На 16 декември, след продължително боледуване, се престави пред Господа майка Теодосия, дългогодишна игумения на манастира „Св. Троица“ на гръцкия остров Егина.
В светата обител основана от един от най-почитаните съвременни гръцки светци – преподобни Нектарий Егински, митрополит Пентаполски, се подвизават 16 монахини.
До м. юли игумения беше майка Теодосия, която поради сериозно влошаване на здравето се оттегли на покой в манастира. Всички в Гърция я знаеха като „Теодосия от Егина“. Нейни са думите: „Игуменията трябва да бъде като истинска майка за сестрите“.
През 2016 г. тя дава едно от редките си интервюта за „Манастирски вестник", което със съкращения правим достояние на читателите на сайта „Всемирното православие“.
– Скъпа майко, във вашия манастир идват хора от цял свят, за да се поклонят пред мощите на св. Нектарий, известен с многобройните си чудотворства. В неговия акатист се казва: „Радвай се, придобил славата на св. Николай Чудотворец“. Всичко това, навярно, не може да не се отразява върху живота на обителта.
– Разбира се! Тук стават постоянно чудеса. И дори съм сигурна, че в този миг свети Нектарий извършва някъде чудо. Получавам огромен брой писма, в които хората описват какво е станало с тях след поклонническото им пътуване в Егина. Събираме всички писма и ако ги издадем, ще се получат множество дебели томове.
Случва се чудесата да стават направо тук, в манастира. Ето буквално преди две седмици докараха болен на количка, той не можеше да ходи. Човекът се помоли в килията на светеца, поклони се пред леглото му, стана и тръгна …
Не е възможно да се говори за живота на нашия манастир, без да се спомене името на св. Нектарий. Главното за нас е примерът на неговия свят живот и наставленията му. Трябва във всичко да се стараем да приличаме на него.
– Големият поток поклонници сигурно влияе върху ежедневието на манастира…
– Нито един човек не попада тук, ако сам св. Нектарий не поиска това. За нас това означава, че сме длъжни да се потрудим за хората, които пристигат. Затова за разлика от почти всички гръцки манастири при нас няма обедна почивка. Вратите ни са отворени от изгрев до залез слънце, което е много удобно за поклонниците.
Благодарствени дарове за св. Нектарий
Всеки ден в 11:00 ч. при нас се служи молебен на св. Нектарий, на който има винаги много народ. Монахините, ако се налага, правят обиколка на манастира, оказват внимание на богомолците. Случва се заради това и ежедневното си послушание да отложат. Едва след вечерното богослужение сестрите могат да се занимават със своите дела.
Условията за живот при нас са добри, и монахините дори не се налага да излизат от килиите, могат да се съсредоточат върху молитвеното си правило. През зимата се стъмва рано, и ние живеем по-уединено.
– Казахте, че всеки ден се отслужва молебен. А Литургия?
– Литургия също се служи всеки ден. Това е много важно. По възможност, всяка сестра трябва да присъства на богослужението.
От спомените на първите сестри за св. Нектарий знаем, че той е служил литургия така, че никой не е искал тя да свършва. И се е случвало по време на служба да върви сякаш не стъпва върху земята.
Св. Нектарий по време на последната си литургия
– Вие за него вероятно от детинство сте знаели?
– Да. Когато бях в 5-ти клас, ми попадна книжка за светителя – дори не помня кой ми я даде. Като я прочетох, реших, че някога непременно ще отида в манастира на св. Нектарий.
– И скоро след това дойдохте?
– Не веднага. Родом съм от гр. Мисолонги (Месолонгион), който е на противоположното на Егина крайбрежие на Гърция. За първи път посетих манастира „Св. Троица“, когато пристигнах да уча право в Атина. Оттогава всяка година го посещавах. За постоянно дойдох от момента, в който излязох в пенсия, дотогава работех в една банка.
– Как се случи, че станахте игумения, и колко време сте в този сан?
– О, дори не си спомням (смее се). А ако трябва сериозно да кажа, вече 14 години. Нашият манастир се управлява от игуменията и манастирския съвет. Св. Нектарий е устроил обителта като исихастирион. Това означава, че местният епископ не се меси в живота на манастира. Той не назначава игуменията, не може да вземе от тук някоя от сестрите, не може да изпрати нова. Манастирът исихастирион е по-автономен от обикновения. Игумения се избира от манастирския съвет, който се състои от схимници. Ето така ме избраха.
– Излиза, че при вас може да дойде човек от всяка точка на света и да поиска да остане в обителта?
– Да, аз и манастирският съвет вземаме решение дали да я приемем или да не я приемем.
– В такъв случай на какво обръщате внимание най-вече?
– Трудно е да изброят конкретни параметри, по които определяме това. Приемаме нови сестри, които отговарят на духа, наложил се в манастира. Както човек избира манастира, така и манастирът гледа дали човекът му подхожда. В момента имаме 16 сестри на възраст от 20 до 80 години, от тях една рускиня, две румънки, останалите са от Гърция.
Иконата на Божията Майка от иконостаса в храм „Св. Троица“
– 16 монахини – това съвсем не е много за толкова посещавано място. Не искате да увеличавате броя на монахините ли, или като цяло в Гърция има малко желаещи да приемат монашество?
– Не може да се отговори еднозначно. От една страна, смятам, че не е нужно да се бърза да се взимат много нови сестри. Това е като кипящата вода: ако в нея се излее повече от необходимото количество студена вода, тя ще се охлади. Същото е и в духовния живот. От друга страна, при нас има безкраен поток поклонници, а не на всяка сестра ? харесва да живее постоянно пред очите на хората. Мнозина търсят по-голямо уединение, и такива възможности в Гърция има предостатъчно.
Манастирът "Св. Троица" на о. Егина
Поклонници на гроба на св. Нектарий
Честната глава на св. Нектарий Егински Чудотворец