На 20 октомври 2019 г. Вселенската патриаршия обяви за канонизацията на четирима подвижници на Света Гора Атон, съобщава гръцкото издание „Ромфеа“. За всецърковно почитане са определени старците Йероним Симонопетрински, Даниил Катунакски, Йосиф Исихаст и Ефрем Катунакски.
Йероним Симонопетрински (1871–1957) е десет години игумен на манастира Симонопетра и това е един от най-ползотворните периоди за светата обител. Смиреният аскет отец Йероним е родом от Мала Азия, 17-годишен пристига на Атон, след пет години е постриган за монах. Преживява несправедливо обвинение и заточение в манастира Кутлумуш, което той приема с кротост, смятайки, че страда поради греховете си. Старецът е оправдан и дори му е предложен висок пост, който той отказва.
Отец Йероним притежава особен и ярък светоотечески дар: простодушие, спокойствие, проницателност и доброта. Запазени са 10 хиляди негови писма до духовните му чеда. За неговото милосърдие се носят още приживе легенди. След смъртта си оставя само 17 драхми.
Ето един от неговите съвети: „Откривай всичко на духовния си отец, който сам Бог е поставил за твой отец, за да се изцелиш и освободиш от бремето, което независимо от това, дали е малко, тежко или леко, е бреме и излишен товар, способен да разруши душевното ни здраве и да направи така, че да не можем да вървим по Божия път, и затова трябва да го отхвърлим от себе си и да вървим леко, твърдо и безстрашно“.
Даниил Катунакски (1846–1929) е роден в гр. Смирна. Живее повече от 60 години на Атон, отначало във Великата лавра, а след това при особено сурови условия в братството на стареца Ефрем Катунакски. Известен с голямото си гостоприемство, любов, съчувствие и душевен мир. Благословен миротворец, към него се обръщат за сдобряване на враждуващи помежду си. Благ по характер, отзивчив, силен молитвеник, библейски простодушен.
Съветва така чедата си: „У нас да няма и следа от злопаметност, трябва силно да обичаме ближния си. Защото именно като го обичаме, ние обичаме Бога. Ако обичаме Бога, в нашия живот няма да имаме нужда от нищо. Бог ще ни даде всичко“.
Старецът Даниил оставя немалко духовни съчинения против ересите, както и посветени на богословски и социални проблеми.
Йосиф Исихаст (1899-1959) е роден e на остров Парос. Още при раждането му майка му Мария (по-късно монахиня Теофано) вижда светъл ангел, затова е сигурна, че ще стане монах. Но преди това той отива в Пирея и работи в рудниците на Лаврия, после служи във флота, след което става търговец в столицата. На 23-годишна възраст започва да чете светоотечески книги, които променят изцяло живота му. Запознава се случайно с един атонски монах и взема окончателно решение да остане на Света Гора, в нейните най-затънтени и сурови места. Така попада в братството на стареца Ефрем в пустинята на Катунакя, а след време сам става опитен, благодатен старец.
„…Човек от човека много се различава, и монах от монаха. Има души с мек нрав, които оказват послушание с голяма лекота. Има и души с твърд нрав, които не се подчиняват лесно. Те се различават както памукът от желязото. Памукът се нуждае само от смазката на думите. А желязото изисква огън и пещта на изкушенията за обработка. Такъв трябва да има търпение в изкушенията, за да настъпи очистване. Когато няма търпение, той е като фенер без масло – скоро угасва и изчезва“.
Ефрем Катунакски (1912-1998) е роден в с. Амбелохори (Гърция). Син в семейство с още три деца на бедни, благочестиви родители (майка му приема схима с името Мария два дни преди смъртта си). От младини е ревностен православен подвижник, на 21 г. пристига на Света Гора Атон и става духовно чедо на стареца Йосиф Исихаст.
Удостоява се с видение за посмъртната участ на своята майка: „Видях – върви моята майка към Христа! „Добре дошла, Мария, добре дошла!“ – ? казва Спасителят и я благославя… Обикновена селска жена, неграмотна, и какво постигна! Когато се молех за нея, получавах, а не давах, препълвах се от радост. Ние тук с години се трудим, за да достигнем такова състояние…“.
Сред всички добродетели на първо място старецът Ефрем поставя послушанието, което той много високо цени и смята, че е най-краткият път към спасението. Затова съветва духовните си чеда: „Не оставяй себе си без наздор нито за час, постоянно контролирай себе си, „Главната задача на човека е да победи самия себе си“, „Първото препятствие, което всеки среща е той самият, дяволът заема второстепенно място“.
Горе – Храмът на Протата в Карея, снимка: athos.guide