Роден в Константинопол, свети Трифилий получил светско образование в Берит[6], а учител по благочестие му бил свети Спиридон, епископ Тримитунски[7]. Сам Господ избрал и посочил свети Трифилий за епископ: още необлечен в това велико звание, той бил явен във видение на цар Констанций като архиерей. Житието на свети Спиридон повествува за това следното:
След смъртта на Константин Велики[8] властта над гръко-римската държава преминала при синовете му. При разделянето на държавата най-големият му син на име Констанций[9] поел управлението на Изтока. Веднъж му се наложило да посети Антиохия[10] и тук неочаквано се разболял толкова тежко, че лекарите не могли да му помогнат. Тогава, изоставил надеждата си в тях, болният цар се обърнал с усърдна молитва за изцеление към Бога, Който изцелява телата и душите.
И ето, насън видял ангел, който му показал сонм светители, а сред тях двамина, открояващи се сред другите като водачи или началници. Ангелът рекъл на царя, че само те могат да му помогнат да се избави от болестта. Като се събудил и започнал да обмисля видяното, царят не могъл да разбере кои били явилите му се епископи: и наистина, как би могъл да узнае онези, чиито имена и родно място не му били известни, особено ако се има предвид, че един от показаните му в епископски сан още не бил епископ и му предстояло да стане такъв. Царят дълго недоумявал и накрая стигнал до следното разумно решение: събрал при себе си епископите от всички градове наоколо и се опитал да открие сред тях двамата, които му били показани насън, но не успял. Тогава призовал множество епископи от по-далечни страни, но и сред тях не открил търсените лица. След това разпратил указ по всички области на своята империя, заповядвайки на всички епископи да се явят при него. Това повеление, или по-точно молба на владетеля, стигнало в Кипър[11] до Спиридон Тримитунски, на когото Бог открил всичко, което ставало с царя. Свети Спиридон се отправил при него, като взел със себе си и ученика си Трифилий, с когото бил явен във видението: свети Трифилий, както казахме, още не бил епископ.
Като стигнали Антиохия, пътниците отишли при царя. Свети Спиридон бил облечен бедно, в ръцете си имал жезъл от финиково дърво, а на главата - най-проста митра; на гърдите му висял глинен съд, в който по обичая на иерусалимските жители носел елей от светия Кръст. Затова, когато влязъл в палатите на царя, един от слугите взел светия епископ за просяк и не само му се присмял и не му позволил да върви нататък, но го ударил по лицето. Бидейки незлобив, свети Спиридон изпълнил Господнята заповед и му обърнал и другата си страна. Слугата, като разбрал, че пред него стои епископ, осъзнал грешката си, смирено замолил за прошка и я получил. Щом свети Спиридон влязъл при царя, той веднага си спомнил видението си и го познал. Станал от мястото си, приближил и се поклонил на Божия раб, като със сълзи започнал да проси от епископа да се помоли на Господа да го изцери от болестта. Божият угодник докоснал главата на царя и той веднага оздравял. Възрадван от изцелението си, дарувано му от Господа с молитвите на светеца, царят оказвал на светителя голяма почит и цял ден прекарал с него в радост, гощавайки добрия си лечител. А свети Трифилий много се учудвал на царската слава - на красотата на палатите, на величествения вид на царя, пред когото стояли велможи, на богатите одежди на слугите, на пищния и необичаен начин на живот в двореца и на много друго. Като забелязал това, свети Спиридон казал на ученика си:
- На какво се учудваш, брате? Нима царската слава и гордост прави царя по-праведен от останалите християни? Нима не умира и той, както и най-простият бедняк, и не бива предаден като него на земята? Нима не ще застане и царят пред справедливия и страшен Съдия? Защо почиташ временното като вечно и нищожното смяташ достойно за удивление, докато следва да се стремиш съм невещественото и вечното и да обичаш само неувяхващата небесна слава?
След време Трифилий бил поставен за епископ на град Левкусия на остров Кипър, но и тогава не прекъсвал общението със своя отец и учител свети Спиридон. За своя душевна полза свети Трифилий често го навестявал, както се вижда от следното:
Веднъж свети Спиридон отивал от Тримитунт в град Кирина, а Трифилий го съпровождал. Когато преминавали през планината Пентидактил, излезли на едно място, наречено Паримна – много красиво и изобилстващо с градини и лозя. Свети Трифилий, възхитен от природата наоколо, пожелал и сам да притежава някое лозе в Паримна и дълго обмислял в душата си как да осъществи желанието си. Но това не останало скрито от прозорливите очи на свети Спиридон: прониквайки духом в мислите на ученика си, той казал:
- Защо, Трифилий, непрестанно размишляваш за суетни неща, като желаеш да получиш поля и лозя, които всъщност нямат никаква цена и прелъстяват сърцата на човеците с призрачна стойност? Ние имаме на небето достояние, което никой не може да ни отнеме - храм неръкотворен. Него търси, а дотогава се наслаждавай в богомислие с небесните блага, които не преминават от един към друг, а завинаги остават при тоя, който стане техен притежател.
Такива наставления донасяли голяма полза за душата на Трифилий, така че впоследствие с живота си станал, подобно на апостол Павел, избран Христов съсъд, изпълнен с неизброими Божествени дарове.
Гръцките историци Никифор[12] и Созомен[13] съобщават освен това и друго както за свети Трифилий, така и за свети Спиридон. Веднъж поради църковни нужди в Кипър бил свикан събор на всички епископи на острова. Там присъствали и свети Спиридон и свети Трифилий, който се славел като мъж сведущ и образован, понеже на младини дълго време се обучавал в Берит. Затова и светите отци на събора помолили Трифилий да произнесе в църквата поучение за народа. По време на проповедта той трябвало да каже Христовите думи към разслабения, записани от евангелист Марко: „Стани, вземи си одъра и върви у дома си”[14], при което Трифилий променил евангелското изречение, като нарекъл одъра ложе: „Стани, вземи ложето си”. Свети Спиридон не понасял промяна в Христовите думи и му казал:
- Нима си по-добър от Казалия „одър”, та се срамуваш от думите Му?
После открито, пред очите на всички, напуснал храма. И нямало нищо осъдително в тая постъпка на свети Спиридон: необучен в книжната мъдрост, с изобличението си той засрамил гордеещия се с красноречието си Трифилий и така го научил на смиреномъдрие и кротост.
Свети Трифилий угодил на Бога с живота си, както свидетелстват богослужебните песнопения, съставени от Църквата в негова чест: в тях се говори, че той имал милостива душа, чист помисъл, незлобиво сърце, истинска вяра, нелицемерна любов, големи подвизи на девството, благодатни и покайни сълзи и пост, който удивлявал безплътните, а обхождайки съседните страни с Христовото учение, той просвещавал като със слънчев лъч помрачените от греховете.
Той водел с любов и правда своето паство и си отишъл от тоя свят, та в сонма на иерарсите да предстои на небето пред Христа, нашия Спасител, на Когото слава во веки. Амин[15].
Кондак:
С изрядно житие, приел чистотата на девството, Трифилие, си бил първопрестолник на Левкусия и предвъзвестител и наставник в богоразумието. Затова радостно зовем: радвай се, украшение на светителите.
______________
[6] Берит в древността бил финикийско пристанище, после преминал в ръцете на египтяните, а Антиох III го отнел от Птоломеите. През 140 г. преди Р. Хр. сириецът Диотос Трифон го разрушил, но при римския император Август градът бил възстановен. Цезарят Клавдий го благоустроил значително, а императорът Теодосий II го направил митрополия. При следващите императори Берит се славел с школата си по риторика, политика и най-вече право. Днес Берит се нарича Бейрут.
[7] Свети Спиридон е известен в историята на християнската Църква като участник в I Вселенски събор (325 г), на който с проста, но изпълнена с вътрешна сила реч привел към Христа един изкусен в споровете езически философ. Починал около 348 г. Мощите му се намират на остров Корфу. Паметта му се чества на 12 декември.
[8] Император Константин Велики е известен с дейността си в полза на Христовата Църква, заради която историята го нарича Велик, а Църквата - равноапостолен. Починал през 337 г.
[9] Констанций, синът на Константин Велики, след смъртта на баща си получил управлението на Изтока, Азия и Египет. През 351 г., като победил Магненций - убиеца на брат си Констанс, той обединил под своя власт цялата Римска империя. Той разрушавал езическите храмове или ги давал на християните, за да ги превърнат в църкви. Неколкократно издавал закон, който под страх от смъртно наказание забранявал езическите богослужения. Но със съчувствието си към ереста на Арий, Констанций значително увеличил църковните раздори от онова време: той преследвал православните епископи, свалял ги от катедрите им и дори ги пращал на заточение; при него арианите заемали най-важните постове в държавата. Констанций починал през 361 г. по време на похода си против братовчеда си Юлиан, когото той самият назначил за главнокомандващ в Галия, а галските войски били провъзгласили за император. Св. Григорий Богослов съобщава, че преди смъртта си Констанций се разкаял за преследването на православните.
[10] Антиохия е древен град в Сирия, разположен при река Оронт сред планините Ливан и Тавър, основан 300 години преди Р. Хр.
[11] Остров Кипър е разположен в североизточния край на Средиземно море, близо до бреговете на древна Финикия. Тук християнството било разпространено от свети апостол Павел при първото му благовестническо пътешествие.
[12] Никифор Калист, монах от Софийския манастир в Константинопол, починал около 1350 г.
[13] Созомен - църковен историк от V в.
[14] Марк. 2:11.
[15] Като епископ на Левкусия Трифилий построил със средствата на майка си манастир. Той починал в дълбоки старини около 370 г. В деянията на Сардикийския поместен събор (347 г.) стои неговият подпис. Блаженият Иероним, отец на западната църква († 420 г.), казва за свети Трифилий: „Трифилий, епископ Кипърски, е един от най-красноречивите в своето време и най-славен при Констанций. Чел съм тълкованието му на „Песен на песните”; казват, че е написал и много друго, но до нас то не е достигнало.” Свети Трифилий описал живота на своя учител свети Спиридон Тримитунски.