По времето на нечестивия римски император Диоклетиан имало жестоко гонение срещу християните и всички, живеещи богоугодно, се намирали в беда. Навсякъде било неспокойно. Поради страх от императора мнозина предавали близките си на смърт: баща - сина си, брат - брат си, роднина - роднината си. В арменския град Севастия пристигнал един управител на име Филомарх. Като събрал много идолски жреци, той им заповядал да принесат жертви на скверните си богове, с венци на главите, тържествено и с веселие, под звуците на тръби и кимвали, със свирня на гусли и пищялки. А самият той, като седнал на съдилището пред народа, заповядал на глашатая силно да вика следното:
- Граждани и всички знатни хора, подчинете се на царската заповед, елате и принесете жертви на боговете!
И колкото хора имало, всички отвърнали:
- Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!
Тогава мъчителят заповядал на войниците да ги бият и мнозина умрели за Христа и приели небесни венци.
След това началникът на отряд войници - Николай, отишъл при мъчителя и му казал:
- Господин управител! Тук има един човек, на име Атиноген, християнски епископ, който обръща всички към своята вяра. Той живее в село Пидахтон.
- Управителят веднага изпратил войници да го хванат. Свети Атиноген живеел в малък манастир на уединено място близо до селото, в който, заедно с десет свои ученици, пребивавал в пост и молитви. Войниците отишли в манастира, но не намерили светия епископ: той бил заминал някъде. Тогава те вързали учениците му и ги отвели в Севастия. Управителят заповядал да ги отведат в тъмницата, да ги оковат във вериги и строго да ги пазят.
А на войниците казал:
- Намерете ми техния учител!
Войниците тръгнали навсякъде да търсят Атиноген. А Божият мъж, като се върнал в манастира и като не намерил братята си, влязъл в молитвения храм и като гледал през сълзи към стоящия там честен кръст, казал:
- Къде са братята ми, които Ти връчих? Кой ще извършва заедно с мен обичайните молитви към Бога? Къде са прекрасните маслинови клонки? Какво е станало с тях? Не знам!
Светецът дълбоко скърбял. Като излязъл от манастира, той обикалял около него, като се чудел и недоумявал къде са отишли те. И ето, към него притичал един елен, който неотдавна бил нахранил с ръцете си, и започнал да се умилква около него и да ближе ръцете му. После той срещнал един познат човек, който го попитал:
- Къде беше, Светейши Владико, когато хванаха твоите ученици? Управителят изпрати за тях войници, заповяда да ги вържат и да ги отведат в града, за да ги изтезават.
Като чул това, светецът се зарадвал и като погледнал към небето, казал:
- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че Си призовал достойните Си раби в Царството Небесно!
Като отпратил елена в гората, той тръгнал към град Севастия при учениците си. Като отишъл при градския съдия, той започнал да говори високо:
- Мъчителю, защо ме ограби, като опустоши църквата ми? Нека Бог види злото дело, извършено от теб, и нека изпрати гнева Си върху тебе!
В същия миг войниците хванали светеца и го завели при управителя, като казали:
- Ето Атиноген, когото ти заповяда да търсим, той много оскърбява твоя светлост.
Управителят веднага заповядал да го хвърлят в тъмницата, в която били затворени заради Христа неговите братя.
На следващия ден мъчителят седнал на съдийския престол и заповядал да доведат при него Атиноген и десетте му ученици.
Той им казал:
- Принесете жертва на боговете съгласно императорската заповед. А ако не се подчините, ще ви измъчвам жестоко и ще отнема живота ви, както погубих упорстващите преди вас: от зла смърт умряха злите.
А свети Атиноген му отговорил:
- Мъчителю, тези, които ти наричаш мъртви, не са загинали, но заедно с ангелите ликуват на небесата. Няма да ни изплашиш със заплахите си, прави каквото искаш: ние сме готови да търпим всичко заради нашия Бог.
Тогава мъчителят се разгневил и заповядал да окачат десетте ученици на Атиноген голи на един дъб, да ги бият жестоко и да стържат телата им с железни гребени. След това заповядал да ги посекат с меч. И светците починали в доброто изповядване и със слава преминали в райските селения. След избиването на светите десет мъченици, управителят се обърнал към светия епископ Атиноген с думите:
- Къде е твоят Христос, Когото ти наричаш Бог? Защо Той не дойде тук и не избави твоите ученици от ръцете ми?
След тези думи управителят заповядал да окачат и него гол на дървото и да го бият. После управителят веднага дал заповед да умъртвят мъченика с меч. Отсекли главата му и така той починал в Господа. Вярващите погребали честното му тяло и всяка година в деня на кончината му се събирали на това място, за да честват тържествено неговата памет.
И ставало дивно чудо: еленът, когото светецът хранел и с благословение отпуснал в гората, идвал според заповедта му на празника и водел със себе си малките си. Като ги оставял, той се връщал в планината и никой не му пречел. Еленът правел това всяка година: идвал на празника и водел своето чедо, което заколвали и изяждали в памет и чест на светия мъченик епископ Атиноген и на десетте му ученици, за слава на Христос, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух сега и в безкрайните векове. Амин.