България-новинарски блог-теология

Чистоплътните хора се грижат за чистотата на дрехите си, стараят се да избягват всеки човек, който може да ги изцапа с мръсотия. Не може да не се отдалечат от нечистотата – ако не го направят, непременно ще се изцапат.

Точно така и християнинът трябва да пази чистотата на сърцето си, да стои по-далече от изпълнени с духовна нечистота хора.

Никейският събор

Призивът за събор в Никея предшества появата на ново разделение в Александрийската църква, причинено от учение, проповядвано от местния презвитер Арий. Той е родом от Либия, изучавал християнско богословие в Александрия и Антиохия. В Александрия вече на границата между III и IV век презвитерите оглавяват християнските общини в отделните квартали със свои храмове, подобно на съвременните енории, и имат голяма самостоятелност.

И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца.

Благослови, отче!

Благочестиви християни, днес небесата се веселят и отварят дверите си, за да приемат Иисус Христос, своя Творец, Който се възнася с тялото Си от земята на небето. Днес ангелите радостно посрещат царя си, за да вдигнат тялото Му на раменете си, и Той днес сяда отдясно на Бог Отец, където си беше отначало, както ще чуете сега от Евангелието.

Eвaнгeлиe oт Лукa, зaчaлo 24

Като причислява разкола към второто след ереста еклезиологическо отклонение, св. Василий Велики учи, че „ония, които са отстъпили от Църквата, са нямали вече в себе си благодатта на Светия Дух, защото е оскъдяло преподаването на благодатта, прекъснало се е законното приемство“ [1]. А по-нататък той продължава да говори за това, че те не могат вече чрез тайнствата да преподават на другите благодатта, от която сами били отпаднали: „Така че, веднъж отпаднали и станали миряни, те са нямали вече власт нито да кръщават, нито да ръкополагат, следователно не са могли да дават на други благодатта на Светия Дух, от която сами са отпаднали“[2].

Братя и сестри в Христа! Христос Воскресе! В Пасхалния период за мнозина от нас настъпиха моменти на изкушения. Те водят към смутове и униние, противно на това, което ни учи Господ – да пребиваваме в Радостта Христова. Нека всеки от нас да си спомни за най-голямото ни оръжие, завещано ни от Господ и Светите ни отци - МОЛИТВАТА.

Нека спрем да осъждаме обобщено епископите, понеже винаги има сред недостойните достойни и ние често не познаваме цялата картина. Вместо това нека насочим силите си в молитва и дано Господ отреди най-доброто за българския народ.

Какво трябва да правим, ни питат, за да не отпаднем от Изкупителя и да не предизвикаме Божия гняв? „Затова – отговаря на този въпрос свети апостол Павел – трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем“ (Евр.2:1). Това означава, че трябва да прекараме живота си с особено внимание към Новия Завет (договор – б.пр.), в който Бог благоволи да встъпи с нас, съединявайки ни със Себе Си чрез светите тайнства, изявявайки ни Своята пресвята и съвършена воля в Евангелието, увенчавайки верните синове на Новия Завет с явния и осезаем дар на Светия Дух.

Възвание

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Скъпи в Господа отци, братя и сестри,

Предстоят ни съдбоносни избори за Патриарх на родната ни БПЦ, както и държавни избори.

Обръщаме се към всички, които желаят молитвено да подкрепят нашата св. Църква и Родина.

Нека всеки ден от днес до 30 юни прочитаме Молебния канон към Пресвета Богородица.

Във връзка с празника на светите равноаполстолни Кирил и Методий (11. май) и Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост (24.май), много се изписаха, и то какви ли не небивалици за честваните светци, за глаголицата и за кирилицата, и то все от хора, които не са вещи в областта на старобългаристиката и средновековната българска литература.

Последните няколко години, във връзка с 24 май,  празникът на българската просвета и култура, се появиха много и различни публикации, които оспорват българския произход на азбуката, на която пише не само българският народ, но и всички славяни, използващи кирилицата. Авторите на тези изследвания не са специалисти в областта на лингвистиката и не познават езиковите доказателства по разглеждания казус. Всъщност, българската лингвистика и медиавистика са абсолютно категорични по въпроса за това, че Кирило-Методиевият език е старобългарски, т.е че глаголицата, а на нейна основа и кирилицата е създадена на СTАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Няма специалист у нас в областта на българската филология, който да не познава езиковите доказателства за старобългарската основа на Кирило-Методиевия език, залегнал в основата на азбуките, тъй като тези особености се изучват още в първите курсове на специалността.

Представяме на вниманието на всички, които проявяват интерес по темата, изследването на проф. Кирил Мирчев,  член-кореспондент на БАН, най-големият ни специалист по старобългарски език и история на българския език, в което той посочва категоричните езикови доказателства за старобългарския, а не общославянски езиков произход на азбуката. 

Трябва да се пазим, превъзлюбени братя, не само от явната и очевидна измама, но и от онази, която е прикрита с тънко лукавство и хитрост. Защото след като врагът е разкрит и низвергнат с идването на Христа, с Когото дойде светлина за езичниците (Ис. 9:1; Лука. 2:32; Иоан. 8:12) и възсия спасителното светило за щастието на човеците, така че по-задълбочено започнаха да слушат духовната благодат, слепите отвориха очите си за Бога, немощните получиха вечно изцеление, хромите побързаха да се устремят към Църквата, немите започнаха гръмко да произнасят молитвите си; след като врагът видя идолите изоставени, свърталищата и капищата си, поради многото повярвали, опустели – в какво се състои по-тънкото лукавство и хитрост, ако не в измислената от врага нова измама – със самото християнско звание да прелъстява непредпазливите?