Светият Божий угодник Акакий бил роден в арменския град Мелитина[13] и произхождал от благочестиви и богобоязливи родители, които, като нямали деца, с молитва и пост си изпросили от Бога този благословен плод. Родителите възпитали сина си на книжните науки и го отвели при епископа на този град; дали го на служба Богу, защото така били обещали, когато молели от Бога дете за себе си.
Епископ на град Мелитина тогава бил блаженият Отрий. Това бил същият епископ, който на Втория Вселенски събор на светите отци, свикан по времето на царуването на Теодосий Велики[14], срещу духобореца Македоний[15], сред сто и петдесетте отци бил особено силен защитник на благочестието. Заедно със свети Григорий Богослов[16] и с другите ревнители и защитници на православието той твърдо го защитавал и се борел срещу ересите. На този благочестив мъж, свети Отрий, бил поверен от родителите блаженият отрок Акакий.
Светият епископ Отрий, като предвидял у момчето божествената благодат, го поставил сред църковните клирици. Акакий израствал от сила в сила, като преуспявал в добродетелите, ревностно изпълнявайки църковните трудове, усъвършенствал се в добродетелите и светостта, като се стараел да бъде полезен на всеки. При него се учил и преподобният Евтимий Велики[17], когато бил малък. Свети Акакий бил учител не само на децата, но и на възрастните, като всички назидавал и с думи, и с примера на своя добродетелен живот, особено когато достигнал свещенически сан и бил задължен да се грижи за спасението на поверените му човешки души.
Като избран съсъд на Светия Дух, той бил въздигнат в архиерейски сан, като напълно достоен за това. Когато свети Отрий, Митилинският епископ, преминал от този живот при Господа, на неговото място единогласно от всички бил избран блаженият Акакий и по чин възведен на светителския престол, като горяща свещ, поставена на златен свещник за просвещение на цялата вселена[18]. Този епископ така угодил на Бога и бил толкова велик в светостта си, че се удостоил с дара на чудотворството.
Свети Акакий присъствал и на Третия Вселенски събор, който бил свикан в град Ефес през царуването на император Теодосий Младши[20]. Там заедно с Кирил, Александрийския патриарх, и с другите свети отци, Акакий свалил нечестивия Несторий, патриарх Цариградски[21], който хулел Пречистата Дева Богородица, и го предал на анатема. Свети Акакий бил любим и възхваляван от всички свети отци и се ползвал с уважението на самия император.
Като управлявал мирно Христовата Църква дълго време и извършил много чудеса, свети Акакий заминал мирно при Господа. Неговото честно тяло било погребано редом с тялото на свети мъченик Полиевкт[22]. С него той предстои сега пред Господа и заедно с лика на останалите светии прославя Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог, славен от цялата твар во веки. Амин.
__________________
[13] Град Мелитина се намира в северната част на Армения.
[14] Теодосий I Велики - римски император, царувал от 379 до 395 г.
[15] Преди да бъде низвергнат еретикът Македоний имал епископски сан в Константинопол. Той твърдял нечестиво, че третото лице на Светата Троица не е равно на първите две, че Светият Дух е творение на Бог Отец. Ереста на Македоний била осъдена на II Вселенски събор през 381 г. в Константинопол.
[16] Свети Григорий Богослов – един от най-прочутите отци и учители на Църквата през IV в., живял от 328 до 390 г. Написал 243 писма, 507 стихотворения (беседи в стихотворна форма) и 45 речи, като пет от богословските му слова са особено забележителни, насочени против лъжеучението на арианите. Паметта му се чества на 25 януари.
[17] Преподобният Евтимий Велики живял от 376 до 477 г. Подвизавал се в пост и покаяние в Палестина (отначало около Иерусалим, а после в пустинята Зиф, на брега на Мъртво море). Паметта му светата Църква празнува на 20 януари.
[18] Мат. 5:15, 16.