(Паметта му се чества на 20 юни и 23 декември)
Равноапостолният просветител на българския народ свети Наум просиява със светлината на Христовото благовестие и става избран съсъд на Божията благодат. Сведения за живота му черпим от три източника: гръцко житие, Панонски легенди и Обширно житие на св. Климент. В тях пише, че „светият и велик отец наш Наум произхожда от Мизия“.
За него послание създава Охридският архиепископ Константин Кавасила.
Роден от боголюбиви родители, той е наставляван от тях в благочестие и още от младини избира да бъде храм на Бога. Придобил благодатен разум от свещеното Христово учение, той става съратник и сподвижник на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий и ревностно изпълнява заветите им. Съпътства ги в мисията им в Моравия, където папа Адриан II го ръкополага за дякон. По-късно е ръкоположен за презвитер. Дълго време е верен сътрудник на св. Методий в Панония, а след това - в Рим, където е ръкоположен за свещеник.
След смъртта на св. Методий учениците на светите братя са подложени на много изкушения, претърпяват страдания, гонения и са прогонени от Великоморавия. Св. Наум, св. Климент и св. Ангеларий заминават за България. Св. цар Борис с радост ги приема. Той изпраща в Македония св. Климент като учител, а св. Наум остава в столицата Плиска. Недалече от град Преслав св. Наум издига манастир в чест на св. Пантелеймон, където води просветителска и проповедническа дейност.
През 893 г. на църковно-народен събор св. Климент е ръкоположен за епископ, а св. Наум е назначен за учител. Цар Симеон го изпраща в Кутмичевица. Там през първите седем години от своята дейност той обучава хиляди ученици и ръководи преписването и размножаването на основните богослужебни книги, превежда църковните служби.
За своята просветителска дейност двамата светители са наречени „нови Мойсей и Аарон“.
Свети Наум построява на брега на Охридското езеро манастира „Свети Архангели”. Там се оттегля и води равноангелно житие, като с ангелите съзерцава непристъпната слава на Безначалната Света Троица. Векове наред обителта е източник на чудотворна сила и е убежище на болни.
Тук около св. Наум се събират много монаси от всички краища на Балканския полуостров. Той е мъдър учител, ръководител на монасите и чудотворец, както и усърден преводач на църковни книги.
Умира на 23 декември 910 г. и е погребан в манастира, който сам основава. Днес той е известен с името „Св. Наум“.
Църквата на св. Наум приличала на манастира на св. Климент на името на „Св. Пантелеймон“, имаща форма на клевер-трилистник. Особено впечатление тук правят сцените от живота и чудесата на св. Наум. Това са пет сцени, които свидетелстват за способността му да лекува душевно болни. Сред известните фрески е композицията на свети Седмочисленици: св. св. Кирил и Методий, св. Климент Охридски, св. Наум, св. Сава, св. Горазд и св. Ангеларий. Съществуват сведения, че през 1662 г. във вътрешността на манастира се е намирала болница.
Мощите на св. Наум се съхраняват в манастирската църква и извършват множество изцеления, особено на психично болни хора.
Чрез придобиване на благодатта на Светия Дух св. Наум става „подражател на апостолите, правило на архиереите, пример за преподобните и пристанище на добродетелите, състрадалец за състрадалците“. Той понася люти скърби и мъки, носейки божественото Христово име и винаги дръзновено проповядвайки тайнството на Светата Троица. Така се удостоява с нетленен венец в Царството Небесно.
Тропар на преподобни Наум Охридски, глас 4
Като се привърза към Христа, ти напусна света и, живеейки в Духа, разпна плътта си, всеблажени Науме.
Усърдно се потруди да изминеш апостолското поприще и улови във вярата несметно множество българи.
Затуй с молитвите си ни избавяй от изкушенията.