Стотици поклонници от Гърция, Украйна, Русия, Грузия, България, Франция, САЩ и други страни дойдоха на 1 декември в манастира Дохиар на Света Гора Атон, за да почетат паметта на неговия игумен схиархимандрит Григорий (Зумис) на 40-ия ден от преставянето му.
Възпоменателната служба оглави Касторийският митрополит Серафим (Папакостас). Съслужиха му Неакринийският и Каламарийски митрополит Иустин (Бардакас), Ахалкалакският и Кумурдойски митрополит Николай (Пачуашвили), управляващият грузинските енории в Южна Америка и други свещенослужители.
Присъстваха и представители на атонските манастири, братята от Дохиарския манастир, духовници, монаси и над 300 миряни.
За 40-ия ден от преставянето на Стареца Григорий в Дохиарския манастир издадоха диплянка за поклонниците, в която накратко бяха изброени основните моменти от житейския път на известния духовен наставник.
На 15 септември 1980 г., на 38-годишна възраст той става игумен на манастира Дохиар. На светата обител посвещава останалите 38 години от живота си. По онова време манастирът бил напълно запустял, разорен от бедност, повечето килии не били обитаеми, липсвали каквито и да било битови условия. Скръбта, тъгата, горчивината, въздишките, които мъжествено претърпял Старецът, са известни само на Господ, Който знае и тайните му духовни подвизи.
През 1992 г. схиархимандрит Григорий започва изграждането на метох (подворие на манастира Дохиар) – девическата обител, посветена на Пресвета Богородица „Теоскепастос“ (Божествен Покров) в село Сохо Лангада, в която той поселил монахини, негови духовни чеда. Днес този голям манастир е истински духовен бисер в региона.
Няколко дни преди заминаването си от този свят Старецът поискал да се върне от метоха, където се намирал, в манастира, за да остави последното си дихание в любимата си килия, близо до духовните си чеда.
Прощавайки се с всички, помолил да изпеят Молебния канон на Пресвета Богородица „Скоропослушница“, който от цялото си сърце години наред сам гръмогласно изпълнявал. Отслужили маслосвет, Старецът се причастил със Пречистите Тайни и тихо и преподобно предал духа си на Създалия го Владика на 22 октомври 2018 г., на 76-годишна възраст.
Като духовно завещание той остави две издадени книги и много други публикувани и непубликувани текстове.
Някои душеспасителни поучения на Стареца Григорий (Зумис):
Той предпазвал свещенослужителите от греха на гордостта: „Ето, Римският папа повярва, че той е наместник на Бога на земята, и погуби целия Запад. А свещеникът не е никакъв наместник, а е послушник Божий на земята. Да се подвизаваме като изповедници, а не като такива, които имат власт“.
У нас, пастирите, трябва да има бедност, а у народа – послушание.
Ние, които носим раса, трябва да бъдем внимателни. Расото е кръст, то е знаме Христово. Господ не ни е оставил друго знаме, освен расото. Обичайте расото. И монасите, и клириците, и епископите. Не е наред, когато един епископ има скъпи копчета на ръкавелите, а хората долу са бедни.
Монашеството не е човешко установление, както мислят някои. Съвсем не. Монашеството е харизматично състояние на човека, харизматично призвание от Бога. Това е тайна. Всички признават, че това е свръхестествено състояние. Светът зове монасите: „Светът се нуждае от вас, за да му служите. Защо сте се затворили в манастирите?!“ Но по-правилно е да се каже, че не към монасите се обръща светът, а към Самия Бог: „Какво Ти, Господи, си ги призвал някъде там, в пещери и манастири… Не виждаш ли колко нужди имаме ние в света?!“ Наистина, тук човек в заслеплението си от европейския начин на мислене изисква от Бога да се оправдава.
В Гърция през 50-те години на миналия век също имаше подобно движение. Помня как в детските си години четях книгата „Открий своя път“, където призоваваха монасите да служат на хората… Тези хора се опитваха да внесат протестантски дух в Църквата.
Но аз бих искал да обясня какво се подразбира под израза „харизматично призвание“. Това значи, че крайната цел на монаха не може да бъде видна в настоящето, тя ще се открие едва в бъдещето. Тоест монашеството е есхатологично. В това е неговата тайна. Но в това е тайната и на християнството.
Накарайте монасите да служат на болни и немощни, и цялата Църква ще загуби ориентирите си, ще остане без бъдеще. Църквата ще стане като кораб без кормчия, носещ се по вълните в морето. Кораб без бъдеще …
Още за житейския път на схиархимандрит Григорий Зумис, игумен на светогорския манастир Дохиар, може да прочетете тук.
Източници: Сайт на Света гора
The International Institute of the Athonite Legacy
Source: http://afon.org.ua/novosti/na-afone-pochtili-pamyat-gerondy-grigoriya-zumisa-video.html