На 29 ноември 2017 г. в Залата за църковни заседания в катедралния съборен храм „Христос Спасител“ в Москва започна работа Архиерейският събор на Руската православна църква. Българската православна църква участва със своя делегация в съсътав: Ловчански митрополит Гавриил, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Русенски митрополит Наум, Старозагорски митрополит Киприян, както и главния секретар на Светия Синод Мелнишки еп. Герасим. Програмата на Събора включва юбилейни тържества, посветени на 100-годишнината от възстановяване на Патриаршията и интронизацията на патриарх Тихон, състояла се в Успенския събор на Кремъл на 4 декември 1917 г., в деня на празника Въведение на Пресвета Богородица в храма.
Преди началото на Събора в храма „Христос Спасител“ бяха донесени честните мощи на светителя Тихон, патриарх Московски, от Донския ставропигиален мъжки манастир..
Началото на заседанията беше предшествано от Божествена литургия в храма „Христос Спасител“, отслужена от председателя на катедралния събор протойерей Михаил Рязанцев и московско духовенство. Молитвено присъстваха Светейшият патриарх Московски и на цяла Русия Кирил и пристигналите на Архиерейския събор йерарси.
Преди началото на богослужението в центъра на храма „Христос Спасител“ беше поставена новата рака за честните мощи на светителя Тихон, изработена за 100-годишнината от възстановяване на Патриаршията в Руската православна църква. На 18 ноември 2017 г., в деня, когато се отбеляза 100-годишнината от избирането на патриаршеския престол на св. Тихон, раката беше осветена от Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил в Големия катедрален храм на Донския манастир.
В първия ден на Архиерейският събор бяха обсъждани въпросите за срещата в Хавана и Критския събор. Негово Светейшество заяви в доклада си пред Московския събор, че последните години се характеризират с развитие на сътрудничеството между Руската православна църква и Римокатолическата църква в сферата на обществената проблематика.
„В хода на моята среща с Римския папа Франциск на 12 февруари в Хавана изпъкна високата степен на взаимно разбиране“ – каза Негово Светейшество, отбелязвайки, че в Русия и по света това събитие е имало много широк положителен резонанс. Патриархът изрази увереност, че срещата в Куба е станала важна крачка по пътя за решаване на най-актуалните въпроси на съвременността със съвместните усилия на двете най-големи Църкви в християнския свят.
Светейшият Владика напомни, че главната причина за организиране на срещата в Куба е станала трагичната ситуация, в която се намират християните в Близкия Изток и в Северна Африка. Архиерейският събор през февруари 2016 г. постановил „да се направи всичко възможно да се прекрати геноцидът, отприщен срещу християните от екстремистите, кощунствено прикриващи злодеянията си с религиозни лозунги“ и призова 2016 г. да стане година на специални усилия, предприемани в това направление“.
„Срещата в Хавана стана конкретна и действена стъпка за изпълнение на това решение – засвидетелства Светейшият патриарх кирил. – В Съвместното заявление, което ние с папа Франциск подписахме в края на срещата, се съдържа призив към световната общественост да се направи всичко възможно за прекратяване на насилието в Близкоизточния регион, което не може да се постигне без координираните действия на всички сили, противостоящи на екстремизма“. Предстоятелят на Руската Църква специално отбеляза, че скоро след това съвместно обръщение трагедията на християните в Сирия започна на Запад открито да се нарича геноцид — съответни заявления направиха например Държавният департамент и Конгресът на САЩ.
По повод на Критския събор Волоколамският митрополит Иларион Алфеев подчерта в доклада си, че документът „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят“ предизвика след неговата публикация най-много критични коментари в православните среди. Дори на самия Критски събор по отношение на този документ нямаше единомислие: не го подписаха 21 архиереи от 161 участници в Събора, в това число 17 от 25-те архиереи - членове на делегацията на Сръбската православна църква. Особена критика предизвикаха следните формулировки: названието „църкви“ на инославните общности и изразът „търсене“ или „възстановяване“ на християнското единство. Поправките, предложени от Руската Църква, отразяваха тази загриженост, но не бяха взети изцяло под внимание на Критския събор.
Изводът е, че документите, които бяха подготвени и приети непосредствено на Събора, се нуждаят от доработка. В „Послание на Събора“ и „Окръжно послание на Събора“ (Енциклика) бяха отразени решенията по редица актуални въпроси, приети от участващите на Събора автокефални Църкви.
Както беше отбелязано в огласения на Архиерейския събор доклад на председателя на Синодалната библейско-богословска комисия Волоколамски митрополит Иларион, основните идеи на тези документи като цяло не противоречат на социалното учение на Руската православна църква. „Едновременно с това документите съдържат редица не съвсем удачни и неясни формулировки, както и твърдения, които по-рано не са били обсъждани на всеправославно равнище, - каза докладчикът. – Тези формулировки и твърдения се нуждаят от по-нататъшно обсъждане“.
„За да станат подготвените в хода на предсъборния процес и разгледани на Критския събор проектодокументи общоправославни решения, е необходима тяхната доработка и съгласуване на общоправославно равнище, а след това приемането им с консенсус от всички поместни автокефални Православни църкви“ – се подчертава в доклада.