ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИЯ И ВЕЛИК СЪБОР НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА
“На православните и на всеки човек добра воля"
Ние възхваляваме и славим Бога „на милостта и на всяко утешение“, че ни сподоби в седмицата на Петдесетница (18-26 юни, 2016 г.) да се съберем на остров Крит, където апостол Павел и неговият ученик Тит са проповядвали Евангелието в първите години от възникването на Църквата.
Ние благодарим на Светата Троица, че ни дари с благоволението Си да завършим в единодушие работата на Светия и Велик Православен събор, свикан от Вселенския патриарх Вартоломей в единомислие с предстоятелите на поместните православни автокефални църкви.
Вярно следвайки примера на апостолите и богоносните отци, ние отново се задълбочихме в Евангелието на свободата, която „Христос ни дарува“ (срв. Гал.5:1). Основа на нашите богословски обсъждания беше убеждението в това, че Църквата не живее за себе си. Тя носи свидетелството на Евангелското за благодатта и истината, и предоставя на целия свят даровете Божии: любов, мир, справедливост, помирение, силата на Кръста и Възкресението, очакването на вечността.
1) Главният приоритет на Светия и Велик събор беше да се провъзгласи единството на Православната църква. Основаващо се на Божествената Евхаристия и на апостолското предание на Епископите, съществуващото единство трябва да укрепва и да принася нови плодове. Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква се явява Божествено-човешко общество, което предусеща и преживява последните реалии в Божествената литургия. Като непреходна Петдесетница тя е незамлъкващ пророчески глас, присъствие и свидетелство за Царството на Божията Любов.
Вярна на последователната апостолска традиции и светотайнствения опит, Православната църква се явява истинен приемник на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква, каквато изповядваме в Символа на вярата и потвърждаваме чрез учението на Отците на Църквата. Нашата Църква преживява тайната на Божествената икономия в тайнствения живот, организиран около Светата Евхаристия.
Православната църква изразява своето единство и съборност чрез Събора. Съборността определя нейната организация, вземането на решения и набелязването на по-нататъшния и път. Православните автокефални църкви представляват не федерация от Църкви, а Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Всяка поместна църква, в която се извършва Светата Евхаристия, се явява в съответното място присъствие и проявление на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Относно православната диаспора в различните страни по света беше взето решение епископските събрания да продължат своята работа, докато не стане възможно приемането на канонични акривии.Тези събрания се състоят от канонично избрани епископи, назначавани от всяка автокефална Църква и пребиваващи в нейно подчинение. Съгласуваното взаимодействие на Eпископските събрания е гаранция за съблюдаване принципа на православната съборност.
По време на своята работа Светият и Велик Събор подчерта важността на събранията на Предстоятелите и направи предложение Светият и Велик Събор да бъде учреден като регулярно действаща институция.
2) Участвайки в Божествената Евхаристия и молейки се за Вселената, ние трябва да продължаваме литургията след Божествената литургия и да носим свидетелството на вярата до близки и далечни, съгласно ясната заповед на Господа преди Неговото Възнесение: „И ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя“ (Деян,1:8). Реевангелизацията на Божия народ в съвременните секуларизирани общества и евангелизирането на онези, които все още не са познали Христа, се явява непреходен дълг на Църквата.
3) Нашата Църква, вярна на своя дълг да свидетелства за истината и за своята апостолска вяра, придава голямо значение на диалога, най-вече с инославните християни. По такъв начин останалият християнски свят ще познае по-дълбоко истинността на Православното предание, значимостта на светоотеческото учение, литургичния опит и вярата на Православните. Диалозите, които води Православната Църква, никога не предполагат компромиси по въпросите на вярата.
4) Избликът на фундаментализъм, наблюдаван в различни религии, представлява израз на болезнена религиозност. Трезвият междурелигиозен диалог внася значителен принос в развитието на взаимното доверие, мира и добрите отношения. Елеят на религиозния опит трябва да бъде използван за заличаване на раните, не за разпалване огъня на военни конфликти. Православната църква решително осъжда експанзията на военно насилие, преследванията, изгнание и убийство на представители на религиозни малцинства, принуждаване към смяна на вероизповеданието, търговията с бежанци, отвличанията на хора, изтезанията и чудовищни екзекуции. Тя осъжда разрушаването на храмове, на религиозни символи и на паметници на културата. Църквата е особено обезпокоена от положението на християните и другите преследвани етнически и религиозни малцинства в Близкия Изток и в други региони на света. Тя се обръща към международната общност с призив да бъдат защитени православните и всички останали християни, както и другите групи от населението на дадения регион, притежаващи неотменно право да пребивават в своята родина в качеството си на равноправни граждани. Нашият Събор призовава всички страни незабавно и систематично да положат усилия за прекратяването на военните конфликти в Близкия Изток, където продължават военни сблъсъци, и да се подпомогне възвръщането на всички прокудени хора по родните им места.
Обръщаме се преди всичко към най-силните в настоящия свят, за да подпомогнат възцаряването на мира и справедливостта в родните страни на бежанците. Призоваваме политическите власти, гражданите и православните вярващи в страните, в които намират убежище унижените бежанци, да продължават да им оказват помощ както със собствени усилия, така и с последните си средства.
5) Съвременната секуларизация има за своя цел отчуждаването на човека от Христа и от духовното влияние на Църквата, неоснователно отъждествявайки я с консерватизмът. Обаче западната цивилизация има носи трайни следи от непреходния принос за християнството. Нещо повече, Църквата като сфера и образ на живота в свобода представя спасителното значение на Богочовека и Неговото Тяло.
6) В своя съвременен подход към брака Православната църква счита за нерушим съюза между мъжа и жената в любовта, „тайна велика… по отношение на Христа и Църквата“. По подобен начин тя нарича семейството „малка Църква“. Като произхожда от брака, семейството се явява единственият гарант за добро възпитание на децата.
Църквата винаги е подчертавала значението на въздържанието. Християнската аскеза се отличава радикално от всякакъв тип дуалистична аскеза, която отделя човека от обществото и ближния. Тъкмо обратното, тя го свързва със светотайнствения живот на Църквата. Въздържанието засяга не само монашеския живот. Аскетическият дух е характерен за християнския живот във всичките му проявления.
***
Светият и Велик Събор, освен конкретите теми, по които бяха приети решенията, изказва също така кратки бележки във връзка със следните онтологични и актуални съвременни проблеми:
7) Относно въпроса за отношението на християнската вяра към естествените науки, Православната църква не се стреми да контролира научните изследвания и не изразява позиция по всеки научен въпрос. Църквата е благодарна на Бога, Който е надарил учените с дара да откриват неподозирани измерения от Божественото творение. Съвременното развитие на естествените науки и технологии доведе до радикални изменения в нашия живот. Те имат значителна полза като облекчават нашето ежедневие, подпомагат излекуването на тежки заболявания, опростяват комуникацията между хората, способстват за проучването на космоса и др. Но заедно с това, те имат и редица негативни последствия като манипулирането на свободата, постепенното обезценяване на ценностните традиции, разрушаване на околната среда, оспорване на моралните ценности. Научното знание, колкото и скоростно да се развива, не стимулира човешката воля и не дава отговор на сериозните етически и жизнени въпроси, не подпомага откриването на смисъла на живота и на света. Същите тези проблеми изискват духовния подход, който Църквата се опитва да предостави чрез биоетиката, базирана на християнската етика и светоотеческото учение. Редом с уважението си към свободата на научното изследване, Православната църква акцентира и върху опасностите, които се крият в някои научни открития, акцентирайки върху вниманието към достойнството на човека и неговото божествено предназначение.
8) Съвременната екологична криза е следствие от духовни и етически причини. Нейните корени са свързани с алчността, сребролюбието и егоизма, които водят до неразумна употреба на природните ресурси, замърсяване на атмосферата с вредни отпадъци и наличието на парников ефект. Християнският подход към решаването на този проблем изисква от човека покаяние за злоупотребата с природата, въздържание и аскетичен дух, който се явява противодействие на свръхконсумацията и редом с това култивира у човека съзнанието, че той е само „стопанин“, а не властелин на творението. Църквата не престава да подчертава, че бъдещото поколение има правото да се ползва от природните блага, които ни е дарил Творецът. Ето защо Православната църква взима активно участие в различните международни инициативи в областта на екологията, тя определи 1 септември като ден за молитва за опазване на околната среда.
9) В противовес на уравняващата и обезличаваща стандартизация, която се прокарва по различни начини, Православието провъзгласява уважение към самобитността на хората и народите. То е против превръщането на икономиката в нещо независимо от основните човешки потребности и развиването й като самоцел. Прогресът на човешкия род не се свързва само с повишаване на жизнените стандарти и икономическото развитие в ущърб на духовните ценности.
10) Православната църква не се меси в политиката. Нейното слово остава ясно отчетливо и пророческо, каквото е редно да бъде всяко посредничество в името на човека. Човешките права днес са поставени в центъра на вниманието на политиката като отговор на съвременните социални и политически кризи и сътресения с цел защита на гражданите от произвола на държавата. Нашата Църква посочва задълженията и отговорностите на гражданите, но редом с това – и необходимостта от постоянна самокритика от страна на политиците и гражданите с цел съществено подобряване на обществото. На първо място Църквата подчертава, че православният идеал за човека надхвърля рамките на установените човешки права и че „над всичко” е любовта, както ни посочва Христос и както са научили от опит Неговите верни последователи. Освен това тя набляга на факта, че фундаментално човешко право е защитата на религиозната свобода, която включва свобода на съзнанието, на вярата и на религията, както и всички проявления на религиозната свобода, било то в личен или обществен порядък, както и правото на всеки вярващ да практикува свободно, без намеса от страна на държавата, изпълнението на своите религиозни задължения, публичното преподаване на религия и поддържането на условия за функциониране на религиозните общности.
11) Православната църква се обръща към младежта, търсеща пълноценен живот, изпълнен със свобода, справедливост, съзидание и любов. Тя я призовава да се присъеди осъзнато към Църквата на Този, Който е Истината и Животът и като дойде в църквата, да се укрепи в силите си, да сподели тревогите си, грижите си и очакванията си. Младежта е не просто бъдещето на Църквата, но енергичното и творческо настояще, както на поместно, така и на вселенско ниво.
12) Светият и Велик събор откри нови хоризонти в съвременната многообразна вселена. Той подчерта нашата отговорност в пространството и времето в перспективата на вечността. Православната църква, съхранявайки непокътнат своя светотайнствен и сотириологичен характер, е чувствителна към болката, тревогата и призива на народите за справедливост и мир. Тя благовества „ден на ден Неговото спасение; разглася между народите славата Му, по всички племена – чудесата Му“ (срв. Пс. 95).
Да се молим „Бог на всяка благодат, който е признал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими. Нему слава и владичество вовеки веков. Амин“ (1 Петър 5, 10-11).”
† Вселенски Патриарх Вартоломей, Председател
† Александрийски Патриарх Теодор
† Йерусалимски Патриарх Теофил
† Сръбски Патриарх Ириней
† Румънски Патриарх Даниил
† Кипърски Архиепископ Хризостом
†Атински и на цяла Елада Архиепископ Йероним
† Митрополит Варшавски и на цяла Полша Сава
† Архиепископ Тирански, Дурески и на цяла Албания Анастасий
† Архиепископ Прешовски и на цяла Чехия и Словакия Ростислав
Следват имената на останалите делегати, участвали в Събора.