1. Днес Христос ни извести за подвизите на самарянката – и нашето бедно слово трябва да се потопи в морето на нейните добродетели. Взирайки се в нейната вяра, искам да ѝ посветя похвално слово и заедно с вас да я възхвалим – бедна и въпреки това богата, блудница и апостолка, погинала и вярна, ималата много мъже и получилата много власт, осквернилата мнозина и послужилата на Еднородното Божие Слово, осквернената и очистената, жадуващата и жадувалата за жива вода и наследила благодатта на небесните извори. Какво казва евангелист Йоан, който е провъзгласил високо тези неизречени тайни?
„И тъй, дохожда (Той) в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна“ (Йоан 4:5–8).
„Иисус, уморен“. Как казва пророк Исаия: „Вечният Господ Бог… не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим“ (Ис.40:28)? Междувременно евангелист Матей в своето Евангелие пише: „и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня“ (Мат.4:2); и евангелист Йоан, както току-що чу, казва: „Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия“. Едни казват, че Той е огладнял, а други Му приписват и умора. А пророк Исаия, говорейки чрез Светия Дух, ясно казва: „Вечният Господ Бог… не се уморява и не изнемогва; Неговият разум е неизследим“ (Ис.40:28). Няма ли тук противоречие между Евангелията и пророчеството? Разбира се, че не. Нито пророкът е сгрешил – да не бъде! – нито апостолите са написали нещо противно на Светия Дух и пророчеството. Но факт е, че домостроителството на нашия Спасител, Великия Бог, има донякъде двойствен и необичаен характер – аз разбирам единението в Него на божеството и човечеството, според Неговата воля и решение; и ето, пророкът възвестява могъществото и величието на Неговото божествено същество, а апостолите и евангелистите изобразяват истинското Му дело по плът. И тъй: „Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?“ (Иоан.4:6–9).
Тук, възлюбени, трябва да изследваме защо евангелистът посочил и мястото, където се случва това, и часа, и отсъствието на учениците: мястото – в думите: „седеше при извора“, часа: „часът беше около шестия“, а отсъствието на учениците – с бележката, че „учениците Му бяха отишли в града да купят храна“. Защо обаче посочил мястото? Сега ще обясня. Христос имал предвид духовен улов; с тази цел и дошъл там, където му предстояла жътва. Знаеш ли какво правят рибарите? Те не на всяко място в морето хвърлят мрежите си, а на такова, за което вече знаят, че се е завъдила риба. В морето има много места, които с предимство пред други доставят храна за рибата. Така и нашият Господ Иисус Христос, Великият Бог – според пророчеството, знаеше като Бог, че тук може да срещне улов, т.е. тази самарянка. Именно както рибарите избират местата, където се надяват да хванат риба, така и Христос дойде на това място, където можеше да улови самарянката и чрез нея да направи голям улов сред хората. Ето защо е посочено мястото. Защо посочи и часа? Той казва: „Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия“. А сега слушай и за времето. Самарянката очевидно е била бедна и се е препитвала с постоянен труд – от бедните телом и по имущество, но не и по благочестие на душата. Седейки в стана, тя усърдно се трудела, за да се прехрани. В шестия час, когато всички почивали, тя, като взела стомна, носела вода. Всевиждащият Господ, разбира се, знаел, че това време, което всички използват за почивка, тя употребява за носене на вода, отказвайки се от почивка. Затова именно в шестия час Той дойде тук, знаейки, че точно в това време тя идва за вода и може да му послужи като духовна жътва. За какво, накрая, Господ изпрати учениците си? „Учениците Му – казва Евангелието – бяха отишли в града да купят храна“. Тази бедна, както вече обяснихме, жена била скромна и нямало да се осмели да повдигне поглед при множеството. Ако беше видяла Учителя, заобиколен от ученици, или множество народ, или нещо специално, важно, внушително, блестящо, щеше незабавно да побегне, и така жътвата щеше да бъде загубена. Не би се осмелила да се приближи – значи, рибата щеше да се изплъзне от мрежите, нямаше да бъде уловена, а щеше да изскочи. Ето защо Той изпрати учениците в града. Отидете, – казал, – купете храна: вие – отидете и си купете, а Аз имам друг обяд: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело“ (Иоан.4:34). Вие имате плътска храна, а Аз – духовна; вие трябва да купите, а Аз – да изкупя, – „Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана за нас клетва“ (Гал.3:13), – казва избраният съсъд Павел, – Аз искам с вода да хвана този духовен улов. Сега знаете защо тук се обръща внимание и на мястото, и на часа, и на отсъствието на учениците; време е да преминем към следващото. „Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода“. Самарянката идва за вода в шестия час, оставяйки работата си на стана, за да се снабди с вода в часа за почивка; това е било, както вече многократно се каза, в шестия час. Когато Ева наруши заповедта в Рая, било шестият час; а сега самарянката получи спасение при извора в същия този шести час. Тя дошла за вода и видяла Иисуса. Той ѝ направил впечатление на прост странник, на обикновен пътник, търсещ отдих и намерил място при извора. При вида на един толкова незначителен човек, тя не Му обърнала внимание. Но Той – Бог, знаещ всичко, преди да се случи – забелязал съкровището на вярата и ѝ казал: „Дай ми да пия“. Изворът на живота, седейки при извора, иска да пие! Не Той да пие, а иска Сам Той да даде да пие. Дай ми да пия, и Аз ще ти дам да пиеш водата на безсмъртието. Аз жадувам за спасението на хората, жадувам не да пия, а да напоя. Подражавам на Своя Отец. Той говори на Авраам: „Вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа“ (Бит.22:2). Не неговия син, разбира се, искаше Бог да вземе, а Своя Син, който пожертва за целия свят.
2. Това същото казва синът на гърма, божественият Йоан: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16). Дай ми твоя единороден син, за да мога да даря на света Своя Единороден; принеси Ми в жертва твоя син не за да бъде той принесен на тебе, а за да принеса Аз в жертва Своя Единороден Син за спасението на света – жертва жива, угодна, свята. Така и тук: „дай Ми да пия“, – не за да пия Аз, а за да пиеш ти от Мен. „Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)“ (Йоан 4:7, 9). Строга жена! Ето с какво се хвали блудницата! Ето как спазва закона! Такъв е въобще самарянският род: валят се в мръсотията на блуда и искат да се очистят с умивания: „Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните).“ Душата им се изпълва с мръсотия, а телата си мислят да очистят. Така и самарянката: душата ѝ е осквернена, а тя се препира за пиенето на вода. А какво каза Иисус? Да не би да я порази? Не рече ли ѝ: Аз съм Бог от Бога; Аз основах и утвърдих небето и земята, – за вода ли и за пиене ли спориш ти с Мене, която си жена, пълна с грехове? Но какво (каза Той)? „Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива“. (Йоан 4:10). Виждаш как постепенно Той възбуди любовта ѝ до страст, като каза: „Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива“. А какво Му отговаря жената? „Господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?“ (Йоан 4:11–12). Велика представа имаше тази жена за патриарх Яков (слушайте, моля ви, с цялото си внимание), голямо мнение имаше за Яков и му приписваше голяма слава като патриарх, като праведник, защото той беше баща на дванадесетте патриарси: дванадесетте колена Израилеви произхождат от Яков. Знаеше, разбира се, и това, че той се е борил с Бога и се е оказал толкова силен, че Бог му рекъл: „Пусни Ме, защото се зазори“. Дори Бог, борейки се с човека, казал: „Пусни Ме, (защото си мой приятел), и се зазори“. А той отговори: „Няма да Те пусна, докле не ме благословиш“ (Битие 32:26). Що за борба на Бога с човека е това и какво означава тя, ако не това, че Бог е трябвало да се облече в нашата плът заради нас? Какво му каза Бог? Не ще повече да се наричаш Яков, а ще бъде името ти Израил: „Защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш“ (Битие 32:28). Ето защо самарянката имаше високо мнение за този патриарх, ето защо каза на Господа: „Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?“
А какво ѝ отговори Христос? Обърнете внимание на мъдростта на Господа, на снизходителността на Наставника. Не ѝ каза: да, Аз съм повече от вашия баща Яков. Не ѝ каза и така, както рече на юдеите: „Преди да се е родил Авраам, Аз съм“ (Йоан 8:58), или още: „Истина ви казвам, че много пророци и праведници желаеха да видят това, което вие виждате, и не видяха“ (Матей 13:17). Нищо подобно не ѝ каза, а се бори с патриарха и по нагледен начин се бори твърде силно. Разбира се, ако ѝ беше казал: да, Аз съм повече от Яков, той все пак беше получил благословение от Мен и Аз му го дадох, то тя нямаше да може така бързо да въздигне погледа си към такава висота на откровението и щеше да побегне. Нищо подобно не ѝ каза, а чрез видими прояви ѝ представи ясно и безспорно доказателство. Какво именно ѝ казва? „Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“ (Йоан 4:13–14). Имаше лица, които посредничеха между Яков и Христос, но Той оставя спора за лицата и се обръща към сравнение между видимата вода и невидимата – благодатта. Ако беше казал: да, Аз съм повече от Яков, – тя щеше веднага да си отиде, да избяга в града, да избегне отговора и без да изслуша обясненията, да започне да говори в града: „Безумен ли е Той, или луд? Странен и незабележим човек, и внезапно казва, че е по-велик от отца ни (Якова), или по-добре да кажем – този, който получи благословението от Бога, като излезе беден от страната си и се върна богат по особен Промисъл Божий“. Но Господ снизходи към жената и, като склони към нейната слабост, малко по малко я въздигаше към по-голяма висота. Рибарите (слушай внимателно как действат) хвърлят стръвта в морето, и когато забележат, че рибата е клъвнала стръвта, не я издърпват веднага, а я отпускат малко, за да може тя да погълне примамката без пречки, и когато усетят, че куката е проникнала в самата ѝ вътрешност, тогава бързо, без колебание изтеглят рибата. Така и Христос постъпи с жената. Не ѝ разкри веднага красотата на Божеството и не ѝ даде големи обещания за благодат, не Се обяви пред нея за Творец на Яков, а постепенно подготви душата ѝ за възприемане на истината с думите: „всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен“ (Йоан 4:13–14). Без да навлиза в сравнение на лицата, Той посочва изобилието от благодатни дарове и по този начин показва своето превъзходство пред тях, т.е. пред Яков и неговите синове. А какво отговаря жената? „Господине! – казва тя, – дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.“ (Йоан 4:15). Виж как бързо повярва, че водата, дадена от Христос, вече не оставя място за жажда! „ Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя“. Постепенно Христос пробуди в нея силно желание за Неговата духовна вода. Тя повярва, че съществува вода, след пиенето на която вече не се усеща жажда, и която унищожава писанието на греховете. „Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя“. Иисус ѝ казва: „иди, повикай мъжа си и дойди тука“ (Йоан 4:15–16). Ако имаш съучастник по съжителство, нека той сподели с теб вярата; не приемай само ти дара на духовната благодат, а „иди, повикай мъжа си и дойди тука“. Не само едната Ева Съм дошъл да спася чрез Пречистата Богородица Мария, а и мъжа искам да призова пак в Рая, ставайки Сам мъж. „Иди повикай мъжа си и дойди тука“.
Добре, възлюбени, учителят на вселената Павел с тази същата цел писал на коринтяни: „Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа?“ (1 Коринтяни 7:16). Но да не се отклоняваме встрани. „Иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж“. Започнала вече жената да открива греха си, започнала да се изповядва и да казва най-вече „нямам мъж“. Потънала съм в бездната на блуда и невъздържанието и нямам мъж. „Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза“. (Йоан 4:17–18). Какво означава: „Защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж“? Тук се налага обяснение. Тази жена имала петима мъже, и всички те умрели; след това тя паднала в блудство и тогава никой вече не искал да встъпи в законен брак с нея. А тя, неспособна да овладее страстите си, имала тайна връзка. Така тя не била нито явна блудница, нито законна жена, имала тайно мъж: а Христа мислеше да заблуди като човек, като Му каза: „Нямам мъж“. На това Христос, който знае скритите тайни на сърцата и всичко знае преди да стане, ѝ казва: „Добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.“ Жената му казва: „Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме“ (Йоан 4:19–20). Какъв пророк виждаш в Него, жено? Този, за когото Моисей е писал: „Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене“ (Второзаконие 18:15), или друг? Този ли виждаш в Тогова, Комуто са известни всички тайни на сърцето ти? Именно когато Господ заговори за нейния скрит грях, я накара да признае, че Той е пророк: „Господине, виждам, че си пророк!“ Заедно с Давид тя сега възкликна: „От моите тайни грехове ме очисти“ (Псалом 18:13).
3. Така седеше Бог, беседвайки с жената. О, велико човеколюбие! Седящият на Херувими беседва с блудна жена. „Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме“. Блудницата говори за предмети на вярата; като се увери, че разговаря с пророк, тя не го пита за нищо житейско. Тя го изповядва като Господ, но не иска от Него богатство. „Господине, виждам, че Ти си пророк“. Изповядва Го като Господ, но не пита за нищо друго, освен за учението на отците. „Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме“.[На тази планина в Самария Авраам принесе в жертва собствения си син Исаак по Божие нареждане, а в Йерусалим Иаков, по пътя към Месопотамия и към Лаван сириеца, сънува стълба, която се извисяваше от земята към небето, и се бори с Бога, затова и каза: „Всемогъщий Бог ми се яви в Луз, в Ханаанската земя“ (Бит. 48:3). Затова самарянката се докосва до учението и казва: „Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме“].
А какво казва Господ? Отново Той отговаря с мъдрост, достойна за Него. Тъй като тя вижда в Него иудеин, а самата тя е самарянка, Господ не желае да даде директен отговор на въпроса ѝ, за да не я обиди или да я въвежда в заблуждение. Защото Той търси само едно – да насочи тази жена към пътя на спасението, и нищо друго не влиза в Неговите цели. Затова Той избягва всичко, което може да я заблуди или засрами. Междувременно, ако Той ѝ беше казал, че Йерусалим е мястото, където трябва да се покланя, както заповяда Моисей на израилтяните, щеше несъмнено да възбуди голямо недоволство у нея; особено, защото – както вече казахме – тя е знаела древното предание за планината Сихем, според което именно на тази планина Авраам трябвало да принесе в жертва Исаак по Божие нареждане. От друга страна, ако Той се беше обърнал снизходително към нея, че това е именно планината, и че самаряните, като се кланят там, правят добре, такива думи щяха да са несъстоятелни. Затова, като предава земните спорове на земята, Той насочва събеседничката си към мисълта за духовното поклонение и казва: „Повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.; ...но истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят“ (Иоан. 4:21, 23–24).
Виж по-доброто наставление, виж мъдростта на умелия Учител! „Иисус ѝ казва: повярвай Ми.“ Виж как Той въвежда жената във вярата. Виж как постепенно подема душата ѝ към небесата, без да я засрамва за външността ѝ на блудница, а служи за спасението на душата ѝ. Защо? Защото Той „дойде да призове не праведници, а грешници към покаяние“ (Лука 5:32), защото заради изгубената овца, без да се отлъчва от недрата на отеческата любов, Той слезе при нас, смили се и се превърна в съвършен човек, пребивавайки Такъв, Какъвто е бил. „Иисус ѝ казва: Повярвай Ми, че ... иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят..“ Поклонението на Бога не се ограничава до място, а разбирането за Божествената благодат се разпространява навсякъде; иудеите и самаряните вече не си присвояват символите на закона. Който се кланя на Бога в дух и истина, такъв се кланя достойно.
Отсега нататък богопочитанието вече не се заключава в чуждите всесъжения, в телците и агнетата; няма вече обрязване и съблюдаване на съботата; няма ни храм, ни жертвеник, ни жертва за грях, ни Светая Светих; унищожени са сенките и служенията, и изопачените съботи са премахнати. „Новомесечия, съботи и празнични събрания – казва Бог чрез пророка – не мога да търпя; душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници“ (Исая 1:13–14). „Които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина“. Всичко това премина като сенки; старото отмина; всичко стана ново. Благодатта се отдръпна от писанията. Аз вече не изисквам поклонниците на Бога да се събират по закона на едно място; искам благодатните дарове за спасение да се разпространят по цялата вселена. „Гласът им се разнесе по цяла земя, и думите им - до краищата на вселената“ (Рим. 10:18). „Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.“ Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести“ (Иоан. 4:24–25). Ето блудница, мъдра за духовното! Ето блудница, на която Писанието не слиза от езика ѝ! И въпреки че телом е погълната от нечистотата на блудството, душата ѝ е очистена чрез усърдното четене на Божествените писания. „Зная, че ще дойде Месия“. „Месия“ означава „Помазаник“. Затова самарянката казва: очаквам Помазаника, Чиято плът ще бъде помазана с Божеството. „Когато Той дойде, всичко ще ни възвести“ О, духовна висота! О, жена — блудница и всезнаеща! Виж как тя се устремява от земното към небесното. Месия нарича Посланика, очаквания Христос, който идва за спасение на целия свят. Отново пророк! Отново Господ! И вече не нарича Господа иудеин, не подпитва за даряването на (жива) вода, не му казва: „Как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните)“ (Иоан. 4:9). Но какво му казва? „Господине, виждам, че Ти си пророк“ (Иоан. 4:19) – и веднага се насочва към вярата: „Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме“ (Иоан. 4:20). Забележи как тя се възхищава от доброто на духовните дарования. Забележи как всичко в нея се основава на Писанието. „Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести“ (Иоан. 4:25). Аз Го търся, аз Го очаквам, стремя се към Него. „ Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.“ (Иоан. 4:26). О, велико и необичайно чудо! Толкова ясно Господ открил на блудницата това, което на мнозина от апостолите още не било открито.
4. На апостолите – Клеопа и спътника му – не се откри веднага, а когато отвори очите им, тогава стана невидим за тях, така че те после вече говореха: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“ (Лука 24:32). Не им се откри, а на самарянката казва: „Това съм Аз, Който говоря с теб“. Това, което Той направи единствено за Павел, възнесъл се до третото небе, взет в Рая и чул неизречени думи, уловил цялата вселена, — това същото много по-рано направи за самарянката. Павел ясно видя Господа в думите, изречени от небето: „Савле, Савле! Що Ме гониш? Трудно е за тебе да риташ против ръжен“. А Павел отговори: „Кой си Ти, Господине?“ Той каза: „Аз съм Иисус, Когото ти гониш“ (Деяния 26:14–15; 9:4–5). Същото сега казва Господ и на самарянката: „Това съм Аз, Който говоря с теб“.
В този момент идват учениците и го намират да беседва с жената: „и се почудиха, задето Той се разговаря с жена“ (Йоан 4:27). Този, на Когото се кланят Ангелите, беседваше с блудница; Разделящият заедно с Отца безкрайното Царство беседваше с жена. А тя, оставила стомната, побърза да се върне в града. Оставила стомната с водата, защото се наситила с живата вода и, като дошла при хората в града, възкликнала с висок глас: „Дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?“ (Йоан 4:29). „Дойдете и вижте един човек“. Не каза: „Идете, вижте Бога между хората“, — за да не я приемат за безумна, да не кажат хората: тя е в изстъпление. Наистина, някой виждал ли е някога Бога, ходещ по земята? Виждал ли е някой някога Бога сред хората? „Дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила“. Тя възбуждаше у тях желанието да тръгнат и да станат Негов улов; както сама беше уловена, така и други улавяше. Самата тя започна с „иудеина“ и стигна до „Господа“, а другите — от човека — към познаването на Бога.
О, блудница-проповедничка! О, блудница, превъзхождаща апостолите! Защото само след изпълнението на цялото домостроителство апостолите започнаха апостолската си проповед, а блудницата вече проповядва Христос преди страданията, преди изкуплението и възкресението. „Дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила“. За ваша полза публично обявявам греховете си; разкривам пороците си, за да видите Бога, дошъл при хората, и да се поклоните на Христос, който не се гнуси от грешниците. „Дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила“: да не би Той да е Христос?“ Виждаш ли мъдростта на жената? Виждаш ли благоразумието на блудницата? За един единствен грях — именно за блуда — Той ѝ каза, и тя остави стомната с вода, забърза се към града, казвайки: „Дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила“. Тя проповядва за Неговото всезнание, и нейната проповед превъзхожда проповедта на апостолите. Тя не Го видя възкръснал от мъртвите, не видя как Той извика четиридневният Лазар от гроба, не видя победата Му над смъртта, не видя морето, укротено с думата Му, не видя как Творецът на Адама запълваше с глина празнината в творението у слепия — и проповядва за Този, Който в Рая с думата Си твореше от глина. „Дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила“. „И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила“ (Йоан 4:29, 39).
Ние също да подражаваме на тази жена — самарянката — в това да не се срамуваме от греховете си, а да се страхуваме от Бога. А иначе, както виждам, днес е обратното: От Идващия да съди не се страхуваме, а от тези, които не могат да ни навредят, се страхуваме и се срамуваме. И заради това, от което се срамуваме, носим наказание. Защото този, който се срамува да открие греховете си пред човека, но не се срамува да греши пред Божиите очи, и след това не иска нито да признае греховете си, нито да се покае, ще бъде посрамен в онзи ден — не пред един или двама, а пред цялата вселена. Затова да разговаряме с Христа: Той все още стои сред нас и беседва с нас чрез пророците и апостолите. Да Го слушаме и да Му се покоряваме.
Докога ще живеем в суета и напразно? Ако тук прекараме времето, което ни е дадено, без полза, то след като си отидем оттук, ще бъдем подложени на тежко наказание за безразсъдното прахосничество. Бог ни е дал този настоящ живот и е вдъхнал в нас разумна душа, не за да се наслаждаваме само на този временен живот, а за да могат всички да получат и бъдещия. Неразумните животни имат само настоящия живот, а ние имаме безсмъртна душа, именно за да се подготвим за следващия живот, за да просияем там, за да се радваме с Ангелите, за да стоим винаги пред Царя — в безкрайните векове. Затова нашата душа е безсмъртна и тялото ще ни бъде върнато. Ако пък ти, когато пред теб е небесното, си привързан към земята — помисли каква обида нанасяш на Своя Благодетел. Той ти предлага небесното, а ти, като не обръщаш внимание, предпочиташ земното. Пренебрегван, Той те заплашва с геената, за да научиш от това от какви благословения се лишаваш. Но нека Бог ни избави от опасността да изпитаме това наказание на дело! И да удостои с вечни блага благоугодилите Му, по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава и власт заедно с Отца и Светия и Животворящия Дух — сега и винаги, и во веки веков. Амин.