На 17 август 2021 г. Светият Синод на Украинската православна църква взе решение за канонизация в пределите на Кировоградска епархия на свещеномъчениците Николай Виноградов и Платон Купчевски, с установяване на ден за честване на тяхната памет – 2/15 юни.
Самата канонизация на Елисаветградските презвитери, пострадали за Христа и Неговата свята Църка в богоборческия XX в. (през 1931 г.), се състоя на 6 февруари 2022 г. в катедралния събор „Рождество на Пресвета Богородица“ в град Кропивницкий, съобщава Orthodox-kr.org.ua.
Житие на свещеномъченик Николай Виноградов, презвитер Елисаветградски
Николай Василиевич Виноградов се ражда на 1/14 август 1868 в г. Тираспол, Херсонска губерния, в семейството на свещенослужителя Василий Виноградов и съпругата му Елисавета, дъщеря на свещеник. Детските години на бъдещия новомъченик преминават в атмосфера на църковен дух и домашен труд. Дядото на бъдещия протойерей Николай Виноградов е също свещеник, той е благочестив пример за своето паство и за домашните си. Николай има двама родни братя – Димитрий и Василий, които също тръгват по стъпките на дядо си и баща си.
След като завършва църковно-енорийското училище, от 1878 г. до 1883 г. младият Николай учи в Кишиневското духовно мъжко училище, отличавайки се с ревностното си отношение към преподаваното учение. След завършването му продължава образованието си в Духовната семинария. През 1889 г. двадесет и две годишният випусник на семинарията встъпва в брак с благочествата девойка Александра Ивановна Фиалковска, дъщеря на свещеник. Господ благославя семейния им съюз с пет деца: Михаил, Анна, Нина, Евгения и Тамара.
През юни 1890 г. Николай е ръкоположен в сан презвитер и започва да служи като енорийски свещеник в храм „Рождество на Пресвета Богородица“ в с. Арбузинка, Елисаветградски окръг на Херсонска губерния (дн. районен център на Николаевска област).
В храма на младия свещеник идва много често да помага един 16-годишен немногословен юноша, добре познаващ богослужебния устав. Редовно след беседите с енориашите отец Николай дълго разговаря с този момък. Козма Величко (така се наричал юношата) споделя с духовника тайната си мечта – той му разказва, че много иска да посети Света Гора Атон и да посвети живота си на Бога. Намерил в лицето на свещеника добър другар и духовен наставник, Козма, както по-късно си спомня неговата майка, посвещава цялото си свободно време на четене на Евангелието и на храма. Отец Николай е първият духовен отец на младия момък Козма Величко, бъдещият схиархимандрит, известният днес преподобни Кукша Одески.
През март 1900 г. свещеник Николай Виноградов е въдворен в с. Лелековка, Елисаветградски район, където той продължава както преди да служи и да работи в двугодишното църковно-енорийско училище.
През 1903 г. отец Николай завежда 2-годишната учителска школа в селището Глодоси, основано в средата на XVII в. Именно тук на Христовата нива служил и се трудил родният дядо на отец о. Николай Виноградов – свещеник Леонтий Виноградов, настоятел на храм „Покров на Божията Майка“.
В с. Глодоси през 1899 г. със средствата на графиня Кудашева, праправнучка на генерал Кутузов, е построено училище, което впоследствие става широко известно и официално започват да го наричат Глодоски университет. Именно в това училище работи отец Николай и едновременно служи в Свето-Покровския храм.
През 1912 г. свещеник Николай е въдворен в гр. Елисаветград за председател на Петропавловския гробищен храм, който заема специално място в историята на града. През м. юли 1917 г. отец Николай е вече благочинен на Елисаветградски окръг. В настъпващото смутно време Господ премъдро устройва на тази длъжност да бъде поставен пламенният ревнител на вярата отец Николай Виноградов, за да може със своя пример да бъде опора за другите.
В повечето църкви богоборческата съветска власт забранява да се проповядва и да се застояват хора. Но дори в това страшно време на вилнеещ атеизъм църквата, в която отец Николай е председател, не е закрита. Настават трудни времена за Църквата и свещенослужителите. Властта безбожно притеснява свещениците и създава невъзможни условия за живот и служение, които биха могли да свършат с арест и впоследствие дори с разстрел. В тези тежки за Църквата дни, когато начело на Елисаветградската катедра е епископ Павел (Колосов), верни негови помощници остават протойерей Николай Виноградов, протойерей Платон Купчевски, протойерей Григорий Селецки и протойерей Симеон Ковальов. Те водят активна борба с обновленчеството и т.нар. Жива църква.
След епископ Павел (Колосов) през февруари 1923 г. Елисаветградската катедра се възглавява от епископ Онуфрий (Гагалюк) (прославен в лика на новомъчениците и изповедниците на Руската църква през 2000 г.). Обновленческото течение в Елисаветград не е силно, но то влиза в непрекъсната борба с т.нар. тихоновско течение начело с каноничния патриарх Тихон. В резултат на доноси владика Онуфрий (Гагалюк) е арестуван като „реакционен епископ“.
През 1923 г., когато е освободен патриарх Тихон, почти 80% от духовенството, отклонило се в обновленческия разкол, се връща в Църквата. В разгара на обновленчеството отец Николай стои твърдо на позицията на застъпник и защитник на каноничното устройство на Църквата начело с патриарх Тихон (Белавин), а след това с местоблюстител митрополит Петър (Полянски).
Отец Николай заедно с други свещенослужители отказва да се подчини на т.нар. „жива църква“ и да изпълнява разпорежданията на нейния „митрополит“ Евдоким. През януари 1925 г. властите принуждават духовниците да подпишат разписка, че отказват да поменават патриарх Тихон, и че поменаването му ще се смята за углавно престъпление. Подобен документ трябва да подпише и отец Николай, но той отказва да направи това: „Аз съм длъжен да се моля за лицето, което оглавява Църквата. Други мотиви нямам“.
Благодарение на отец Николай още от 1913 г. се събират сведения за подвизите и чудесата на подвижника на благочестието от Елисаветград, блажения старец Даниил (понастоящем канонизиран от УПЦ). Гробът на този угодник бил много посещаван от вярващите хора, но за съжаление отец Николай не успял да завърши работата по събиране на материали за канонизацията на стареца Даниил. По време на ареста му наличните сведения били иззети и се смятат за изгубени.
Сред останалите малко, все още незакрити храмове, където се поменава името на патриаршеския местоблюстител Петър, е храмът „Св. св. апостоли Петър и Павел“ в окрайнините на Елисаветград. Тук служи любимият на всички вярващи отец Николай и въпреки заплахите, хората се стичат на службите.
По това време в столицата на СССР се взима тайно решение за пълно унищожаване на духовенството…
През януари 1931 г. протойерей Николай е оклеветен чрез анонимка, скалъпена от НКВД г., че уж се занимава с контрареволюционна дейнност и агитира срещу съветската власт. Всъщност по предание, дошло до наши дни, на последната проповед отец Николай говори съвсем друго: „Молете се на Бога! Вярвайте! Помнете, че Бог съществува и че отстъплението от вярата е голям грях, заради който сега страдаме…“. По-късно става ясно, че още от края на 20-те години на XX в. председателят на Петропавловския храм е включен в списъка на несъгласните в специалния секретен регистър на НКВД.
На 15 януари 1931 г., в деня, когато се чества паметта на преподобни Серафим Саровски, отец Николай е арестуван и хвърлен в затвора в гр. Зиновевск (Елисаветград), откъдето не излиза. Въпреки богатия арсенал методи за „влияние“, доказателства за контрареволюционна дейност и участие на свещеника в антисъветски групировски не са открити. Това е причината да не го оставят на мира, без да ги интересува възрастта му и телесните немощи (според анкетата той e със слабо здраве, има болки в стомаха и сърцето). Всеки път викат духовника на нощни разпити и с различни способи „влияят“ върху него, надявайки се да не издържи, да се сломи, „да се осъзнае“, да оклевети някой друг или да се отрече от Христа. За изтезанията, на които е бил подложен, свидетелстват откритите при повторното му погребение през 2018 г. счупени коленни стави и ребра, отрязани ръце и строшена задна част на черепа.
През декември 1931 г. след поредното жестоко изтезание, мъки и нечовешки условия на живот отец Николай достойно се изкачва на личната си Голгота: загива мъченически, носейки докрай своя кръст.
Гробищният Петропавловски храм, където е председател отец Николай и където години наред служат истинските пастири на града, не отклонили се в обновленчески разкол, в скоро време е закрит от безбожните власти. А през лятото на 1932 г. е взривен до основи и сравнен със земята.
Енориашите на Петропавловския храм откупуват тялото на протойерей Николай от затвора и тайно го погребват в старото Кущевско градско гробище. През 1997 г. сестрите Екатерина и Вера Бородин, чиито родители взели участие в погребението на убития отец Николай, посочват къде точно се намира гробът му.
На 15 юни 2018 г. мощите на убития протойерей Никола Виноградов са пренесени в Свято-Елисаветинския мъжки манастир в гр. Кропивницки (Елисаветград).
Житие на свещеномъченик Платон Купчевски, презвитер Елисаветградски
Бъдещият новомъченик и самоотвержен мисионер на Христовата Църква Платон Федотович Купчевски се ражда на 19 септември/2 октомври 1866 г. Детските му години преминават в село Аджигол (Оджигол) близо до Очаков (днес в Николаевска област). Животът в свещеническото семейство Купчевски е изпълнен с труд и молитви.
През 1877-1881 г. Платон учи в Херсонското духовно училище, след което постъпва в Одеската духовна семинария и след завършването ? през 1887 г. встъпва в брак с благочестивата Зинаида. Раждат им се двама сина.
През 1887 г. Платон е ръкоположен за дякон, а по-късно през същата година – за презвитер. Първото си назначение йерей Платон получава в с. Кардашевка, Елисаветградски окръг (дн. с. Николаевка), в храм „Благовещение на Пресвета Богородица“.
Ревностният пастир-мисионер отец Платон Купчевски спечелва доверието и обичта на енориашите си, които живеят в обкръжението на протестанти щундисти. Всяко семейство, всеки възрастен енориаш с децата си, които напускат щундизма и се присъединяват към светата Православна църква, са за свещеника и неговата енория голямо радостно събитие.
Свети праведни Иона Одески (прославен в лика на светиите на Украинската православна църква от Одеска епархия) в доклада си до Одеското Свято-Андреевско братство дава висока оценка на мисионерските трудове на свещеник Платон Купчевски.
На 1/14 октомври 1899 г. на празника Покров на Пресвета Богородица йерей Платон е въдворен в храм „Покров Богородичен“ в гр. Любомирка, Елисветградски окръг, където служи 10 години, обгрижвайки духовно енориашите си и учейки децата им на вяра и благочестие.
През 1896 г. свещеник Платон Купчевски поема задължението мисионер на Любомирски окръг, а през 1898 г. се утвърждава като окръжен мисионер на 7-ми мисионерски окръг.
Следват две гладни години поради лош урожай. Щундистите се възползват от ситуацията и се опитва буквално да купуват по селата душите на православните гладуващи селяни срещу отричане от Православието. Но независимо от всичко отец Платон се сражава за хорските души: провежда повече от 40 беседи с отстъпилите от вярата, и слава Богу, резултатът не закъснява. Славата за добрия мисионер проповедник бързо се разпространява и броят на вярващите расте.
През 1900 г. отец Платон вече служи в храма в чест на Владимирската икона на Божията майка (дн. катедрала „Рождество Богородично“) в гр. Елисаветград, продължавайки мисионерската си работа.
През юни 1902 г. свещеникът възглавява литийно шествие до с. Сухая Калигорка за поклонение пред чудотворната икона на Пресвета Богородица. А през 1903 г. организира многобройно поклонничество в Киев и Чернигов, участие в него взимат няколкостотин души!
Наред с пламенното мисионерство отец Платон се труди и на педагогическата нива: член е на Епархиалния училищен съвет, законоучител и преподавател по Закон Божий в Първо търговско училище.
За всеотдайната си работа на Христовата нива през 1917 г. свещеник Платон е удостоен със сан протойерей.
Болшевишката революция от 1917 г., а по-късно и Декретът за отделянето на Църквата от държавата и училищата, издаден през 1918 г., започват да диктуват други условия. Цялото църковно имущество, енорийските регистри, печати и други ценни за Църквата атрибути трябвало да бъдат описани и предадени на държавните органи.
В тежките времена на изпитание за Христовата Църква и православната вяра, сред житейските бури и скърби на украинския народ свещеник Платон Купчевски остава верен пастир и воин Христов. Въпреки че неведнъж е подлаган на клевети, той не се грижи за собствената си безопасност, постоянно напомняйки на хората за покаянието, за опасността от отстъпление от Бога, за богоомразата като голям грях на властта: „Не ни позволяват да се молим, но всеки има право да вярва…“ – пише отец Платон.
В докладна записка на обновленческия „свещеник“ Трофим Михайлов до другаря Леоненко, председател на Елисаветградския изпълнителен комитет, се казва, че градските свещеници водят активна агитация срещу обновленческото движение.
Затова в онова време да бъдеш мисионер означава съзнателно да станеш жертва. Но дори и в разгара на тези страшни смутове отец Платон не отстъпва от мисионерския дух, проповядвайки сега и сред тази част от свещенството, което изпаднало в обновленчески разкол. Колко много събратя извежда той тъмнината на разкола, благодарение на твърдата си непоколебимост и гореща вяра, и още на колко не дава да паднат в него, знае единствено Господ.
През 1926 г. отец Платон е назначен в Петропавловската църква, която благодарение на молитвите на настоятеля на храма отец Николай Виноградов и вярващите, остава единствената крепост на Православието сред разгула на обновленчеството.
Отец Платон заедно с отец Николай Виноградов, по примера на светите апостоли Петър и Павел, се молят на Бога за целия свят. Почти безправният, тежък, изпълнен с безпокойство живот не може да им попречи да изпълняват пастирското си служение – да носят на хората светлината на вярата. Именно затова дяволът се стреми да ги унищожи чрез ръката на богомразците.
На 15 януари 1931 г. в гр. Зиновевска (Елисаветград) са арестувани мнозина верни на Църквата православни свещеници, в това число и отец Платон. Обвиняват ги в антисъветска агитация и организиране на контреволюционна група, в частност на отеца му приписват, че уж създавал антидържавни настроения и поддържал връзка с изселени. По време на разпита о. Платон не се признава за виновен и въпреки настояването на следователите не оклеветява събратята си свещеници.
В затвора протойерей Платон – мъдър и високодуховен човек, не храни илюзии за житейския си край, затова използва оставащото му време, за да се подготви за срещата си с Бога.
1931 година е фатална… Арестите на свещеници са масови, затворите – препълнени, смъртните присъди се изпълняват без бавене. Особено жестоко се отнасят към тези свещеници, които имат голяма твърдост на духа и сила на волята. Такива не се поддават на така нареченото превъзпитание, не се отричат от вярата си в Иисуса Христа и не стават предатели. Властта дава вид, че се придържа към нормите на действащото законодателство. Но арестуваните свещеници са съдени не като духовници, а като политически престъпници. Православният народ и свещениците му са осъдени на унищожение, тъй като не се вписват в идеологията на „новата власт“, строяща „светло бъдеще“.
Немощен телом, измъчен, обезсилен, болен, но несломен, 65-годишният отец Платон мъжествено понася жестоките изтезания. От получените рани през декември 1931 г. свещеник Платон Купчевски умира мъченически.
С усърдието на енориашите от Петропавловската църква тялото на протойерей Платон е откупено от затвора и е погребано тайно в старото Кущьовско градско гробище, редом с убития негов събрат протойерей Николай Виноградов. Именно роднините му, присъствали на погребението, посочват през 1997 г. точното място на гроба.
На 27 юли 1989 г. протойерей Платон Купчевски е реабилитиран. На гроба му се отслужват редовно панихиди, на които се събират множество хора и са записани голям брой чудеса. Впоследствие светите му мощи са преместени до храма.
(Със съкращения)
Свети свещеномъченици Платоне и Николае, молете Бога за нас!
Тропар, глас 4
Преславнии воини Христовы, столпи веры Православныя, Николае пречудне и Платоне всехвальне, землю Елисаветградскую, безбожными гоненьми жегомую, слезьми и кровьми вашими напоили есте, темже ныне благодатию Божиею сердца наша напоите и предстательством вашим Церковь Православную от всякаго зла сохраните, вы бо есте заступницы всепетии и молитвенницы о душах наших.
Кондак, глас 3
Восхвалим вернии доблих священномучеников, страдания от безбожных даже до крове претерпевших, и во огни мучений веру сохраньших, Николая и Платона пречудных, яко злато и топаз благочестия в земли Елисаветградстей обретенныя, и светом благодати вся облиставшия, ныне же к ним усердно возопиим: заступницы наши и молитвенницы всепетии, прострите руки ваша необоримыя, и сокрушите всякое нечестивое лукавство сопротивных, моляще Христа Бога спастися душам нашим.
