Св. мъченик Виктор бил войник по време на царстването на император Марк Аврелий Философ (161-180 г.). Когато императорът започнал гонение на християните, Виктор се отказал да принесе жертва на боговете. Тези задължителни жертвоприношения били проверка за предаността на войните към боговете, императора и родината.
Светецът бил предаден на мъчения, но преминал невредим всички изпитания. Чрез силата на молитвите си той победил чародей, който оттогава се отказал от врачуването и станал християнин. По молитвата на светеца внезапно прогледнали ослепели войници.
Виждайки чудесата, които Господ явил чрез св. Виктор, младата благочестива съпруга на един от мъчителите, Стефанида, открито прославила Христа, за което била предадена на люти мъчения. Светия мъченик Виктор обезглавили.
След като повярвал в Христа, и виждайки твърдостта на св. великомъченик Георги († 303 г.), св. Виктор бил посечен с меч в Никомидия през 303 година.
Мъчениците пострадали в Дамаск през II век, където честните им останки били погребани. (Да не се бърка със св. Виктор Никомидийски, честван на 18 април).
Икона на св. мъченици Мина, Виктор и Викентий
Св. мъченик Викентий от детство бил ученик на мъдрия пастир, епископа на град Августопол (дн. Сарагоса, Испания), блажения Валерий. Когато станал пълнолетен, добродетелният, образован и владеещ красноречието Викентий бил ръкоположен за дякон. Тъй като самият епископ бил заеклив, той благословил своя дякон, който бил прекрасен оратор, да проповядва Словото Божие и в храма, и пред народа.
По заповед на Диоклетиан (284–305) във Валенсия пристигнал управителят Дациан, за да разследва и да убива християните. Донесли му за мъдрия епископ и за неговия дякон проповедник. Войници конници оковали стареца и неговия ученик и ги повлекли пеша след конете от Августопол във Валенсия, където пребити и измъчени ги хвърлили тъмница, без да им дават нито храна, нито вода.
Пръв на разпит подложили епископа, а след него – дякон Викентий, който произнесъл най-хубавата проповед в своя живот, изповядвайки и прославяйки пред съдиите и събралия се народ Бог в Троица – Отец, Син и Свети Дух. Подложили го на страшни мъчения – били го, както бил разпънат на кръста, обгаряли го с нагорещено желязо, а когато паднал от кръста, той сам с радост се качил на него, молейки палачите си отново да го приковат, за да изпита кръстните мъки на Спасителя.
След изтезанията хвърлили мъченика в тъмница и стражарят с удивление слушал как през нощта той пеел псалми, а тъмницата била озарена от светлина. На сутринта управителят заповядал мъченикът да бъде изгорен. Това станало през 304 г.