Преподобният наш отец Николай бил отначало воевода при гръцкия цар Никифор (император Никифор I царувал от 802 до 811 г.) и имал под началството си много воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воюваше с българите, Николай също тръгнал на поход със своите воини.
Привечер той влязъл в една странноприемница, вечерял заедно със стопанина и като се помолил, легнал да спи. Но ето, по втора и трета стража, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинско пожелаване на греха, тихо се приближила до леглото на воеводата, разбудила го и започнала да го съблазнява, примамвайки го към грях.
– Отстъпи от неистовото си сатанинско въжделение, девице, – ? казал воеводата, и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в адската бездна!
Като се засрамила малко, тя си отишла, но не след дълго пак дошла при него, и отново склонявала към грях целомъдрения мъж. Воеводата отново я отпратил, но тя и трети път дошла при него, защото бесът я разпалваше с блудна похот. Тогава блаженият воевода ? казал:
– О, окаяна и безсрамна блуднице, робиня на своите страсти! Не виждаш ли, че бесовете те подстрекават, за да погубят девството ти и да те направят посмешище и позор за целия ти род и за всички хора, а душата ти да хвърлят във вечната мъка? Не виждаш ли също, че аз, недостойният, отивам на кръвопролитна война с чужд народ? Как мога да оскверня тялото си, когато съм тръгнал на война! Не, Бог ще ми помогне да не сторя такова скверно дело!
Това и още много други неща казал той на безсрамната девица и със срам я отпратил от себе си.
Когато се разсъмнало, воеводата станал, помолил се и тръгнал с войската си на път. На следващата нощ в съня си видял себе си на някакво просторно място. Близо до него седял един Силен, десният крак на Когото бил поставен върху левия.
- Виждаш ли войските, които стоят една срещу друга? – попитал Той Николай.
Да, Господарю мой – отговорил той, виждам, че гърците секат българите.
Тогава Мъжът, Който се явил на праведния воевода, му казал:
Погледни към нас.
Като погледнал към Този Силния, воеводата видял, че Той преместил левия си крак върху десния. Праведният Николай отново се обърнал към воините и видял, че българите укрепнали и безпощадно секат гръцката войска.
Когато битката свършила, Силният казал на праведния воевода:
- Разгледай внимателно телата на убитите и кажи какво виждаш?
Воеводата се огледал и видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела, а между тях имало само едно място, обраснало с трева и пусто, голямо колкото да легне само един човек.
- Господарю мой – казал той – цялото поле е покрито с труповете на безпощадно убитите гърци, освен едно едничко място, на което може да легне само един човек.
- Ти какво мислиш за това? – попитал го Силният.
А воеводата Му отговорил:
Господарю мой, аз съм прост и невежа, и не знам какво значи всичко това.
Тогава страшният Мъж му казал:
- Това празно и обраснало с трева място, което видя, голямо колкото да легне един човек, беше приготвено за теб. Там ти трябваше да легнеш, убит заедно с твоите приятели. Но понеже ти мъжествено победи миналата нощ коварната змия, която се бореше с теб и три пъти се мъчеше да те изкуси, за да те погуби, ето, ти сам се спаси от смъртта: онова обраснало с трева място остана празно, а ти спаси душата си заедно с тялото. След като се избави от такава смърт, през остатъка от живота си на Мен ще служиш!
Праведният Николай се събудил се, обзет от страх и ужас от всичко, което видял и чул, и като станал, с трепет се молил на Бога за своите воини. Когато битката започнала и двете страни яростно се сражавали, гърците били по-силни и надвивали българите. Но след това българите внезапно набрали мощ и започнали да надвиват гърците. Като разярени зверове те храбро се хвърляли върху гръцките полкове и без милост ги преследвали и избивали. Скоро цялата гръцка войска паднала под българския меч и само цар Никифор едва успял да избяга с малка дружина*.
Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял че сънят му се сбъднал, благодарил на Бога за това, че Го избавил от смъртта. И като се отказал от сана си, напуснал воинската служба и се оттеглил в манастир, като плачел и ридаел неутешимо за загиналите войни. Там той приел света схима и дълги години служил усърдно на Бога, така че станал един от прозорливите и велики отци. Заедно с тях той се сподобил с дял на небесата с нашия Господ Иисус Христос, Комуто подобава слава във вечни векове. Амин.
+ + +
* Император Никифор I Геник бил убит по-късно в битката при Владишкия проход на 26 юли 811 година от воини на българския хан Крум, след като нарушил мирния договор с него, разграбил столицата Плиска и опожарил резиденцията на хана. Бел. Pravoslavieto.com
Горе: Светец-воин. Детайл от стенопис в Боянската църква край София