След възкресението на Лазаря при последното си идване в Йерусалим, шест дни пред Пасха, Христос Спасителят влязъл в светия град при голяма тържественост. Това идване в Йерусалим по пророческо предсказание (Зах. 9:9) било царствено, с големи почести.
За празника в града надошли от близки и далечни страни не само иудеи, а и много прозелити във вярата.
Вестта за възкресението на Лазар се носела из града. Хиляден народ се стекъл във Витания да види Христос – Великият Чудотворец, и възкръсналия Лазар. Лицето Му излъчвало величие, сила, а същевременно и смирение. Народът помислил, че е дошло времето за политическото му освобождение от римско иго и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар. Мнозина постилали дрехите си там, отдето ще мине; хвърляли цветя и веели с палмови клонки. Деца и народ възклицавали: „Осанна Сину Давидову…“.
Възторжено тържествувал целият народ, но книжниците негодували и искали от Христос да им запрети. Христос отвърнал, че ако те замлъкнат, камъните ще завикат.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение, отдето в чудна красота се открили градът и храмът, Христос предсказал бъдещата му съдба и разрушение.
Влязъл в Йерусалим, дошъл в храма и с царствена власт изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на слепи, хроми и недъгави (Мат. 21:1–17; Марк.11:1–11; Лук. 19:29-48; Йоан 12:12-18).
На тоя ден в църква с нарочна молитва се благославят върбови клонки, раздават се на богомолците и те ги отнасят по домовете си за благословение. Върбовите клонки напомнят палмовите вейки – символичните знаци на победата.
+ + +
Траянополски епископ Иларион. Сияние на светостта. Вечен календар. Изд. ПИК, гр. Велико Търново, 1996 г.