С благословението на Предстоятеля на УПЦ във всички храмове ще има заупокойни литии, съпроводени с траурен камбанен звън. Сн: hurch.ua
В Деня, когато се отбелязва паметта на жертвите на политическите репресии, в Украинската православна църква ще възнесат молитви за всички невинно пострадали и приели страдалческа кончина от безбожната власт.
На 17 май 2020 г., с благословението на Блажения Киевски и на цяла Украйна митрополит Онуфрий, във всички храмове и манастири на Украинската православна църква ще бъдат възнесени молитви за жертвите на политическите репресии през 1937-1938 г., съобщава Информационно-просветният отдел на УПЦ, с препратка към канцеларията на Киевска св. митрополия.
В този ден във всички храмове ще има заупокойни литии, съпроводени с траурен камбанен звън.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
От 23 февруари до 5 март 1937 г. се провежда печално известният Пленум на ЦК ВКП (болшевики), на който И. В. Сталин излиза с доклад: „За недостатъците на партийната работа и мерките за ликвидиране на троцкистите и други двуличници“, повтаряйки известния си извод за обостряне на класовата борба. За да унищожи бившите си опоненти, нарочени за „врагове на народа“, Сталин, се „скрива“ зад някогашните кулаци и углавни престъпници, които също се обявяват за „главни подбудители на всякакъв род антисъветски и диверсионни престъпления“. След края на Пленума започват (по-точно – продължават) многобройни арести на „троцкисти“, „зиновевци“, „прави“, „шляпковци“ и др. на територията на цялата страна. Два месеца по-късно следват арести на висшето командване (М.Н. Тухачевски, И.Е. Якир, И.П. Уборевич и др.) по делото на т.нар. военно-фашистки заговор.
На 5 юли 1937 г. Политбюро ЦК ВКП (болшевики) със свои постановления утвърждава персоналните състави на „тройките“ за проверка на антисъветски елементи в много краища, области и републики на СССР. В тези постановления е утвърден включително броят на „набелязаните за разстрел и експулсиране „кулаци и углавни престъпници“. Между тях са изброени: „бивши кулаци, социално-опасни елементи, членове на антисъветски партии, бивши бели, жандарми, чиновници, … „най-враждебните и активни участници в казашко-белогвардейските бунтовнически организации, фашистки, терористични и шпионско-диверсионни контрареволюционни формирования“, „сектантски активисти, църковници“, „углавни пръстъпници“.
ГОНЕНИЕТО СРЕЩУ ЦЪРКВАТА
През 1937 г. секретарят на ЦК ВКП (болшевики) Г.М. Маленков пише на Сталин за съществуващите религиозни обединения като за „широко разклонена враждебна на съветската власт легална организация от 600 000 души по целия СССР“. И това след 20 години кървав терор срещу Църквата! И макар тук Маленков да говори за „църковници и сектанти“, очевидно е, че в предимно православната страна голяма част от тези 600 000, набелязани за бързо унищожаване хора, не са сектанти, а православни, главно останали още живи свещено- и църковнослужители.
По такъв начин е ясно, че броят на пострадалите скача на стотици хиляди: по различни оценки, това били от 500 000 до 1 млн. православни хора, пострадали за вярата си в Господ Иисус Христос. Разполагаме с данни, че над 400 архиереи са били подложени на репресии. От тях повече от 300 архипастири са били убити или са загинали в затворите. Но дори тези огромни цифри на загуби сред православния епископат далече не са изчерпателни, и може да се очаква значително увеличаване на списъка. Несъпоставимо по-трудно е да се получи относително пълна картина на гоненията срещу свещениците, дяконите и монасите. И практически неразрешима задача представлява броят на сведенията за голяма час от пострадалите за Църквата миряни.
Понастоящем в базата данни има около 22 000 имена. По такъв начин може да се говори, че са събрани сведения за приблизително 1/22 част от пострадалите.
+ + +
ПОВСЕМЕСТНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕПРЕСИИ
На 30 юли 1937 г. народният комисар по вътрешните работи на СССР Н. И. Ежов подписва известната оперативна заповед № 00447 за репресиране на „антисъветските елементи“. Тази заповед на НКВД става пряко ръководство за действие. Всички репресирани са разделени на две категории, чиято съдба се решава от „тройките“, главният инструмент за масовите политически репресии. Тези от първа категория ги грози неминуема смърт, а тези от втора категория – лагери от 8–10 и повече години, т.е. пак смърт, но мъчителна и дълга.
Всичко в страната „по план“ за 1937 г. трябвало да бъдат репресирани 268 950 души, в т.ч. в лагерите за първа категория – 10 000 души. Тези данни били „ориентировъчни“. Всъщност От 5 август 1937 г. до средата на ноември 1938 г. от „тройките“ на НКВД – УНКВД били осъдени поне 800 000 души, половината от които – на разстрел. По отношение на жените и децата на „осъдените изменници на родината“ били предприети също такива жестоки мерки, както към мъжете и бащите.
Хора били арестувани по формален повод и без повод. Сред органите на НКВД имало своеобразно „соцсъревнование“ за най-много открити в дадения район, град, област и край на републиката „врагове на народа“. Запазени са многобройни документални и емоционални свидетелства за разигралата се през 1937–1938 г. средновековна трагедия.
В регионалните затвори са държани под стража 16 860 души, при лимит 2760, при това изключително претоварване не е чудно, че в Краснодарския, Армавирския и Майкопския затвор избухват инфекциозни заболявания (тиф).
Наред с репресиите по отношение на „враговете на народа“ и членовете на техните семейства, през 1937 – 1938 г. са проведени така наречените национални операции, целяща борба с „петата колония“. На преследване се подлагат преди всичко представители на националностите, чиято историческа родина представлява заплаха и опасност за СССР, както и съседни страни. Едно от първите и най-масови преследвания е срещу „полското разузнаване“, репресирани са около 140 000 поляци или граждани, имащи каквато и да било връзка с Полша.
Друга широкомащабна акция е „немската“ – със заповед на НКВД от 25 юли 1937 г. са арестувани всички германци, работещи в отбранителните заводи, както и в други сфери и въобще живеещи на територията на СССР, около 38 000 души.
По обвинение, че са „японски шпиони“ са арестувани 52 906 работници, т.нар „харбинци“, всъщност руски граждани, които обслужвали Манчжоу-Го Китайско-източната железопътна линия, която съветското правителство продало и те трябвало да се върнат в СССР.
Ето кои са другите националности, подложени на гонение през 1937 – 1938 година: финландци, латвийци, естонци, румънци, гърци, иранци, ирански арменци, българи, китайци, македонци, чехи, афганистанци.
Всичко по националните операции са арестувани 366 000 души, от които 173 000 са осъдени на смърт.
През 1937 г. е извършена депортация на 36 442 корейски семейства, общо 171 781 души, целяща „пресичане проникването на японски шпионаж“.
През втората половина на 1938 г. в обществото битувало мнението, че в СССР има само пет души, които не се страхуват от „ежовщината“ (И.В. Сталин, В.М. Молотов, К.Е. Ворошилов, Л.М. Каганович и Н.И. Ежов). Наистина, Н.И. Ежов в крайна сметка го разстрелват, а в хода на репресиите са засегнати близките на някои от членовете от „петорката“.
В периода 1937-1938 г. са осъдени 1 милион и 344 923 души, от които на смърт - 681 692, т.е. близо 60 %. В началото на 1939 г. в затворите и лагерите има над 2 милиона затворници.
Репресирани са мъже и жени в трудоспособна възраст, мнозина от които с висока квалификация, с професионален опит в значими области на икономиката, армията, стопанството и политическото управление.
Това, което определя атмосферата на обществото в СССР през 1937 – 1938 г., е държавното беззаконие и произвол, страхът и двойният морал. Наследените „родилни петна“ на тоталитаризма са също пряко следствие от „големия терор“.
(Със съкращения по С.А. Кропачев, Десят лет, изменившие страну)
+ + +
Денят в памет на жертвите на политическите репресии се отбелязва ежегодно в Украйна в третата неделя на месец май. Традиционно в този ден в храмовете на Украинската православна църква се отправят заупокойни молитви за всички невинно пострадали и приели страдалческа кончина от безбожната власт.
Литийно шествие до масов гроб на репресирани в Украйна
