На днешната неделя светата Църква чества паметта на светите отци от Седмия вселенски събор.

Тъй като светите отци са едни от най-големите сеячи на словото Божие, и тяхното дело е една благословена за човечеството сеитба, положено е да се чете на сегашната света литургия евангелската Притча за сеяча (Лука 8:5-15).

Аз ще я предам за ония, които не бяха тука, когато се чете светото Евангелие:

Излезе сеяч да сее. Едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод: едно тридесет, друго шестдесет, а трето сто (Марк. 4:8).

Учениците запитали Спасителя: „Какво значи тая притча?" – и Той им обяснил.

В нея са нарисувани четири категории хора, според тяхното отношение към словото Божие, и е разкрита причината: защо словото Божие понякога не принася плод.

Сеячът в Притчата е Сам Господ Иисус Христос. Семето е словото Божие. Почвата – това са човешките сърца.

Сърцето на някои е „път", по който са минавали и минават обикновено грехове и пороци. Вследствие на това то е станало „отъпкана почва". Семената на словото Божие падат в него, но остават на повърхността. „Дохожда дяволът и грабва семето. Такива хора слушат словото на Царството Божие и не го разбират; невъзприемчиви са, сърцата им са „чужда земя".

Сърцата на други, вследствие грехове, са станали колебливи, непостоянни, безволеви и приличат на „каменисто място". Наистина, на каменисто място все още може да има малко пръст, та семената да поникнат. Ала това не е утешително: нямат влага! Ние знаем края: хората с такова сърце „кога чуят словото, с радост го приемат", но те „временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; непостоянни са кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазняват" (Марк. 4:17), не са твърди и устойчиви.

Сърцата на трети са горе-долу сгодна, но заета „от тръни" почва. Това са хората, които „в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади". Такива хора слушат словото, но то пада сред тръни, които „заглушават словото, и то бива безплодно" (Мар. 4:18). Тези са людете, които, противно на казаното в Евангелието, искат да слугуват на двама господари: на Бога и на Мамона.

Но има и сърца, които са „добра почва". Това са чистите, правите, кротките, смирените, пълните с добро съкровище сърца!... Човеците с такива сърца слушат словото и го разбират, приемат го, пазят го и принасят плод с търпение: „един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет" (Мат. 13:23; Мар. 4:20).

Добрата жетва зависи от сеяча, семето и почвата. Бог е сеячът; Божието слово е семето; нашите сърца са почвата. По-добър, по-опитен сеяч от Бога няма; по-здраво и качествено, по-хубаво семе от словото Божие също няма. Ако в живота ни има неуспех, безплодие, „глад", пустота, вината е у нас, защото сърцата ни са земя пуста, изсъхнала и безводна (Пс.62:2)!

И днес Бог сее. Ще сее и утре. Ще сее до свършека на света. Сее и ще сее щедро, обилно и непрестанно. Сее и ще сее чрез стотици хиляди пастири, проповедници и учители! ...

Когато зазвъни камбаната или забие клепалото, Бог зове в храма Своите чада, за да посее там в сърцата им, чрез свещенослужителите, Своето слово.

Братя и сестри, посещавайте църковните служби, слушайте църковни поучения, но всеки трябва да се потруди преди всичко за сърцето си: да го направи добра почва, да го разорава, да го чисти от „камъни" и „тръни" (тоест от греховни зародиши и израстъци), да го напоява с чистото и святото. Само на така подготвена почва падналите семена на словото, при съдействието на Божията благодат, поникват, израстват и дават добър плод: едно сто, друго шейсет, и друго трийсет.

Светите отци, чиято памет чествуваме днес, са били не само големи и неуморни сеячи на словото Божие, но и изпълнители на словото. Техните сърца са били „добра почва", на която това слово е пониквало, расло и принасяло най-обилен добър плод.

Да бъдем като Отците – това ще бъде най-добрата почит, която можем да им поднесем и отдадем! ...

Нека винаги помним, че „всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън" (Мат. 3:10)!

Да се трудим и Бог да ни помага, та да не заслужим такава окаяна участ! Свети апостол Яков пише: „Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели!" (1:22).

Накрая, братя и сестри, искам да спра вашето внимание и на следното: Не само словото Божие е семе, но и всяко човешко слово. И не само проповядването на словото Божие е сеене, но и всяка наша беседа, всеки наш разговор е също сеене.

Ние изговаряме много думи, без да си даваме сметка за последствията от тях. Човешкото слово е живо зърно, способно да принесе съответен плод: ако нашите думи са пълни със здрави мисли, добри чувства и желания, те несъмнено ще принесат и добър плод; ако ли са изпълнени със зловредни мисли, лоши чувства и желания, то такъв ще бъде и техният плод. Както трънът не ражда грозде и репеят смокини, така и нашите гнили слова няма да принесат добър плод (Мат. 7:16)!

Братя и сестри,

Не забравяйте, че за всяко празно слово ще отговаряме в Съдния ден пред Бога (Мат. 12:36)!

Да внимаваме, щото никога да не излизат из устата ни гнили думи (Еф. 4:29), сквернословие, хула, лъжа, измама, клевета!

Да обуздаваме своя език, за да не грешим с него, защото, „който не греши с дума – казва свети апостол Яков, - той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло" (3:2)! – Амин!

† Митрополит Софроний

 Източник: www.sveta-nedelia.org.

СЕДМИЯТ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР - 787 ГОДИНА

Седмият вселенски събор (наричан също Втори Никейски или Четвърти Цариградски) бил свикан през 787 г. по повод ереста на иконоборците, при патриарх Тарасий Константинополски, папа Адриан и император Константин и императрица Ирина. В него участвали 367 отци.

 

Догмат на триста шестдесет и седемте свети отци на Седмия вселенски събор в Никея (787 г.)

Пазим без нововъведения всички с писание или без писание установени за нас църковни предания, едно от които е за иконописта.

То е съгласно с проповедта на евангелската история и служи за уверение в истинското, а не въображаемо въплъщение на Бога Слово и за други подобни ползи.

Защото, когато едни неща се показват чрез други, те несъмнено се уясняват едно чрез друго.

Това е така, ние, ходейки като по царски път и следвайки от Бога внушеното учение на светите наши отци и преданието на Вселенската църква (пък знаем, че тя е на Духа Свети, Който пребъдва в нея), с пълна достоверност и грижливо изследване определяме:

честните и свети икони, нарисувани с шарки и направени от дребни камъчета и от друго годно за такава работа вещество, да се поставят тъй, както изображението на честния и животворящ Кръст, в светите Божии църкви, върху свещени съсъди и одежди, на стени и на дъски, в къщи и по пътища, - както иконите на Господа, Бога и Спасителя нашего Иисуса Христа, и на непорочната Владичица наша света Богородица, така също и на всички свети и преподобни мъже.

Защото, колкото по-често те биват гледани изобразени на иконите, толкова повече онези, които ги гледат, биват подтиквани да си спомнят и да обичат първообразите, да ги почитат с целуване и почтително поклонение, - не с истинското богопоклонение, което, според нашата вяра, подобава само на божественото естество, но почитане като онова, с което се отдава чест на изображението на честния и животворящ Кръст, на светото Евангелие и на други светини чрез кадене тамян и поставяне свещи, - какъвто благочестив обичай имало и у древните.

Защото честта, отдавана на образа, минава върху първообраза, и който се покланя на иконата, покланя се на съществото на изобразения на нея.

Така се потвърждава учението на светите наши отци, сиреч преданието на Вселенската Църква, която открай до край земя е приела Евангелието.

© Православен катехизис, Синодално издателство, 1991 г

Източник: www.pravoslavieto.com

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1