България-новинарски блог-теология

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус и дума: не казах ли ти, че ако повярваш, ще видиш славата Божия? Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият.

Покайният пример на света Мария Египетска е толкова многообхватен и поучителен, че светата Църква желае непременно да го запечати в нашите сърца. Защо, освен деня на нейната памет, на нея се посвещава и днешният неделен ден, т.е. петата неделя на Великия пост, и освен това се предвижда бдение, на което нейният канон се съединява с Великия покаен канон? Изглежда, че има достатъчно основания за това, та да обърнем внимание на нейното обръщане и да се поучим от него. Нека изслушаме този урок.

Братя и отци! Настана Благовещение, и това е първият от Господските празници; ние трябва да празнуваме, но не просто като голяма част от хората, а с благоговение и разбиране на тайнството. В какво се състои това тайнство? В това, че Синът Божий стана син човечески, избирайки посредничеството на Светата Дева, като се всели в нея, създавайки от нея храм за Себе Си и превръщайки се в съвършен човек.

1. Гордостта е отхвърляне на Бога, бесовско изобретение, презрение към човеците, майка на осъждането, изчадие на похвалите, знак на безплодие на душата, прогонване на Божията помощ, предтеча на безумието, виновница на паденията, причина за беснуване, извор на гняв, врата на лицемерието, крепост на бесовете, пазител на греховете, причина за немилосърдието, непознаване на състраданието, жесток изтезател, безчовечен съдия, противник на Бога, корен на хулата.

„В третата Неделя на Великия пост, в средата на светата Четиридесетница, Църквата е постановила да извършваме поклонение на Честнѝя и Животворящ Кръст Господен, за да се укрепи верният народ; там, където срещаме изнемога, трудности и умора, да отправим поглед към Честнѝя Кръст Господен, за да си спомним какво е претърпял заради нас Господ на Кръстното дърво и да не униваме, да не се страхуваме, да не роптаем, но като се преклоним пред Честнѝя Кръст с молитва към Разпнатия на него Господ Иисус Христос, Той да ни подкрепи и дари с онова, което не ни достига – упование, вяра, вярност, за да издържим докрай своя подвиг.

Въпреки че всяко Христово дело и чудотворство е изключително, божествено и дивно, но най-дивен е Неговият честен Кръст. Защото чрез него беше сразена смъртта, унищожен бе грехът на прародителите, разрушен бе Адът, дарувано бе Възкресението, дадена ни бе силата да презираме настоящето и самата смърт, приготвен бе входът към древното блаженство, вратите на Рая бяха отворени, човешката ни природа беше възнесена отдясно на Бога, и ние станахме чеда и наследници Божии. Всичко това бе извършено чрез Кръста.

Преди молитва помоли в сърцето си онзи, на когото искаш да се молиш, да те удостои да му принесеш сърдечна молитва, похвала или благодарение, защото ние можем да се молим само с подкрепата на Светия Дух, с подкрепата на онези свети угодници, чрез които искаме да се молим на Спасителя.

Когато съгрешиш за петдесети и за стотен път на ден и те обхване крайно дяволско униние и отчаяние за Божието милосърдие, заедно с Метафраст кажи от дълбините на душата си: „Зная, Владико мой, че беззаконията ми превишиха главата ми, но безмерно е множеството на Твоите щедрости, неизразима е и милостта на Твоята незлобива благост; и няма грях, който да победи Твоето човеколюбие.

Мерданският манастир „Свети Четиридесет мъченици“ датира от XIII в. Той е въздигнат на мястото, където Търновският патриарх Йоанкий II посреща тържествено цар Иван Асен II след победата му срещу епирския владетел Теодор Комнин в битката при Клокотница нa 9.03.1230 г., постигната в деня на празника на светите Четиридесет мъченици. При покоряването на Търновското царство от османците манастирът е разрушен и имотите му минават в ръцете на турските бейове.

Обожението на човека започва в този живот и става съвършено и необратимо в бъдещия век. Пълното явление и окончателният израз на истинското общение на хората с Бога, започнало тук и сега, ще завърши с тяхното възкресение в слава и възнесението им в небесата. Възкресението на вярващите, свързано с Възкресението на Христа, ги води до пълно Богоосиновяване (Богосиновство) и обожение. Подобно на Христа, възкръснал от мъртвите и влязъл в славата на Отца, вярващите ще възкръснат в слава и ще се удостоят да Го видят лице в лице.