Веднъж светите апостоли спорели помежду си кой е по-голям в царството небесно. Господ Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема” (Мат. 18:2-5).
Според Свещеното Предание това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме и мъченически венец.
Св. Игнатий, възведен от съвета на всички свети апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Той усърдно проповядвал словото Божие и мнозина довел до приемане на християнската вяра. Според свидетелството на църковния историк Сократ, св. Игнатий пръв въвел в църква антифонното пение от два хора, по образеца на ангелското пение, което той се удостоил да чуе във видение. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал за себе си, че „има (носи) Христа в сърцето си”.По случай победите на император Деций Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже те били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, го повикал:
- Ти ли се наричаш Богоносец – запитал го той – и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?
- Аз съм – твърдо отговорил епископът
- Та какво е това название – Богоносец? – запитал царят.
- Богоносец е тоя – отговорил Игнатий, - който носи Христа в душата си.
- Та ти носиш твоя Христос в себе си? – пак го запитал Траян.
- Наистина го нося – казал светият Богоносец, - защото в словото Божие е написано: „Ще се поселя в тях и ще ходя между тях” (2 Кор. 6:16).Траян дълго се опитвал да склони св. Игнатий да се отрече от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и слава. Но на всички увещания Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за вярата си, отколкото, като се отрече от нея, да живее във величие и слава.След това св. Игнатий започнал да разкрива с примери от езическата митология цялата нелепост на езичеството. Тогава императорът го осъдил на смърт. Отвели епископа в тъмница, но като знаели, че често твърдостта на мъчениците обръща езичниците към вярата, решили да го пратят за наказание в Рим, където народът ще види в него обикновен престъпник, осъден на смърт за своите престъпления.Сведения за отвеждането на св. Игнатий в Рим черпим главно от посланията му, които той е писал през време на пътуването. От Антиохия, охраняван от стража, той се отправил за пристанищния град Селевкия, откъдето отпътувал с кораб до Киликия или Памфилия, а оттам продължил по суша пътя си през Мала Азия, като преминал през градовете Ефес и Филаделфия. В йонийския пристанищен град Смирна престоял по-дълго време, като се срещнал със св. Поликарп, също ученик на св. Йоан Богослов. Като узнали за неговото пътуване, много малоазийски църкви изпратили тук свои представители, за да му засвидетелствуват дълбоката си почит. По тези пратеници св. Игнатий изпратил своите послания до ефесяни, магнезийци и тралийци. В тия послания той изразява своята гореща благодарност за църковното единомислие, напомня на вярващите да бъдат в пълно единение със своя епископ и да се предпазват от появилите се лъжеучения на гностиците – докети и евионити. От Смирна св. Игнатий написал, освен посочените три, и четвърто послание – до римските християни, в което се обръща към тях с гореща и затрогваща молба да не правят никакви постъпки пред държавната власт за отменяне или смекчаване на неговата смъртна присъда.
От Смирна светецът отпътувал за Троада, където също престоял. Тук го настигнали пратеници от Антиохия, които му съобщили радостната вест, че гонението на християните там вече е прекратено. От Троада написал още три послания: до филаделфийци, смирненци и до св. Поликарп, Смирненски епископ. С тях той благодари на всички за оказаната му любов и съчувствие. От Троада св. Игнатий продължил пътуването си към Неапол – Рим, като минал през Македония и Илирия (сегашна Далмация). От днешния Драч или Аполония той отпътувал с кораб за Бриндизи, а оттам пеш за Рим.Преди смъртта, обръщайки се към народа, той с висок глас казал: „Знайте, римски граждани, че не за злодеяние и престъпление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от Чиято любов съм завладян и Когото ненаситно желая! Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!” Едва успял да изговори тези думи, и лъвовете се нахвърлили върху него и го разкъсали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги принесли в Антиохия.Когато Деций Траян узнал как мъжествено и радостно св. Игнатий отишъл на смърт за своя Бог, съжалил, че го осъдил на смърт, и като се убедил, че християните са хора честни и добри, той заповядал да се прекрати всяко гонение срещу тях.В своите послания св. Игнатий Богоносец пръв в светоотеческата литература употребява по отношение на Църквата термина повсеместна, съборна (от гр. καθολικ? - „съборна" или „вселенска"). „Където е епископът, там трябва да бъде и народът, така както където е Иисус Христос, там е и съборната Църква”.Църковната йерархия според св. Игнатий е установен от Бога институт. На йерархическите лица принадлежи властта в Църквата. Единственото средство за вярващите да се запазят от застрашаващите ги заблуди е единството им с епископа, като пазител и учител на истинската вяра. Който се намира в единение с епископа и му се подчинява, той се намира в единение и с Иисус Христос чрез участието в св. Евхаристия, извършвана от епископа и от ръкоположените от него презвитери. Без единение с епископа няма спасение за вярващите, защото спасение се получава само в Църквата, а без йерархия няма Църква. Затова той моли, увещава и настоява вярващите в отделните поместни църкви, до които отправя послания, да запазят единството, единомислието, съгласието и единението с църковната йерархия, начело с епископа.
Колкото по-голяма е външната опасност, толкова по-големи трябва да бъдат вътрешната сплотеност, единомислието и съгласието на църковната община. „Избягвайте коварствата и хитростите на княза на този век, - пише св. Игнатий на филаделфийци – та да не бъдете излагани чрез неговите планове на опасност да отслабнете в любовта. Събирайте се всички заедно по-често, като имате едно сърце”. „Всички трябва да образувате един хор, - съветва пък ефесяни – та, настроени в единомислие, като започнете дружно песен Богу, единогласно да я пеете на Отца чрез Иисуса Христа, за да ви чуе и по вашите добри дела да ви признае за членове на Своя Син. И тъй, полезно е за вас да бъдете в пълно единение помежду си, та винаги да бъдете в съюз и с Бога”. Амин!