Животът е училището. Смъртта — дипломирането. Митарствата — срещата с изпитващите. Това съдържат невероятните изповеди, изложени в новата книга „Последната точка. Удивителните свидетелства на монаси и други лица, преминали живи през митарствата“ на издателство „Горлица“. Господ, жалейки ни и виждайки плачевното състояние на съвременния човек, е съхранил за наша духовна полза уникалните свидетелства на Своите избраници, мнозина от които станали впоследствие монаси.
Думите им са като удар за дремещите наследници на светите предци и действено ги оживяват. Разказаното на страниците на книгата от свещеници, братя и сестри в Христа е наистина необикновено. А и как иначе биха могли да се нарекат новините от другия свят?
Достоверните описания на посмъртния опит на православни християни не са толкова много. Но такава информация съществува, и тя е безценна. Към църковното предание принадлежи обстоятелственият впечатляващ разказ за митарствата на блажена Теодора. Но духът на онова време се сблъсква със съвременния живот така бурно, че дори в християнските среди изпитанията на Теодора Цариградска предизвикват скептични усмивки: говори се, че това е нещо като църковен фолклор, а и дори да е имало тогава, през Х век, древни легенди, много неща са се променили… Но разказаното ни от наши съвременници, в това число от нине здравстващи светители и духовни старци от древния руски манастир, ни убеждава, че законите на Божието домостроителство са неизменни сега и во веки. Голяма част от информацията, представена в книгата, се публикува за първи път и е предназначена за съвременния читател.
Необикновена ценност и изключителен интерес представлява свидетелството на Вишгородския и Чернобилски митрополит Павел, наместника на Киево-Печерската лавра. По воля Божия владиката споделя съкровени и много лични неща — историята на своя баща и случилите му се пределни изпитания на ръба между живота и смъртта. Вероятно мнозина ще преоткрият за себе си наместника на Лаврата, известен с мъжествената си изповедническа позиция и вътрешна сила, с решимостта си да нарича нещата със собствените им имена и твърдо да държи за Истината, и с по-малко известната му страна — дълбоко духовна и мистична. Особено важно е, че разказът на владиката за сложната тема за митарствата и прехода от временния живот във вечния е доста утешителен.
Скъпоценен може да се нарече конкретният пример, разказан от митрополит Павел за значението на поменаването на божествената литургия: „Когато татко си отиде, аз веднага се обърнах към отец Василий, за да попроси приятелите ми да се помолят за новопреставения ми родител. Матушка Стефания прочела през нощта целия Псалтир за упокоение на душата му. А аз, изморен след службата, полегнах малко да почина и тогава видях насън прекрасна бяла къща. И радостния ми баща да се обръща към мене:
„Построиха ми къща. Виждате ли колко е красива? Подариха ми седемдесет и два подаръка за именния ден. Много съм ви благодарен. Толкова прекрасен е за мен този ден!“
Събудих се и разказах на всички за съня. Матушка Стефания изказа предположение: „Може това да е, защото прочетохме целия Псалтир?“. А когато се върнах вкъщи, отец Василий ме посрещна с думите: „Владико, поръчах седемдесет и две литургии и седемдесет и две панихиди на 8 ноември“. Седемдесет и две! Ето ви доказателство за великата благодатна сила на православната литургия и за това колко са близко до нас нашите покойници“.
Не по-малко шокира разказът на архимандрит Аврамий (Куяв), духовник в Киево-Печерската лавра, за митарствата на неговия събрат и съмолитвеник отец Пиор. Те се подвизавали заедно в Киево-Печерската лавра до нейното закриване през 1961 г. от богоборческите власти. Монах Пиор (в света Николай Иванович Ермошкин) преди да постъпи в манастира бил номенклатурен работник, главен ветеринарен лекар на Горсковска област и атеист. Историята му е във висша степен изключителна. За две хиляди години християнство са известни едва две-три упоменавания за подобни случаи в древните патерици, но всички те са лаконични
Това, което се случило с отец Пиор, е възможно единствено за Бога: пламенният атеист станал ревностен монах, номенклатурният работник – монах в манастир.
Променили го и го претопили трите дни в преизподнята, където той попаднал, оставайки жив. На него те му се сторили цяла вечност. Но велик е Божият Промисъл за човека. И силни са пред Господа слъзните майчини молби. Преживяното от Николай Ермошкин показва как молитвата на майката вдига от дъното на ада в буквалния смисъл.
Николай бил известен човек в региона, когото властта, колегите и подчинените му уважавали. Затова радикалната промяна на такава личност след получения уникален духовен опит, дори в годините на яростен атеизъм, заставила мнозина да се позамислят за вечното. Но, вероятно, споменът за това феноменално събитие е бил съхранен най-вече за нас – православните християни от ХХI век. Доколкото думите на съвременника, още повече образованият и почитаният, са винаги по-близки до живеещия близо до него във времето.
Изданието представя и други удивителни свидетелства от първа ръка за недостъпното за очите на живите и е твърде рядък пример за православен мистицизъм. Историите в „Последната точка“ откриват тайни духовни глъбини, скрити от нас с невидимата черта, разделяща временния и вечния свят. Това е област на свръхестественото, скица на топографията на отвъдното. Входът е благословен…
Книгата е издадена с благословението на Блажения Киевски и на цяла Украйна митрополит Онуфрий и на наместника на Киево-Печерската лавра Вишгородския и Чернобилски митрополит Павел, а също така има грифа на Издателския отдел на Украинската православна църква.