В цяла Гърция той се почита като прославен чудотворец. По молитвите на св. Нектарий се извършват неизброими знамения на Божията милост.
Свети Нектарий Егински (1846 – 1920 г.), митрополит Пентаполски (в света Анастасий) е роден през 1846 г. в Силиврия Тракийска, недалече от Цариград, в семейството на благочестиви родители.
От детските си години обикнал храма, Свещеното Писание и молитвата. Бедността на неговите родители не му позволила да учи в родината си и на 14 години той заминал за Цариград, за да търси работа и да си плаща учението.
Животът в Цариград не бил лесен. Момчето постъпило в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж в своята безизходност, разбирайки, че от никого не може да очаква помощ, Анастасий решил да се обърне с молба към Този, Когото горещо обичал и на Чиято помощ цял живот се уповавал. Той написал писмо на Господа: “Христе мой, нямам нито престилка, нито обувки. Моля Те да ми изпратиш, Ти знаеш колко Те обичам”. Написал адрес върху плика: „За Господа Иисуса Христа на небесата” и помолил своя съсед търговец да занесе писмото до пощата. Учуден от необикновения надпис върху плика, търговецът отворил писмото и като видял молбата и силата на вярата на момчето, му изпратил пари от името на Бога.
На 22-годишна възраст Анастасий се преселил на остров Хиос и започнал да работи като учител, тук той не само преподавал, но и проповядвал. Влиянието му върху учениците било такова, че те, а чрез тях и всички възрастни скоро се изпълнили с любов и дълбоко уважение към него. Той създал прекрасен ученически хор и сам пеел заедно с него в селската църква, но душата му жадувала за монашески живот. Анастасий посещавал Атон, беседвал с духовни старци, и накрая постъпил в манастир, където приел пострижение и сан дякон с името Нектарий, което означава "безсмъртен".
Получавайки възможност да продължи образованието си, Нектарий завършил Богословския факултет в Атина; по това време Александрийският патриарх Софроний (Меиданцоглу) го взел при себе си.
На 40 години Нектарий бил ръкоположен за свещеник. С ревност и самоотверженост приел той новото послушание и назначението си в храма „Св. Николай” в Кайро.
През 1889 г. Александрийският патриарх Софроний го хиротонисал за епископ Пентаполски. Епископското достойнство ни най-малко не променило начина на живот и поведението на Нектарий.
Бързото издигане, обичта на патриарха и народа, а още повече добродетелният и чист живот на светеца предизвикали у мнозина завист и омраза. Влиятелни хора от патриаршеския двор се опасявали, че всеобщата любов към светеца ще го превърне във важен претендент за патриаршеския престол, тъй като Софроний бил вече на преклонна възраст. Те оклеветили светеца, обвинявайки го не само в посегателство на патриаршеския трон, но и в аморален живот. Пентаполският митрополит бил пенсиониран и трябвало да напусне Египет. Той не се опитвал да се оправдава и защитава. Враждебното настроение го следвало като сянка и в Атина, където се установил. Напразно обикалял инстанциите, никъде не искали да го приемат.
Веднъж, получавайки поредния отказ в Министерство на религията, светецът слизал просълзен по министерското стълбище. Виждайки го в такова състояние, кметът на града го заговорил. Като разбрал за бедственото положение, в което Нектарий се намирал, кметът му предложил работа като проповедник. Така славният Пентаполски митрополит станал обикновен проповедник в провинция Евбея.
Любовта на народа съпътствала Нектарий. Но до края на живота си той трябвало да носи кръста на изгнанието и да бъде сочен с пръст като митрополит, непринадлежащ към нито една автокефална Църква. Бил принуден да се намира в непонятно канонично положение, подписвайки всичките си статии „пътешестващ епископ”.
Постепенно петното от клеветата било изтрито от името на светеца. Като виждали неговия чист и добродетелен живот и като слушали вдъхновените му проповеди, хората били привлечени към него. Славата на Пентаполски митрополит скоро изминала разстоянието от провинцията до столицата, оттам и до гръцкия кралски дворец. Като се запознала с Нектарий, кралица Олга скоро станала негова духовна дъщеря. Благодарение на нея той бил назначен за директор на Ризариевската семинария в Атина, и на тази длъжност останал от 1 март 1894 до 16 април 1908 г. В богословското училище подготвяли свещенослужители и светски църковни кадри. По време на управлението на светеца училището било в подем.
По това време около Нектарий започнали да се събират духовни чеда, мнозина отивали при него за съвет и благословение. У стареца светец започнали да се проявяват даровете на Божията благодат: прозорливост и дар на изцеление.
Измежду многобройните духовни чеда на Владиката имало и няколко девойки, желаещи да се посветят на монашески живот, но които не се решавали да отидат в манастир, за да не се лишат от духовното ръководство на своя наставник. Грижейки се за тях като добър пастир, Нектарий започнал да търси подходящо място и се спрял на остров Егина. Като открил развалини на древен манастир, той купил мястото със собствени средства. Тук пристигнали първите заселнички. Така възникнал девическият манастир „Света Троица” в Егина.
Поредният удар се стоварил върху светеца към края на живота му. В манастира дошла 18-годишната Мария Куда, избягала от деспотичната си майка свещарка. Свети Нектарий я приел в манастира. Тогава майката на девойката подала жалба срещу светеца, обвинявайки го в съблазняване на момичето и в убийство на уж родените им деца. Следователят, който пристигнал в манастира, нарекъл светеца кентавър и го влачел за брадата, а той смирено му отговарял и сам приготвил храна за насилника, забранявайки на монахините да плачат и роптаят. Девойката била прегледана от лекар, който потвърдил чистотата ?; „убити” младенци също, разбира се, не били намерени. След този случай майката на момичето полудяла, а следователят тежко заболял и дошъл да иска прошка от светеца.
Светецът предсказал на своите послушници, че манастирът им ще бъде богат, ако се трудят усърдно. Целият живот на новия манастир преминавал под ръководството на свети Нектарий, с когото сестрите водели постоянна кореспонденция. С каква отеческа любов, грижа и нежност са изпълнени писмата му! За известно време светецът ръководел едновременно училището, намирайки се в Атина, и своя новоустроен манастир, но Господ разпоредил владиката да се оттегли от училището и да се пресели завинаги в Егина.
Последните дванайсет години от живота си той прекарал със своите инокини, възпитавайки ги за Царството Небесно. Много скърби и изкушения се наложило да преживее, но това били и благодатни години. За това време обителта била устроена и било създадено земеделско стопанство. Междувременно земните години на светеца отивали към края си. Чувствайки това, той се молел Господ да удължи отредения му срок, за да бъдат завършени всички работи в манастира, но както през целия си живот, смирено добавял: „Да бъде Твоята воля!”
Дълго скриваната болест накрая взела своето. В болницата установили онкологично заболяване. Светецът бил поставен в треторазрядно отделение за неизлечимо болни. Починал на 9 ноември 1920 г. След кончината тялото му започнало да мироточи. Когато донесли ковчега в Егина, жителите на целия остров със сълзи на очи излезли да изпратат своя светия. Хората носели на ръце ковчега на светеца и после забелязали, че дрехите, с които били по време на погребението на светителя, благоухаели. Свети Нектарий бил погребан в криптата на манастира. На няколко пъти криптата била отваряна по различни причини и всеки път се убеждавали, че тялото е нетленно.
На 20 април 1961 г. с Патриаршески и Синодален указ на Цариградската патриаршия митрополит Нектарий бил канонизиран, а мощите му били поставени за поклонение. Оказало се, че от тях са останали само костици. Според духовници, мощите изтлели, за да могат да бъдат разнесени по цял свят за благословение от свети Нектарий.
В цяла Гърция той се почита като прославен чудотворец. По молитвите на свети Нектарий стават неизброими знамения на Божията милост. Запазена е народната поговорка: "За свети Нектарий няма неизлечима болест". Особено помага при ракови заболявания. Неговото име носят много църкви и параклиси.
В България мощи на св. Нектарий Егински Чудотворец се пазят в Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично”, където редовно се чете акатистът на светеца.
Тропар, глас първи:
Верни, да почетем сина на Силиврия, покровителя на Егина, стълба на Православието, истинския другар на добродетелите Нектария. Да почетем духоносния Христов служител, живял в наши дни, от когото се източва изцеление за тези, които с вяра зоват:
Слава на Христа, Който те прослави, слава на Този, Който те направи чудотворец, слава на Този, Който чрез тебе дарява на всички изцеления.
Девическият манастир „Света Троица” на остров Егина, основан от преподобни Нектарий Егински Чудотворец
Още за св. Нектарий Егински можете да прочететев рубриката, посветена на него.