Освен на главния празник на св. Спиридон – 12 декември, през годината на остров Корфу има поне още три литийни шествия, посветени на светеца Чудотворец. Едно от тях е в спомен на спасяването на града от чума през 1630 г., другото чества запазването на острова от турците през 1716 г. и се провежда на 11 август, а четвъртото е на Неделя Вайя - Цветница.
Традицията на литийното шествие на Цветница води началото си от 1630 г. Предната година през октомври гръцкият остров Корфу и Италия били сполетяни от чумна епидемия, която покосявала жителите им.
След като християните се помолили усърдно по време на литургията в храма, посветен на св. Спиридон Тримитунтски Чудотворец, над камбанарията се появила чудна светлина. Свещениците и вярващият народ обиколили града с мощите на светеца, след което смъртоносната болест се прекратила.
Част от участниците в литийното шествие – духовници, държавници и миряни – носят кръстове от лаврови листа и под съпровода на 21 музикални оркестъра от острова бавно обикалят около храма на светеца.
При раката с мощите в църквата могат да се видят метални таблички с изображения на части от тялото, които са били изцелени по молитвите на св. Спиридон – тези таблички, както и множество съдове и кандила са дар в знак на благодарност от признателния народ.
Св Спиридон е известен още като светецът, който къса обувките си, защото обикаля по целия свят, навсякъде, където има страдащи и призоваващи помощта му. Затова се налага няколко пъти през годината те да се сменят с нови.
+ + +
Св. Спиридон Тримитунтски се родил в края на III в. на о.Кипър. Запазили са се малко сведения за живота му. Знае се, че е бил пастир, имал е жена и деца. Всичките си средства давал за нуждите на ближни и странници, заради което Господ му дал чудотворен дар: да изцелява неизлечимо болни и да изгонва бесове.
След смъртта на жена си, при царуването на император Константин Велики (306—337 г.), той бил избран за епископ на град Тримитунт. И в епископски сан светецът не променил начина си на живот, съединявайки пастирското служение с милосърдни дела.
Цялото житие на светителя поразява с удивителната простота и сила на чудотворството, дарувано му от Господа. По думата на светеца възкръсвали мъртви, укротявали се стихии, съкрушавали се идоли. Когато в Александрия патриархът свикал Събор за разрушаване на идолите и капищата, по молитвите на отците, участници в Събора, паднали всички идоли, освен един, най-почитаният. На патриарха било открито във видение, че този идол е останал, за да бъде съкрушен от светителя Спиридон Тримитунтски. Повиканият на Събора светец се качил на кораб и в момента, когато корабът пристанал на брега и светителят стъпил на сушата, идолът в Александрия заедно с всички жертвеници паднал в праха, което известило на патриарха и на всички епископи за пристигането на св. Спиридон .
В праведност и святост проживял св. Спиридон земния си живот и в молитва предал душата си на Господа (около 348 г.). В историята на Църквата св. Спиридон се почита заедно със св. Николай, архиепископ Мирликийски.
Мощите му се намират на о. Корфу (или Керкира – на гр.), в църквата на негово име (освен дясната ръка, която е в Рим).
Литийното шествие с мощите на св. Спиридон на Цветница на о. Корфу