Автор: Максим Димитров 
 
 
 
 
 
 Прозвъня последният звънец. За някои ученици това е първа ваканция, за други този последен звънец наистина бе последен, но по-скоро той е пресичане на една граница в живота - от училището в новия самостоятелен живот. В Одеска област, Украйна, в около 50 училища се изучава българския език. И докато в България все още се чудят защо украинските граждани правят това, докато българските емигранти от последните 20 години споменават за България повече от негативна страна, тук, в тези китни български села, децата се възпитават с любов и уважение към историческата прародина. Въпреки това, че нашите предци са дошли в Бесарабия преди около 200 години, спомените за България с тръпка и със заветна мечта да се види се предават от поколение на поколение. И само тук, в Бесарабия може да се чуе думата „БългарияТА”. Една от възможностите да посетят България е следването в Български вуз. Ето какво споделят абитуриентите на Виноградненското средно общообразователно училище (Болградско, Одеска област, Украйна).

 

Надя Георгиева

В бъдеще всички ние искаме да станем хора, хора с голяма буква. Искам да опитам да кандидатствам в България, защото съм чувала, че там е хубаво и красиво. Вярвам, че ще успея, ако стана студентка там. Насочвам се към специалност, свързана с икономика и математика. Искам да бъда човек в този живот.

 

Неля Острова

Не мисля да кандидатствам в България, макар че брат ми учи там, но все пак аз искам да остана в Украйна, по-близко до родната си земя, родителите си. Някаква топлина ме кара да остана тук. Каква точно ще бъда, не мога да кажа, но по-скоро ще бъде свързано с икономика.

 

Александър Димитров

Искам да отида в България. Студентите, които се връщат по време на ваканция от там, разказват, че там е много хубаво и е по-лесно да се учи. И тъй като ние сме също българи, те ни помагат много. Искам да живея в България. Тя е нашата историческа прародина. Мечтата ми е да я видя, какъв е народът там. 

 

Александър Стоянов

Това е последната година в училището. Не искаме да се разделяме с нашата учетелка по български език Татяна Степановна Михайлова. Никога не съм бил в България, но мечтата ми е да отида там. И най-вероятно ще кандидатствам в България. Разказват, че в България е хубаво и красиво.

 

Марина Генова.

Родена съм в село Виноградное (Украйна). Българка съм и се гордея с това. Искам да уча в Одеса. Желанието ми е да стана медицинска сестра. Най-вероятно ще остана там да уча, защото младите хора масово заминават в големите градове, търсейки работа, която за съжаление на село няма. 

 

Виталий ДимовИскам да отида в България. Изборът на специалността ми най-вероятно ще бъде свързан със спорта. Занимавам се професионално със свободна борба. Вярвам, че ако се старая, ще мога да постигна добри резултати и там. В България не съм бил никога, но познатите ми разказват, че там е добре и може да се живее.

 

Мая Диордиева

Ще кандидатствам в Одеса, искам да уча мениджмент. Мечтата ми е да отида и да видя България, за която толкова много разправят, че е хубава. Да видя прародината, откъдето са дошли моите предци, да се запозная с хората, с които имаме една и съща кръв и душа. Надявам се, че в България също имат интерес да се срещнат с бесарабските българи. 

Несигурната политическа и икономическа ситуация в света може да е причина за този отпечатък на несигурност, който се забелязва в изказванията на зрелостниците. Обаче те са сигурни, че България е най-добрата, да, точно така, най-добра и най-красива, макар и да са запознати с нея само от книги, телевизия, разкази на роднини и познати. 

Само може да им пожелаем успехи и късмет! И нека тези прекрасни изказвания за България бъдат оправдани от реалността, както и надеждите им.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1