В научното издание на житието на свети Ефрем, патриарх Сръбски, се казва, че бил родом „из областта на българското царство, Тирската страна“. В България няма „Тирска страна“, а трябва да е Трънската. Той се родил в 1311 г., през царуването на българския цар Михаил Шишман, на сръбския крал св. Стефан Милутин и византийския император Андроник Палеолог. Син на свещеник и възпитан в благочестие, той пожелал да се посвети на монашески живот. Но понеже родителите му се възпротивили, той – насърчен от едно свое съновидение – избягал от тях, бил постриган в монашество на 23-годишна възраст и постъпил на постоянно пребиваване в атонския Хилендарски манастир.
Скоро турските нашествия го прогонили на остров Имброс, а оттам – в Сърбия, в Дечанския манастир, където прекарвал в безмълвие. След смъртта на тогавашния сръбски патриарх Сава – при царуването на великия сръбски княз Лазар, след помирението на Сръбската патриаршия с Цариградската – той бил избран за сръбски патриарх през 1375 г., въпреки неговото несъгласие. Като патриарх той бил добър учител на своето паство, благотворителен към бедните и нещастни люде, застъпник на вдовици и сираци, а противник на враговете и еретиците. Под врагове древният автор на житието разбира турците.
След като управлявал Сръбската църква няколко години, патриарх Ефрем помолил княза и клира да го освободят от патриаршеското бреме, за да прекара старините си – той бил вече близо 70-годишен – всред любимото от него безмълвие (исихия). Тогава бил свикан събор, който на негово място избрал Спиридон, а сам той постъпил в манастир, където се подвизавал в пост и молитва още 9 години.
След историческата битка на Косово поле (15 юни 1389 г.) княз Лазар бил убит, патриарх Спиридон умрял, а Сърбия била разнебитена от турците и не било възможно да се свика събор за избор на нов патриарх. Тогава помолили св. Ефрем да заеме отново патриаршеския престол и той се съгласил. Когато настъпило по-спокойно време, бил свикан събор, който избрал Даниил за патриарх. Св. Ефрем пак се завърнал в своето любимо безмълвие, сега вече в Ждрелото (пролом на река Ерма), където умрял 88-годишен на 15 юни 1399 г., след като се подвизавал 41 години като монах и 24 години като архиерей. Пет години подир смъртта му Сръбската църква го канонизирала за светец (1404 г).
+ + +
Когато пишат за патриарх Ефрем, повече от изследователите го споменават във връзка с помирението между Сръбската и Цариградската църква и с това, че два пъти заема патриаршеския престол в Сърбия в трудни за нея години. Не е обърнато достатъчно внимание върху неговата книжовна дейност.
Оскъдни сведения за творческата биография на Ефрем дава ръкопис № 342 от сбирката на Хилендарския манастир в Света гора, намерен през 1975 г. от американските слависти Матея Матеич и Предраг Матеич. Ръкописът е химнографски сборник в среднобългарска езикова редакция, която съдържа характерни особености на Евтимиевата правописна реформа. Палеографските, езиковите и текстологичните проучвания показват, че той може да бъде датиран към последното десетилетие на XIV в. Известни са засега шест произведения на св. Ефрем, които се съдържат в ръкописа: три канона (канон молебен към Господа Иисуса Христа, канон молебен към Пречистата Богородица, канон молебен за царя) и три цикъла стихири, Кръстнобогородични, пеят се на всеки глас. В каноните и в два от циклите стихири книжовникът е вплел името си в акростихове. Предполага се, че канон-молебенът за царя е написан за цар Иван Шишман.