насън на своята сватя, като ѝ казала:
– Благодаря ти, че проявяваш грижи за мен, но ти си сбъркала и преливаш чужд гроб, а не моя.
Свекървата била неграмотна, тъй че не можела да прочете надписа на гроба. Въпреки това тя започнала да спори насън с явилата ѝ се:
– Не съм сбъркала, сватя – казала тя. Твоя гроб преливам. Па и как можеш ти да виждаш какво правя, като си умряла?
– Аз имам „прозорче“ горе и през него гледам – отвърнала покойницата.
Когато гъркинята разказала съня си на своята снаха, тя се заинтересувала и поискала заедно да отидат на гробищата. И действително се оказало, че гъркинята преливала не гроба на своята сватя, а един съседен пресен гроб…
Сн.: Сезеновски манастир
Сн. горе: Архимандрит Серафим (Алексиев)