Свети преподобни Наум Преславско-Охридски е българин от Мизия с благороден произход. Като оставя всичко, той придружава славянските равноапостоли св. св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкополага за свещеник.
След смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент и св. Ангеларий се отправя за България, където българският цар Борис ги приема с радост. Св. Климент, като учител на славянска писменост, изпраща в югозападната част на държавата, а св. Наум остава в столицата Плиска.
Свети Наум е един от организаторите на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, свикан в Преслав през есента на 893 г., прогласил славянобългарския език за официален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската държава и народ, връчено от княз Борис-Михаил в ръцете на неговия син и приемник – Симеон Велики. На събора е решено българската столица да бъде пренесена в Преслав, а св. Климент бил ръкоположен за епископ.
Веднага след събора се пристъпило към фактическата замяна на гръцките владици в България чрез ръкополагане на българи за техни викарни епископи (хорепископи), които да поемат управлението на епархиите. За пръв "епископ на българския език" е бил въздигнат Климент - епископ на Дрембица (Дебърца) или Велика (планинската земя на север от Охрид), викарий (заместник) на Охридския митрополит грък. Вероятно поради напреднала възраст Наум не е приел епископска катедра.
След ръкополагането на Климент за епископ, чиято дейност се съсредоточава главно в неговия манастир "Св. Пантелеймон" в Охрид, св. Наум оставя ръководството на Преславския център на Борисовия брат – черноризец Докс, и заминава за Девол, за да продължи Климентовата просветна дейност.
Седем години (886-893 г.) продължава дейността на Наум като ръководител и организатор на Преславското просветно и книжовно средище, седем години (893-900 г.) работи бележитият просветител в Девол. Едва когато създава достатъчно млади сили, на които да предаде светлината и целта на живота си, св. Наум, изнурен от трудове и страдания, се оттегля в своя манастир "Свети архангели Михаил и Гавриил", който построил със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон. В притвора на манастирската църква е изобразен княз Борис-Михаил като ктитор на манастира - най-старият от днес съществуващите български манастири.
Свети Наум Охридски се преставил в Господа на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неотворени, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
Свети Наум се празнува самостоятелно още на една дата, защото от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за тържествено честване на неговата памет.
Молитва към свети Наум Преславско-Охридски
Тебе, угодниче на живия Бог, Науме чудотворче, Който изпълни закона на Бога и нашия Спасител Иисус Христос и получи от Него живот вечен, покланяме ти се с любов, и ти благодарим със смирение за премногото твои чудеса, с които помогна на немощни хора и прослави името на Господа Бога и нашия Спасител. На тебе, верния слуга на Светата Троица се даде благодатта на Всесветия Дух Божий, бесове да изгонваш, болни да изцеляваш, немощни да повдигаш, измъчените да утешаваш и във всички неволи на хората да помагаш.
Заради това ние, недостойните, те почитаме като духовна тръба, чрез която се излива сила и небесна утеха за онези, на които е потребна, и със славословие прославяме Твореца, Който дари на тебе, обикновения човек, такава божествена сила и достойнство. И сега към теб припадаме с поклони и умиление, праведниче и друже на ангелите, преподобни отче наш Науме, не преставай да се молиш за целия православен християнски род пред престола на Пресветата, Единосъщна и Неразделна Троица:
За праведните и грешните, за всички, които са на власт, за всички, които страдат в неволи, за епископите, йереите, дяконите, за ктиторите и благоукрасителите на светия наш храм, за онези, които идват и се покланят пред светата ти икона, за болните и починалите с вяра, за старците и младежите, за девойките и майките.
Преподобни отче наш Науме, човече Божий, покрий нашите недъзи и изцели нашите болести чрез твоите молитви.
О, ангелоподобни свети отче, пред престола на Господа, Който те е прославил, милостиво измоли от Всемилостивия и Вседобър Бог да се смили над нас и да не допуска страдание, по-голямо от това, което можем да понесем като човеци. Хората са телесни и нищожни и нито едно страдание не може да се понесе без Божията благодат, която ни укрепва.
Преподобни отче наш Науме, бързо ни чуй и изцели нас, недостойните, чрез твоите молитви, за да не кажат невярващите: Къде е техният Бог?
О, свети и преподобни отче наш Науме, покажи силата, дарувана ти от Всемогъщия Господ, която и до сега си показвал на безброй болни и немощни, които се молят пред твоята икона с вяра, покаяние и молитви. Направи ни здрави духом и телом, пропъждай и изгонвай от нас пакостителя на човешкото тяло - сатаната. Укрепи нашето здраве и сила, за да можем да се подвизаваме, каем и подготвяме за Царството небесно. Пропъждай от нас преждевременната смърт, за да можем с добри дела да угаждаме на благия Бог и за да получим Божията милост на Страшния съд.
Помоли се, о преславни Науме чудотворче, за своите раби, за да ни се простят волните и неволните съгрешения, и за да ни очисти Господ чрез Своя Дух Свети от всякаква нечистота, чрез твоите молитви, отче наш Науме, за да се прослави и в тях Светата Троица, Която е прославила теб - Отец, Син и Свети Дух, сега и всякога и във вечните времена. Амин.