Паметта на светеца се отбелязва на 18 януари и на 2 май.
Св. Атанасий е роден в Александрия. Майка му, подобно на Анна, която довела сина си Самуил в храма Господен (1 Цар. 1:28), го довела при св. Александър, Александрийския патриарх, и го оставила в храма, за да служи на Бога. И той останал в Божия храм, за да прекара там живота си и ревностно да изпълнява Божиите заповеди.
През 319 г. патриархът го ръкоположил за дякон на Александрийската църква. В това време св. Атанасий започнал да пише съчинения. Бъдещият архиерей видял, че новодошлите в Църквата Христова нямали (духовна – бел. прев.) ревност, нямало у тях и истинско благочестие, много от тях търсели слава за себе си, говорели празни приказки, празнословели и всички езически обичаи, които познавали, пренасяли в християнския живот.
Появил се някой си Арий, който хулел Христос, унижавал Майката Божия, подбуждал и учил народа да постига чест, слава, както и да влиза в Църквата, за да достигне свещеничество и дори архиерейство. И много хора го слушали и ставали последователи на тази ерес - арианството. Ереста толкова широко се разпространила, че обхванала почти цялата Църква - настъпил голям смут, истинска война. През 325 г. св. Атанасий бил в Никейската катедрална църква, където говорил против Арий.
През 326 г., след като починал патриарх Александър, св. Атанасий бил избран на Александрийската катедра. Епископ Атанасий обикалял църквите, изнасял много проповеди, борил се срещу арианите, писал, изобличавал ги и всичките неистински християни въстанали срещу него и започнали да го клеветят.
По това време царувал император Константин Велики (306-337 г.), който се смятал за покровител на Църквата Христова. Той разбирал от военна стратегия, дипломация и държавни дела, но църковните работи и евангелските проповеди не познавал, затова се колебаел между арианството и Православието.
Възползвайки се от добротата на императора, еретиците навлезли в двора му, заели всички длъжности и започнали да му нашепват ереси и лъжи, т.е. да сеят разколи. Те обвинили архиепископ Атанасий, че е лош човек, че не се подчинява на царя, взема данъци от царската хазна и прави лоши неща, че е магьосник, престъпник и развратник. Императорът, който виждал многото разпри и вражди, се опитал да въдвори мир, но понеже било смутно време, имало опасност да се разрази война, тогава той предложил на св. Атанасий за известно време да замине някъде.
По-голямата част от дългото си управление светителят прекарал в изгнание, където обаче често получавал подкрепа от монасите, бил приятел с двамата основатели на монашеството – преп. Антоний Велики и св. Пахомий.
Най-вече еретиците и злите хора се стараели да обвинят св. Атанасий за това, че не изпълнявал заповедите на императора, че не им обръщал никакво внимание и не приемал Арий в църковно общение; че той е магьосник и вълшебник. Клеветили го, че уж с отрязаната ръка на клирика Арсений извършвал магьосничество. Императорът направил разследване. Арсений, който бил клирик, четец, поради някаква простъпка дълго се криел, а когато слуховете за мнимото му убийство, приписвано на св. Атанасий, започнали навсякъде да се разпространяват, чувството за истина и справедливост у Арсений надделяло, тъй като Христовият светител Атанасий бил невинен. Съдите - злодеи, сред които имало и епископи, намерили вместо него друг човек, когото да накажат. Съчувствайки на своя отец и благодетел и скърбейки със сърцето си, че истината безаконно побеждава лъжата, той тайно отишъл при св. Атанасий и паднал в честните му нозе. Св. Атанасий се зарадвал за идването на Арсений и му заповядал до съда пред никого да не се показва.
Междувременно злобната омраза на противниците на Атанасий толкова много нараснала, че към една лъжа те добавили и друга: подкупили една безсрамна жена, която оклеветила св. Атанасий, че е извършил беззаконие с нея. Когато започнал процесът, съдиите седнали на местата си, клеветниците стояли прави, въвели и тази жена. Плачейки, тя дълго се оплаквала срещу светителя, когото никога не била виждала, и дори не знаела какъв му е санът. Всички я слушали с изумление. А тя не искала и да познае евангелското благочестие, радвайки се, че са ? дали много пари. В това време приятелят на св. Атанасий, презвитер Тимотей, стоял заедно с него зад вратите и чул всичко, възмутил се и неочаквано бързо влязъл в съда и застанал пред очите на клеветниците, сякаш той е самият Атанасий и смело попитал жената: „Аз ли извърших над теб насилие през нощта, както ти казваш?” И тя с голямо безсрамие извикала пред съдиите: „Този, този човек е моят развратител и злоумишленик против моята чистота: той е...” Съдиите се засмели, разбирайки подлостта и разиграната комедия, после я изгонили.
Но противниците на св. Атанасий, макар да се засрамили, не се успокоили и започнали да го обвиняват в убийството на Арсений, показвайки една отрязана ръка. Св. Атанасий търпеливо ги изслушал и мълчал, а след това попитал: „Има ли някой от вас, който добре да познава Арсений? Кой от вас може да потвърди, че това наистина е неговата ръка?” Тогава станали много от несправедливите съдии, подскочили и започнали да твърдят, че това наистина е ръката на Арсений. И когато те разкрили лошото си сърце и коварството си, светителт дръпнал една завеса, зад която стоял Арсений, извел го пред събранието и попитал: „А кой стои пред вас? Вие казахте, че Арсений не е жив, и че това е ръката му.” Всички се ужасили. „Ето, мъже, самият Арсений! – обявил св. Атанасий. – Ето и ръцете му, които изобщо не са били отсичани! Покажете пък и вие човека, на кого е отрязаната ръка, която осъжда самите вас, които извършихте това престъпление”.
Но съдиите продължили своя съд, като изчерпали всичките си клевети. Св. Атанасий, който не можел да понесе тази несправедливост, на глас засвидетелствал пред целия събор: „Изгасна правдата, потъпкана е истината, загина правосъдието, изчезна у съдиите законното разследване и внимателното разглеждане на делата! Нима това е законно, че желаещият да се оправдае е държан във вериги и цялото дело е било възложено на клеветници и врагове, а самите обвинители съдят този, когото клеветят?” Светителят бил оправдан от императора и изпратен на своята катедра в Александрия.
Когато император Константин Велики починал и на престола застанал вторият му син Констанций, целият императорски двор преминал на страната на арианите. Те започнали да гонят православните християни, да изпращат на заточение епископите, да слагат на епископските катедри нечестиви, коварни хора, развратници, еретици, които не признавали Иисус Христос за Бог. И трябвало св. Атанасий да бяга в Рим, където престоял три години.
След това Господ осъдил всички със Своя Си съд: наказал Арий и еретиците, а нечестивият цар загинал. След него две години царувал Юлиан Отстъпник, след това се възкачил цар Йовиниан Благочестиви, а след него Валент, който, макар и много злини да сторил на Църквата, се изплашил от бунта на александрийци и позволил на св. Атанасий да се завърне на мястото си.
Четиридесет и шест години св. Атанасий бил епископ в град Александрия, и много пъти е бил изгонван от катедрата си и се връщал обратно, защото арианите, които се наричали християни и уж вярвали в Евангелието, търсели лъжливи свидетелства да осъдят светителя и да го предадат на смърт. А Господ, провъзгласявайки Евангелието, никъде не е проповядвал да се убиват враговете, а тези същите злодеи престорено приели кръщение и вярвали, но без благочестие.
В житието на светеца е описано е, че последните години от живота си той живял в мир и спокойствие, починал на 2 май 373 г. на 76-годишна възраст.