На 11 януари 2020 г. журито на конкурса «Княз Константин Острожки», под председателството на депутатa Евгений Чиквин, главен редактор на списание «Православен преглед», определи за 31-ви път наградите за изявени заслуги в развитието на православната духовност, мисъл и култура.
С награди от този конкурс вече са се удостоили 128 души и организации от много страни и няколко континента, включително йерарси, богослови, музиканти, иконописци, писатели, архитекти, слависти и историци.
Ето някои от лауреатите за 2019 година:
Католикос-Патриархът на цяла Грузия Илия II. От 1977 г. той е патриарх на цяла Грузия, истински духовен лидер на народа. В момента на интронизацията му в Грузия са съществували само 34 храма и 4 нерегистрирани официално манастири. Прекъснати били контактите с другите автокефални православни църкви. Не се издавала богослужебна и духовна литература.
При патриарх Илия II православието в Грузия започна да се възражда. Той просвещаваше народа, организираше публични лекции и проповеди, основа издателски отдел на Патриаршията и неделно училище, в което се преподаваха църковно пеене, занаяти и богословска мисъл.
Всичко това се случи още през комунистическата епоха. Aвторитетът на патриарха беше толкова висок, че привличаше дори високопоставени партийни активисти, тайно изповядващи вярата. Броят на вярващите, участващи в богослуженията, непрекъснато се увеличаваше. Патриархът основа духовни богословски училища в много градове. Изпращаше мнозина грузинци да учат теология в чужбина, а випускниците от тези училища ръкополагаше в свещенически сан.
Патриарх Илия II отделя специално внимание на въпросите на милосърдието. Той издаде указ, с който призовал вярващите да посвещават всяка събота на ближния: да посещават болни, затворници, бедни и по възможност да им помагат с дума или дело. Pедовно посещава затворите, среща се и беседва най-вече с непълнолетните затворници.
Негово Светейшество възстанови института на полковите свещеници в Грузия. Проявява специално внимание спрямо лишените от родителска грижа деца и възрастните хора без подслон. Патриаршески детски домове били открити в Ахалкалаки, Батуми, Бедиани, Сачхере и Сурами. Основани бяха и безплатни трапезарии за всички желаещи и бяха съездадени обединения на майките, изгубили децата си.
От 1999 г. съществува патриаршеската радиостанция «Иверия», през 2007 г. е създаден тв-каналът «Иверия». По инициатива на патриархa бяха канонизирани много светии, прославили се както в древността, така и през XIX-XX в. Oснована е фондация за развитие на духовността, науката и културата.
Патриарх Илия II винаги е бил центъра на събитията, ставащи в Грузия. Когато през 1991–1992 г. започна гражданската война, правеше опити да примири воюващите страни – грузинци, абхазци, осетинци, водейки редовни преговори с тях. Неговият примирителен глас беше чут също и по време на въоръжения конфликт между Русия и Грузия през август 2008 г. Той показа, че политическият конфликт не може да наруши единството между Руската и Грузинската църква и вярващите от двете страни.
Специално внимание отделя на въпросите за преодоляване на демографската ситуация в Грузия. Католикос-Патриархът се обърна към населението на Грузия с нова инициатива, ставайки лично кръстник на всяко трето дете в семейството, при желание на родителите. В настояще време има вече към 40 хиляди кръщелници. Нарасна броят на регистрираните бракове и на раждаемостта, в Грузия се наблюдава демографски бум. Патриархът възстанови много епархии върху историческите територии на Грузия, ръкоположи десетки епископи, откри повече от 1500 църкви и 170 манастири. Винаги проявява загриженост по отношение на грузинците зад граница; по всякакъв начин се старае да укрепи националните им чувства и да подкрепя стремежа им да се върнат в родината си.
Патриархът установи тесни взаимоотношения с православните автокефални църкви. В същото време той изрази несъгласието си по политически въпроси, призова например за излизането на съветските войски от Афганистан, беше срещу масовите гонения и убийства на арменци в Бейрут (Ливан).
Първойерархът смята, че религиозните лидери трябва да създават също така и механизми за безопасност в целия свят, което е твърде важно за малките държави и народи, особено уязвими на страдания по време на конфликти и процесите на глобализацията. Патриархът води диалог с мюсюлманския свят.
Известно е творчеството на първойерарха. Неговите проповеди и послания, публикувани в няколко тома, станаха настолна книга за милиони вярващи. Той е автор на молитвеници, музикални композиции на църковни произведения и икони, дори на фрески.
Патриарх Илия II е лауреат на много награди, включително за принос в духовното и физическото спасение на грузинския народ, просветителска дейност, социална отговорност, защита на световното културно наследство, развитие на приятелски отношения между народите, диалог с мюсюлманите, за издигане на авторитета на Православието в света. Получавал е почетни звания, в това число почетен доктор по богословие на Киевската духовна академия, Нюйоркската духовна академия и други богословски училища.
Интернет порталът pravoslavie.ru – е най-посещаваният православен сайт в света. Основан е в края на 1999 г. от сегашния Псовско-Порховски митрополит Тихон (Шевкунов), лауреат на наградата «Княз Константин Острожки» през 2009 г. Редакцията на електронния портал работи в Сретенския манастир в Москва. Негов администратор е Сретенският манастир и Патриаршеският съвет за култура. Сайтът предоставя информация на руски, английски, сръбски и гръцки език.
Статистиката сочи, че месечно порталът се посещава от 1,3 милиона души. Той информира за събития в Руската православна църква и в другите автокефални църкви по света. Предлага размисли на духовни теми. Отбелязва исторически събития. Aнализира проблемите в Църквата, вземайки под внимание също социалния и политическия контекст.
Сайтът проследи, започвайки от 2006 г., процеса на обединяване на Руската задгранична църква с Московската патриаршия, вкл. публикувайки най-значимите документи, отнасящи се до взаимоотношенията между двете църковни структури.
B памет на 555-а година от падането на Константинопол към сайта pravoslavie.ru беше създаден специалният тематичен сайт «Византийският урок». Широката дискусия по повод яркия документален филм «Гибелта на империята. Византийският урок» («Гибель империи. Византийский урок») на режисьора, тогавашния архимандрит на Сретенския манастир отец Тихон (Шевкунов), намери широк отзвук в медиите.
Порталът запознава с трудните проблеми в църковния живот, например, в Украйна, Близкия Изток и в последно време – в Черна гора. Той е източник на информация не само за широката аудитория, но и за изследователите на религията, ставайки един от най-посещаваните сайтове за религиозна тематика в света.
Професионализмът на авторите, стиловите редактори, графичните дизайнери и фотографите прави портала привлекателен като възприятие и разбиране на съдържанието, включително и за посетители извън кръга на православната култура.
Ян Страдомски, хабилитиран доктор, изследовател на средновековната литература на южните и източните славяни. Изследва църковнославянски ръкописи, старинни кирилски печатни текстове, проследява религиозната полемика главно от втората половина на XVI и началото на XVII век. Той представя резултатите от своите изследвания на широкия фон на историята на Църквата и световната история.
Зрелите му работи позволяват да се погледне синтетично на византийско-русинската култура на Първата Жеч Посполита, средновековната култура на Балканите и взаимното проникване на двете културни области в литературата. От 1998 года работи в Славянския филологически институт към Ягелонския университет, където защитава докторантура във Филологическия факултет.
Получава степента хабилитиран доктор въз основа на научните си достижения и книгата «Ръкописи и текстове. Изучаване на църковнославянската литературна култура на Великото княжество на Литовската и Полската корона до края на XVI в.» (Краков 2014). Той вече показа научната си зрялост в книгата «Спорът за „гръцката вяра“в някогашната Жеч Посполита» (Краков 2003). Aвтор е на десетки научни статии. Участва в многобройни изследователски проекти. Член е на следните научни общества: Ceraneum, Центъра за изследвания по история и култура на Средиземноморския басейн и Югоизточна Европа «Проф. Валдемар Церан», Центърaза църковни изследвания в Ниш и Международната научна мрежа PaxBizantino-Slava в Ниш.
Братството на православните младежи в Полша беше основано през 1980 г. благодарение на инициативата и дългогодишната просветна работа сред православните студенти от варшавските висши учебни заведения на доктора по богословие Ян Анхимюк, по-късно архиепископ Вроцлавски и Щечински Йеремия. За младежите братството стана най-важният форум за интеграция около Църквата. Със своята дейност обхваща хиляди млади хора, групира ги в енорийските, епархийските и националните структури. То стана първата организация на миряни, основана в бившия комунистически блок. Предлага на младите хора молитвени, работни и иконографски лагери в страната и чужбина. Организира пешеходни поклоннически маршрути по свети места. Издава духовна литература.
Мнозина млади хора, организирали се в структурите на братството, станаха свещенослужители, съпруги на свещеници и монаси, както и основатели на фондации и асоциации, занимаващи се с развитието на православната духовност и съхранение на традициите. Младежкото братство стана начало на много други братства, обединявайки по-възрастните. През тези четиридесет години то стана структурата, в която младите хора духовно узряват, оставайки в Църквата.