Преподобният Нил бил родом от Константинопол, където получил прекрасно възпитание, изучил цялата книжна премъдрост и бил превъзходен оратор[31]. Когато достигнал пълнолетие, той се оженил за една добродетелна жена, от която имал две деца - син и дъщеря. Благодарение на знатния си произход и личните си достойнства, Нил бил назначен за префект на столицата[32].
Той водел богоугоден и добродетелен живот, но пороците, господстващи в царския двор, го накарали да се замисли за своето спасение и да остави света. Като познал цялата суетност на този свят, който целият лежи в зло[33], проникнат от убеждението, че в него няма нищо постоянно, нищо вечно и справедливо, а всичко е извратено и изпълнено с неправда, Нил се устремил към тесния, но спасителен път, който води във вечния живот, изпълнен с истинско и неизменно веселие и безконечно блаженство.
Той убедил своята съпруга да даде съгласието си да остави света. Като раздали цялото си имущество на бедните, те дали свобода на робите и робините си, а после си поделили грижата за децата си. Съпругата на Нил взела при себе си дъщеря им, а той - сина им Теодул, заедно с когото оставил Константинопол, загърбвайки света и всички светски пристрастия[34].
Съпругата на Нил с дъщеря им заминала за Египет и там в един от женските манастири приела монашески образ и започнала ревностно да служи на Господа в подвизите на благочестието. А блаженият Нил със сина си Теодул отишъл на Синайската планина[35], заселил се в пустинята и подражавал на живота на преподобните отци пустинници, прекарвайки живота си в пост, подвизи, молитва и бдение, умъртвил плътта си с различни монашески трудове.
Преподобният се заселил в една пещера, която изкопал със собствените си ръце и в нея се подвизавал четиридесет години. Мълвата за него скоро се разпространила навред и много хора с високо знание и състояние започнали да се обръщат към него за наставление и молитва.
Когато преподобният научил за заточението на свети Иоан Златоуст[36], смело и без страх извисил глас от дълбокото си безмълвие и изобличил император Аркадий, като му написал послание със строги укори заради неправдите му спрямо великия светител.
Докато водел отшелнически живот в монашески подвизи, за изпитание на любовта му към Господа му било пратено едно особено изкушение. Пустинята била нападната от варвари, които като диви зверове нахлули внезапно и убили много свети отци, а други взели в плен. Заедно с другите те отвели и сина на свети Нил, Теодул. Той горчиво плакал за сина си, особено когато научил, че варварите имат обичай да принасят пленниците в жертва на езическите богове. Но Бог съхранил Теодул невредим, защото епископът на град Емес[37] го откупил от варварите и впоследствие го назначил за клирик. Като научил за това, светият сам се отправил в Емес и бил посрещнат с почести от епископа, който въпреки желанието му го ръкоположил в презвитерски сан и го молел да остане да живее в града. Когато блаженият Нил не пожелал да остане там, а решил отново да се оттегли в Синай, епископът върнал сина му и ги отпратил с мир.
Блаженият Нил отново отишъл със сина си на своето предишно място в Синай и като живял там много години, мирно се преставил на Господа[38]. От преподобния Нил са останали много душеполезни и изпълнени с премъдрост слова за поста, писма до различни лица по въпросите на вярата и християнското благочестие[39].
Кондак:
Плевелите на телесните страсти си посякъл, блажени Ниле, с молитва в бденията; като имаш дръзновение към Господа, освободи ме от всякакви беди, за да ти зова: радвай се, отче всемирни.
––––––––––––––
[31] Преподобният Нил се родил през втората половина на IV в. и бил ученик на св. Иоан Златоуст.
[32] Едно от най-висшестоящите длъжностни лица, отговарящо за висшето полицейско управление на града.
[33] 1 Иоан. 5:19.
[34] Това станало около 390 г.
[35] Синайската планина се намира в северозападната част на Арабския полуостров, на източния бряг на Червено море. Синай почти от самото начало на християнското монашество бил любимо място на източното подвижничество, прочуто с подвизите на монасите си.
[36] През 405 г.
[37] Емес - град в Сирия.
[38] Кончината на преподобния Нил Постник била около 450 г. Той живял в пустинята цели 60 години.
[39] Подобно на своя велик учител свети Иоан Златоуст, преподобният Нил се занимавал много с тълкуването на Свещеното Писание, а също и с разясняване на догматите на вярата. Особено е известен с аскетическите си творения. Най-доброто му подвижническо съчинение е книгата му „За молитвата”. По-нататък следват съчиненията: „За аскетите”, „За доброволната бедност”, „За превъзходството на монасите” - за предимствата на усамотения живот, наставленията „До монах Евлогий”, с прекрасни размишления за напускането на света, за твърдостта в борбата, за търпението в скърбите и борбата със страстите и така нататък, „Наръчна книжка на Епиктет”, в която са изложени правилата на практическата мъдрост, извлечени от съчиненията на този езически писател, изменени на места с християнски мисли.
Писмата на преподобния Нил са писани до различни лица и по различни поводи и имат нравствено съдържание. Всички съчинения на преподобния Нил наред с високото достойнство на съдържанието си се отличават с чистота и изящество на езика.
Наставления и мисли на преподобни Нил Синайски
„Бъдете кротки към хората, но войнствени към нашия враг, тъй като именно в това се състои естествената употреба на гнева — враждебно да се противим на древната змия... Който злопаметствува по отношение на демоните, той не е злопаметен по отношение на хората.
- Блажен е човекът, който по време на молитвите си запазва съвършена без-образност и без-мечтание.
- Молитвата е клонка от дървото на кротостта и безгневието, проява на радост и благодарност, лек за унинието. Ако си търпелив, винаги ще се молиш с радост.
- Благодетелна за душата е банята на молитвата - сълзите по време на молитва, но след това помни за какво си плакал.
- Праведниците са наречени неразумни, защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело - запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното.
- Не желай чувствено да видиш ангели, или сили, или Христа, за да не загубиш ума си, като приемеш вълка за пастир и се поклониш на враговете демони.
- Когато се молиш, не придавай на Божеството какъвто и да било облик и не допускай умът ти да се „преобразява" в някакъв образ, но невеществено пристъпи към Невеществения и ще се срещнеш с Него.
- Има и още една печал - непотребна, когато в съгрешилата душа се влага намерение не да поправи живота си и да се очисти от страстите, а пагубно отчаяние. Именно тя не позволила на Каин да се покае след братоубийството, а при Юда след предателството, като му внушила отчаяние, го тласнала към самоубийство. Св. Йоан Касиан: „Ако искаш да се справиш с унинието и мрачното разположение на духа, трябва да се изпълниш с благодушна любов и да се облечеш в незлобива радост."
- Трябва да знаеш следното коварство на демоните: Понякога те се разделят на групи. Едните идат със съблазън — и когато ти потърсиш помощ, идват другите в ангелски вид и прогонват първите, за да бъдеш измамен, че са истински ангели и да изпаднеш в самомнението, че си достоен за тях.
- Ако забележиш, че когато се молиш против някой греховен помисъл, той е утихнал скоро и леко, разгледай от какво е произлязло това, за да не попаднеш в засада и, бидейки измамен, да не станеш предател сам на себе си... Понякога демоните, като вложат в тебе известни греховни помисли, сами те подбуждат да се молиш против тях, да им противоречиш, и тогава веднага се махат. Те правят това, за да паднеш в измама, като си въобразиш, че вече си започнал да побеждаваш мислите и да плашиш демоните."
- Съвсем не желай и не търси да видиш във време на молитва някакъв лик или образ. Не желай да видиш зримо нито ангели, нито сили, нито Христа, за да не загубиш ума си, като приемеш вълка за пастир и се поклониш на враговете-демони".
Из Ръкопис с творби на преп. Нил Синайски, XII в., Св. Гора.
Източник:pravoslavieto.com, превод от pravoslavie.ru