Вечерта на 20 февруари 2017 г. в Переделкино, след продължително боледуване на 98-годишна възраст се престави пред Господа дългогодишният духовник на Свято-Троицката Сергиева лавра, духовникът на Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия Алексий II архимандрит Кирил (Павлов).
Архимандрит Кирил (в света Иван Дмитриевич Павлов) се родил на 8 октомври 1919 г. в Рязанска губерния.
Отец Кирил рядко споменавал нещо от светския си живот. Известно е само от едно интервю, че се е родил и израснал във вярващо селско семейство. Но, по думите му, „от 12-годишна възраст живеел в невярваща среда, у брат си, и разпилял своята духовност“.
В младите си години работел като технолог в металургичен комбинат, в армията бил повикан в края на 30-те години. Служил в пехотата.
Като участник във Великата Отечествена война със звание лейтенант, участвал в отбраната на Сталинград (командвал взвод), в боевете при езерото Балатон в Унгария, стигнал до Австрия. Демобилизирал се през 1946 г.
По време на войната станал вярващ. Спомнял си, че като караул в разрушения Сталинград през април 1943 г. сред развалините на домовете намерил Евангелие, с което вече не се разделял.
След края на войната постъпил в Московската духовна семинария, която тогава се намирала в Новодевическия манастир в Москва, впоследствие завършил и Московската духовна академия. От това време животът му бил свързан с Троице-Сергиевата лавра.
На 25 август 1954 г. бил постриган за монах. През същата година завършил Московската духовна академия и бил ръкоположен на 8 октомври за йеродякон, а след това – за йеромонах.
Бил готвач, след това касиер на обителта. От 1965 г. станал духовник на братята от Лаврата. Възведен бил в сан архимандрит.
По свидетелство на съвременниците му, при него на времето са се изповядвали Патриарсите Алексий I и Пимен; бил е духовник на Патриарх Алексий II, затова се преместил в Патриаршеската резиденция в Переделкино. Продължавал духовно да обгрижва монасите от Лаврата, приемал голям брой вярващи.
В началото на XXI век старецът преживял инсулт, който отначало го обездвижил, а след това практически го лишил от възможността да общува с външния свят. Прикован към постелята, мъжествено търпейки болестта си, той не търсел подкрепа и утешение, а в кратките моменти, когато силите му се възвръщали, самият той подкрепял и утешавал заобикалящите го.
Автор е на голям брой проповеди и поучения. Наставник на младите монаси, приели пострижение в Лаврата. Обичал епистоларния жанр, всяка година изпращал до архиереи, свещеници, миряни, духовни чеда и дори до малко познати хора близо 5000 писма с поздравления, наставления и назидания.
ЦАРСТВО НЕБЕСНО НА АРХИМАНДРИТ КИРИЛ!!!