Преподобни Петър бил пълководец във византийската войска и във войната с арабите през 667 г. бил взет в плен. Враговете го затворили в тъмница в крепостта Самар на река Ефрат. Измъчвайки се в затвора, той дал обет да стане инок, ако Господ го освободи. По чудесен начин той бил освободен от светителя Николай и от свети Симеон Богоприемец и се отправил в Рим, гдето приел монашеско пострижение при гроба на св. апостол Петър.
Като недоумявал къде би могъл да прикара иноческия си живот, той бил насочен от света Богородица към Атонската Света Гора. Там той дълго се подвизавал сам в тясна пещера, гдето търпял всякакви лишения. Открили го ловци малко преди смъртта му и разказали това, което могли да научат от него за дивния му живот.