На Голгота от кръста Господ Иисус Христос поверил Своята майка св. Дева Мария на ученика Си Йоан Богослов и при него тя е била 24 години. С него била на проповед в Ефес, Мала Азия и другаде. С него е посетила Атон и на 72 години се преставила в Йерусалим.
В желанието си да се пресели от тоя свят, тя завещава да бъде погребана в Гетсиманската градина между гробницата на нейните родители и тая на праведния Йосиф Обручник.
.
И когато това ? желание се е сбъднало в 70-та година от рождението ? – година на свещеното библейско число, три дни преди смъртта си е пожелала да види, благослови, настави и насърчи апостолите в проповедническата им дейност. И както се казва в църковните песни, те от всички краища се събрали в Йерусалим, с изключение на апостол Тома. Благословила ги и след три дни починала.
Тя е била известена от Ангел Господен за предстоящото изпълнение на нейното желание да си отиде от тоя свят. Ангелът я приветствал с палмова вейка в ръка – символ на мира, отиваща си с мир от тоя свят.
Стекъл се много народ от Сионската горница в процесия. Напред вървял св. ап. Йоан Богослов с палмовата вейка. Апостолите, кадейки със смирна, тамян и други благовонни вещества, понесли раклата с тялото на светата Дева от върха на Сион надолу към Гетсиманската градина при пение и четене на псалми и песни духовни. Невидимо шествието се придружавало от ангели, като се чувала песента им, сливаща се с тая на апостолите и другите верни ученици на Господа Иисуса Христа и почитатели на св. Богородица. Светлина се е спускала над одъра от небето.
Озлобени, иудеите искали да разтурят шествието, но били поразени със слепота и чудо – светъл облак, представящ я в премъдростта ? (Прем. Сир. 24,3), засенчил цялата процесия. Озлобените фарисейски слуги чували песента, а от облака не виждали процесията. По Божие допущение обаче един свещеник, Адоний, успял да се промъкне и докосне до Свещения одър, за да го катурне. Станало чудо: „Невидимо Ангел му отсякъл ръцете и те увиснали на одъра. Той се разкаял и само по молитвите на апостолите ап. Петър ги заздравил”. И така шествието стигнало до Гетсимания. Повярвалите получавали изцерения при гроба.
На третия ден от погребението ап. Тома дошъл и пожелал да се отвори гробната плоча, за да се поклони.
Отворили плочата, но тялото на светата Дева не се оказало там. По Божи промисъл тя била взета заедно с тялото си на небето, съгласно предсказанието на св. цар Давид: „Воскресни, Господи, - Застани, Господи, на мястото на Твоя покой, Ти и ковчегът на Твоето могъщество” (Пс. 131,8). Кой е ковчегът – кивотът на Господнето могъщество? Кой е бил вместилище на Невместимия Бог Господ Иисус Христос? – Нали св. Дева Мария, Неговата Майка! Следователно, за нея се отнасят пророческите слова на тоя псалом.
Когато след това посещение на Гетсимания апостолите, по обичай в чест на възкръсналия Господ Иисус, на трапезата при молитва общо вдигнали за благословение от Господа хляба с думите: „Велико е името на Светата Троица, Господи Иисусе Христе, помилвай и спаси нашите души”, като вдигнали поглед нагоре, видели св. Богородица обкръжена от ангели да ги благославя и им казва: „Радвайте се!”. В удивление, вместо, както друг път да кажат „Господи, Иисусе Христе”, извикали единодушно: „Пресвета Богородице, спаси нас”.
И така възрадвани разбрали, че св. Дева Мария, Майката Господня, е взета на небето с тялото си, както е било с праведния Енох (Бит. 5, 24) и пророк Илия (4 Царств. 211-12). И оттогава гробът на св. Богородица в Гетсимания станал място на поклонение не само за християните, но и за езичниците, тъй като вестта за това събитие станала известна на целия Изток.
Тропар, глас 1
В рождеството си съхранила девството
и в успението не си оставила света, Богородице,
представила си се пред Живота, Майка станала на Живота
и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.
(В рождестве девство сохранила еси,
во успении мира не оставила еси, Богородице,
преставилася еси к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.)
Кондак, глас 2
В молитвите непочиващата Богородица
и в застъпничеството неизменно упование,
гробът и умирането не я задържаха,
защото, като майка на Живота, се представи на Живота,
Всесилият се в приснодевствената ? утроба.
(В молитвах неусипающую Богородицу
и в предстателствах непреложное упование,
гроб и умерщвление не удержаста:
якоже бо Живота Матер, к животу престави,
во утробу Вселивийся приснодевственную.)
Икона: www.hramsvetigeorgi.com