„След Божествената Евхаристия без отлагане въздай слава на Господа и Му благодари, задето Той те е удостоил да станеш причастник на Неговите Тяло и Кръв. Проведи този ден с достойни дела и го запази като образец за останалите дни от живота си.
От този момент не допускай да огорчаваш Ангела-хранител на душата и тялото ти, като се връщаш към предишните пороци, подобно на свинята, изкъпала се в тинната кал, и кучето, върнало се в своята бълвотина, защото връщането ти ще бъде трудно.
Не казвай, че отново ще се покаеш и отново ще се очистиш. Защото твоето покаяние и твоето спасение зависят не само от твоята воля, но и от Божията воля. Това е така, понеже в спасението на човека действат два фактора: Божията благодат и човешката воля. По такъв начин те двете трябва да си сътрудничат, за да достигнат резултата на спасението.
Следователно, доколкото нашето спасение не зависи изцяло от нашата воля, то не е подвластно на моментните ни настроения. Затова не можем да се смятаме за господари на спасението си и да мислим, че когато пожелаем, можем да се покаем и да се обърнем от злите си дела към Господа. Не, разбира се, че не. Вярно е, че Господ желае всички да бъдем спасени и да стигнем до истинско познание на истината, но Той очаква покаянието на грешника. Той чака грешника, който съгрешава по незнание, или този, който дори съгрешава съзнателно поради морална слабост, но не е небрежен към греховете си, но не и този, който греши съзнателно и не го е грижа за греховете си…“.