Когато Господ се изкачил на Таворската планина, за да яви там Божествената Си слава, взел със Себе Си Своите трима любими ученици – Петър, Иаков и Иоан, пред които се преобразил и се явил в слава.
Дошъл часът на страшните и неописуеми страдания на Господ Иисус Христос и Той пак взел със Себе Си същите трима ученици – Петър, Иаков и Иоан, в Гетсиманската градина; отделил се с тях от всички останали апостоли, заповядал им да бодърстват и да се молят, а Сам Той се отдалечил за мъчителната Си последна молитва към Бога.
Господ за втори път счел за нужно да вземе със Себе Си тримата ученици, за да станат те отново Негови свидетели, защото онова, което трябвало да видят, чуят и свидетелстват, било необичайно важно, то било не по-малко велико от Преображение Господне на Таворската планина.
И тъй, знаем, че духовната борба, която изпитал нашият Господ Иисус Христос, молейки се на Своя Отец в Гетсиманската градина, е най-голямото и заедно с това най-тежкото и страшно събитие в Неговия земен живот.
Не мислете, че Господ е претърпял най-страшните Си мъчения и неописуемите страдания само на кръста. Знайте, че Неговата мъка, още по-страшна, отколкото страданията Му на кръста, започнала в Гетсиманската градина.
О, как страдал Той! Как се измъчвал! Как призовавал в Гетсиманската градина Своя Отец: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти (Мат. 26:39).
Някои дръзки хора може и да помислят: Що за малодушие, защо Той моли Своя Отец да отклони от Него тази чаша на страданията, ако е дошъл на света за тези страдания? Същите дръзки хора дори биха могли да стигнат дотам да кажат, че и на кръста Господ не е изпитвал никакви страдания.“
В ранните времена на християнството се появили еретици, докети, които учили, че Христовото тяло не било истинско, а призрачно, привидно (dokеu – „изглежда“, оттук и наименованието „докети“). Разпространявайки това нечестиво учение, те били убедени, че Господ Иисус Христос не изпитал никакви страдания, понеже не е имал истинско човешко тяло. Ние обаче знаем и сме дълбоко убедени, че Той е бил истински човек, както и истински Бог. Знаем, че с тялото Си на кръста Той претърпява неописуеми страдания и ужасни мъки.
Ние знаем това. Но не всички вникват какво преживява в сърцето Си Господ. Не всички знаят от какво е породена тази мъчителна молитва към Неговия Отец. Не всички проумяват, защо Господ пролива кървави капки пот.
Длъжен съм да го поясня.
Кога човешкото лице пролива кървава пот? Кога хората се молят с кървави сълзи?
Всичко това не е метафора, то е истина – че някои хора плачат с кървави сълзи, че действително проливат кървава пот. Това се случва, когато човешката мъка достига такъв страшен предел на напрежението, че никаква друга мъка не може да се сравни с него.
И тъй, по това, че от лицето на Спасителя се стичали кървави капки пот, можем да познаем колко по-ужасни били Неговите душевни страдания пред телесните.
Ала защо това било така? Защо нашият Бог Иисус Христос толкова страдал в преддверието на Своето страшно кръстно мъчение?
Помислете – ако на някого от вас се наложи да поеме греховете на сто души и да даде за тях отчет пред Бога, какъв ужас би го обзел, как би го давила тежестта на тези чужди грехове, за които той би бил длъжен да отговаря пред Бога.
Нима не знаете, че Господ Иисус Христос е взел върху Себе Си греховете на целия свят, на цялото човечество? Нима не сте чували никога словата на великия пророк Исаия: Той бе изпонаранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме (Ис. 53:5).
Не сте ли чели написаното в Първо послание на ап. Петър: Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата; „чрез Неговата рана се изцерихте“ (1 Пет. 2:24).
И тъй, още в Гетсиманската градина Христос се измъчва и страда под страшната тежест на греховете на този свят. Нетърпимо гнетят греховете на този свят, които Той взема върху Себе Си, за които Той трябва да стане пред Бога изкупителна жертва на Божието правосъдие, понеже само Той и никой друг може да изкупи греховете на целия свят.
Ето защо от Неговото чело капят кървави капки пот, ето защо толкова страда Той и моли Своя Отец: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша...“ (Мат. 26:39). Ала веднага добавя друго: „обаче не както Аз искам, а както Ти“. Иисус Христос се предава изцяло на Божията воля, а греховете на света Го угнетяват, терзаят, измъчват и Той пада в изнемога под тежестта им.
Великият светец Блажени Августин казва: „Никога другаде не ме поразява така величието и светостта на Иисус, както тук. Не бих познал величието на Неговите благодеяния, ако Той не бе открил пред мен какво означават за Него те“.
И ние не бихме познали величието на Христовата жертва, ако не знаехме какво е преживял в страшния час на Своята молитва в Гетсиманската градина.
А учениците Му заспиват... Какво означава това? Защо били налегнати от сън? Простото обяснение е, че били преуморени от нощния преход през Кедронския поток, че силите им отслабнали и заспали от тъга, както посочва Евангелието от Лука.
Нека разсъдим — дали не е имало и други, висши, тайнствени причини да заспят; дали Бог не е устроил да стане така?
Много вероятно е да е така. Сигурно Богу било угодно те едва да могат да зърнат страданията, които изпитвал Иисус Христос в Гетсиманската градина. Вероятно трябвало да бъде скрита от очите на света цялата страшна, безгранична дълбочина на Иисусовата молитва. Вероятно…
Но все пак апостолите били нужните, макар и съвсем незначителни свидетели на Гетсиманските страдания на Христовата душа.
Учениците Му заспали, но като се пробуждали трижди от Иисусовите слова, не заспивали отново веднага, а при ярката светлина на пълната луна виждали как Иисус Христос се моли и станали свидетели на страшните слова на молитвата Му.
И това било така, понеже как иначе евангелистът би знаел какво се е случило в Гетсимания и би написал това, което четем; и как би разбрал за кървавите капки пот, стекли се от Божия лоб, и как би узнал каква била молитвата Му?
Учениците били нужните свидетели: на Таворската планина те станали свидетели на Божествената Му слава, в Гетсиманската градина се превърнали в свидетели на огромната бездна от страдания на душата Му преди Той да възлезе на кръста.
И тъй, помнете: в Гетсиманската градина се изпълнила първата и, може да предположим, най-страшната част от страданията на Христос, защото на кръста Той се държал много по-сдържано.
Да се преклоним със страх и трепет пред безмерното величие на Христовите страдания. Да се поклоним и да се прилепим към Христовия кръст и да възпеем от сърце:
На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и светото Твое Възкресение славим!
1 април 1951 г.
Икона горе: Молитвата на Господ Иисус Христос в Гетсиманската градина