Преди да приеме монашески сан, преподобният Тома служел във войската и бил известен с богатството и храбростта си. Той притежавал голяма телесна сила и извършил велики подвизи в сраженията – много пъти благодарение на него съплеменниците му удържали победи над враговете. Но поради любовта си към Христа, Тома оставил света и житейската суета и поел благото Христово иго –монашеският чин.
Той се стремял да се уподоби на своя Господ, като се обрекъл на нищета и възпитавал в себе си смирение, за което търсел наставленията на богоугодни подвижници от различни манастири, известни с постническия си живот. Пожелал пълно спокойствие за постническите си подвизи, Тома се отправил в пустинята. През нощта пред него заблестял огнен стълб на небето и самият свети пророк Илия му се явил, за да му покаже пътя към вътрешността на пустинята. Упътван от такъв водач, Тома стигнал планината, наречена Малея , която станала за него същото, каквото за Илия планината Кармил. Тук той заживял в самота, пребивавайки в общение само с Бога и сподобявайки се с божествени откровения и видения.
Както преди, докато живеел в света и храбро побеждавал видимите врагове, така и сега, след като оставил света и обитавал в пустинята, с непрестанната си молитва като с остър меч поразявал и прогонвал невидимите пълчища от зли духове. И както не може да се скрие от погледите на човеците град, който стои навръх планината, или звезда, сияеща на небесната твърд, така и преподобният Тома не могъл да се скрие от хората в пустинната планина Малея, където сияел със своята святост като ярка звезда и озарявал земята.
Когато хората научили за подвижника, той станал просветител за помрачените в разума и помощник на нуждаещите се от помощ, защото Бог му дал силата да чудотвори и благодатта да изцелява. Той по чуден начин изцелявал всякакви болести, давал прозрение на слепите, на недъгавите възвръщал способността правилно и леко да ходят, а веднъж по неговата молитва на безводно място се открил извор на вода. Не само по време на земния си живот Тома извършвал множество чудеса, но и след като се преставил в Бога, ставали чудеса от честните му мощи. Вярващите получавали необикновено бързо изцеление от всякакви недъзи и дори от неизлечими болести, а също и от беснуване по молитвите на светеца, и по благодатта на Христа, нашия Бог.