Св. Православна църква празнува зачатието само на три лица от цялата своя история: на Спасителя Иисус Христос, на св. Богородица и на св. Йоан Кръстител. Зачеването на Спасителя било в деня на светлото Благовещение (25 март), зачеването на св. Анна, „егда зачат святую Богородицу“, е било на 9 декември и зачеването на св. Йоан Кръстител – на 23 септември.

Също така три рождени дати празнува св. Църква: Рождество Христово, Рождество Богородично и рождеството на св. Йоан Кръстител (24 юни). На никой пророк, мъченик, светител или апостол Църквата не знае и не празнува нито зачатието, нито раждането. От този факт се вижда важността на св. Йоан Предтеча като изключителна личност в края на Стария и началото на Новия Завет.

Когато се изпълнило времето и се родил малкият Йоан, в къщата на Захария в Хеврон настанала голяма радост. Събрали се всички роднини и много познати. Техният род бил много голям. Всички свещеници, като произлизащи от едно коляно, се считали роднини помежду си.

И тъй, мнозина от тези роднини и приятели дошли сега да поздравят обрадваните родители и да споделят радостта им. Според наредбите на закона Моисеев, на 8-ия ден трябвало да обрежат детето и да му дадат име. Естествено, мнозина се интересували какво име ще му дадат и някои смятали, че ще е най-добре да му дадат името на баща му. Но Елисавета заявила, че ще го нарекат с името Йоан. Роднините ? казвали: Никой в тоя род не се нарича с това име! Обърнали се и към бащата да узнаят и неговото желание. Захарий, ням още, поискал дъсчица и написал на нея: „Йоан му е името“, защото името още преди това било вече наречено от Архангела.

Не случайно било дадено това име. Йоан значи „Божия благодат“, защото Йоан щеше да се изпълни с благодатта на Дух Свети още от утробата на майка си и оттогава благодатта щеше да се излива изобилно над мнозина, за да се излее на Петдесетница и върху цялата Църква. Така че името Йоан означава, че настъпва Новият Завет, времето на благодатта.

Когато Захарий написва: „Йоан му е името“, веднага му се развързва езикът и той проговаря. Но Словото Божие отбелязва, че преди да проговори, той се изпълнил с Дух Свети. Що значи да се изпълни човек с Дух Свети? Това е благодатно състояние на душата, която се изпълва с необикновена радост, с мир, огън и любов, с пророческо прозрение и с чудотворство, с благодарност, ревност и готовност да се служи на Бога. Трябва да знаем, че това състояние не е постоянно еднакво, че степента на изпълването с Дух Свети се мени според времето и обстоятелствата, и главно, според отношението на самия човек към този дар. Можем да си послужим с едно сравнение. Словото Божие ни казва, че Бог е светлина (1Иоан 1:5). И Дух Свети, понеже е Бог, е също светлина. Разбира се, светлина духовна, която безмерно превъзхожда материалната светлина. Но както материалната светилна е енергия, която може да се намалява и да се увеличава, така и благодатта е духовна енергия, която също може да се увеличава или намалява. Затова който е получил пълнотата на Дух Свети, тази енергия на енергиите, той се стреми да я задържи, тъй както се стремим да поддържаме нашето осветление и отопление, като се запасяваме с осветителни горивни материали.

Както едно кандилце, за да гори и свети постоянно, трябва да му почистваме фитилчето от нагар и да му наливаме постоянно олио, така и душата, за да запази пълнотата на духа, трябва постоянно да добавя нова духовна енергия, като върши добре дела и чрез това да пребивава в молитва и вяра. Ако пък не прави това, духът намалява, благодатта си отива. Затова и св. ап. Павел казва: „Духа не угасяйте“ (1Сол.5:19), „но се изпълняйте с Дух“ (Еф. 5:18). Не довеждайте нещата до там, че духовният живот съвсем да угасне, не се занемарявайте до такава степен, че да станете това, което се нарича „живи мъртъвци“, но напротив, изпълвайте се с Дух, сиреч, постоянно, все повече и повече, дори до безкрайност, понеже Дух Свети е безкраен.

И ако за всеки вярващ човек може да се каже, че той може да постигне безкрайно съвършенство, толкоз повече можем да кажем това за Спасителя, за Когото Кръстителят казва, че Бог Отец Му дава Духа без мярка (Иоан 3:43).

Спасителят Иисус като Човек имаше винаги пълнотата на Дух Свети, но въпреки това постоянно се изпълваше все повече и повече с Духа. Ето едно поразително доказателство за това. Когато Той се кръсти в Йордан, върху него слезе Дух Свети в образ на гълъб и Сам Бог Отец засвидетелства към Него Своето благоволение. Веднага след това Иисус беше отведен от Дух Свети в пустинята и там беше подложен на изкушения в продължение на 40 денонощия. Когато Той победи изкушенията, Словото Божие свидетелства, че Той се върнал от пустинята „в силата на Духа“ (ен ти динами ту Пневматос – Лука 4:14), сиреч с още по-голяма духовна сила, отколкото преди. Да се изпълваме с Дух Свети, значи да растем духовно, а да растем духовно можем само като се упражняваме да преодоляваме изпитанията, които Бог ни изпраща.

И така, най-после и Захарий се изпълва с Дух Свети и ето какво изрича неговата блажена душа, ръководена от Дух Свети:

„И Захарий, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:. благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,(както възвести през устата на Своите свети от века пророци) спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят; за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;
за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира(Лука 67–79).

За което да Му бъде слава и признателност и от нас вовеки веков. Амин.

 

 +    +    +

Архимандрит Методий. Свети Иоан Кръстител. Синодално издателство, С., 1971 г.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1