Откритата беседа на тема: „Обожението - цел на човешкия живот (практически насоки), се проведе на 3 ноември 2016 г. в Лекционната зала на Енорийския център при столичния храм „Св. св. Кирил и Методий” (ул. „Г. Вашингтон № 47). Събитието беше организирано с благословението на председателя на храма Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър Георгиев.

Лекторът ставр. ик. Николай Николов е председател на старинния митрополитски храм "Св. Петка", гр. София. Използвайки живи, запомнящи се примери, той определи обожението като съчетаването ни с Христос в пълнота, а въпросите: как можем да го постигнем, успяваме ли и какви са начините да го сторим, бяха главното в беседата.

Отец Николай се обърна към аудиторията с призив да подражаваме на светиите. Всички те били обикновени хора, само че за тях Христос е бил всичко, Църквата е била всичко, затова просиялият в тях Христос ги е прославил след смъртта им. Те, като всички нас, са били кръстени в името на светата единосъщна, безначална, животворяща и неразделна Троица, но те всички са преумножили благодатта, дадена им при Кръщението.

Докато светиите са били на земята, тяхното име е било също като нашето – християни, но тези хора не само са го запазили, но са се слели напълно с него. Сливането с Христос е цел и за нас. Там, на небето, те всички имат едно име – светии. Нищо, че ние ги познаваме като Екатерина или Петка или като Николай и Спиридон.

Изтъкнато беше, че днес живеем в лукаво време, защото няма нищо по-омразно за лукавия от светостта. За съжаление, голяма част от днешните християни прекарват живота си в неяснота, че са призвани да бъдат святи.

Как светиите са успели да загубят себе си, да победят егоизма си и да спечелят Христос в себе си? Лекторът предложи да тръгнем с тях по пътя, който води към вечния живот, с помощта на едно практическо ръководство за святост: "Отечника" от Лаврата на св. Сава Освещени край Йерусалим. Той започва така: „Два пътя са пред нас: пътят на живота и пътят на смъртта“.

С акта на кръщението ние (или нашите родители) сме избрали пътя на живота, защото без Кръщението няма спасение. Този път обаче трябва да се измине докрай. За да следваме посоката, трябва да се ръководим от указателните табели, както правят опитните планинари. За християните това са заветите на светите Отци на Църквата. Накратко те гласят следното:

Табела първа: Винаги съобразявай живота си с това, което води към Христос. Изпълнявай заповедите на Закона и блаженствата, кай се за греха си и след изкупуването му се приобщавай със Светите Дарове.

Табела втора: Старай се да бъдеш съвършен във всичко. „Нима не знаете, че телата ви са Христови членове“? (Из Посланието на св. апостол Павел до Коринтяни).

Табела трета: Вкорени живота си в Христос, защото Той е лозата, а ние сме пръчките. Прави всичко със съзнанието за собственото си недостойнство.

Табела четвърта: Пази незлобие, мир и кротост. Така ще чуваш гласа на своя Пастир и само подир Него ще вървиш.

Табела пета: Пази чистота във всичко, според волята Христова.

Табела шеста: Свети се във всичките си дела, думи, мисли и чувства. Изпълвай себе си само с това, което принадлежи за служба на Бога.

Табела седма: Пази благочестието като зеницата на окото си.

Табела осма: Стреми се, по възможностите си, да преобразяваш себе си по мярката Христова, така че все по-малко твоето „аз“ да живее и действа, но вместо това Христовият Дух да царува във вътрешния ти човек.

За да вървим по пътя, са ни необходими още две опори: опорите на търпението и на смирението. На тях се уповавал и самият Христос, докато страдал на Кръста.

За да вървим безопасно по пътя, се нуждаем също и от защитно облекло, което е страхът Господен, подплатен с внимание.

За да не настинем по пътя, ни е нужна, образно казано, и шапка, която е трезвостта на нашия ум. Да пазим очите, езика, слуха, които са ни дадени да се възхищаваме и славословим всеблагия Бог, но, ако не сме внимателни, можем да напоим душата си с отрова.

Без пазене на ума е невъзможно да се запази душата чиста. Нашият ум е арената, на която всеки от нас води война с дявола. Там са и светите духове, които искат да ни отведат при Христос. Но там са и тъмните духове, които се стараят всячески да ни заведат при лукавия. Ние сме там, накъдето скланя нашият ум. Ако човек е неумел, той лесно бива побеждаван. Целта е да се борим с нашите зли навици. Защото: „Каквито са ти помислите, такъв е животът ти“ (старецът Тадей Витовнишки).

Трезвостта да е съпроводена с непрестанна молитва, особено с Иисусовата молитва: „Господи Иисуес Христе, помилвай ме, грешния“. Да има и добри дела, каквато е милостинята.

Изтъкната беше важността на изповедта („Когато те налегнат зли помисли, бързай да ги изгониш с изповед“), както и значението на поста („Насищането води към дълъг и дълбок сън, ситостта помрачава ума“).

Вместо заключение: Необходим е непрестанен труд и усилие, за да приличаме на нашия Господ Иисус Христос, с преизпълнено от благодарност сърце за получената от Него свобода. Това е възможно, защото сме сътворени по образ и подобие Божие. Имаме и заповед „Бъдете съвършени, както е съвършен небесният ваш Отец“(Мат. 5:48).

След края на беседата присъстващите имаха възможност да задават въпроси по темата за обожението като цел на човешкия живот

Цялата беседа може да видите във видеото на Веска Илиева ТУК и ТУК.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1