Св. Ерм е един от 70-те апостоли на Иисуса Христа. Споменат е в Посланието на св. ап. Павел до Римляни (16:14). Бил е епископ във Филипопол (Пловдив), както това се вижда от списъците на Седемдесетте апостоли, приписвани на Иполит Римски и Доротей Тирски.
Св. ап. Ерм свършил мъченически живота си. Той оставил твърде поучителната книга „Пастир“.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Книгата „Пастир" на св. ап. Ерм
Още в най-ранни времена, дори когато не са имали Библията и Новия Завет пред очите си, християните са имали ясно съзнание за Църквата и за нейната мисия в света. Едно от най-забележителните свидетелства на раннохристиянската писменост е апокалиптичното съчинение „Пастир“ на Ерм.
Сред най-силно засегнатите въпроси в „Пастир” е въпросът за устройството, характера и мисията на Църквата. В едно от виденията си Ерм вижда Църквата като строяща се кула, в която се вграждат различни камъни според качеството и предназначението си. Сред тези камъни можем да различим и себе си: дали сме материал, подходящ за строежа на кулата, или стоим далеч от нея...
По своята датировка „Пастир" се явява съвременник на посланията на св. Климент Римски, който е управлявал Римската епископска катедра в периода 92–101 година. Немалко древни автори като св. Ириней Лионски и Ориген са смятали, че Ерм е вдъхновен пророк и са оценявали много високо неговия „Пастир". Наистина, от думите му прозира неподправеност, гореща вяра и дори наивност, но именно те превръщат съчинението му в ценен извор за характера на раннохристиянското богословие.