В края на 50-те години на XX в. на хълма над село Терми, на 14 километра от пристанището Митилини (о-в Лесбос), се натъкнали на забележителна находка. Местността, наричана Кариес (в миналото известна като Панагия Карская), била добре позната на жителите на Терми. От векове те пасели овцете си там, около неголям параклис, край който имало безредно разпръснати дялани камъни, свидетелстващи, че на това място някога е съществувал манастир.
Нерядко хората, които отивали на хълма, разказвали, че усещали във въздуха да се носи някакво странно благоухание. Сред местните християни пък съществувала стародавна традиция: събирали се тук във вторник на Светлата Седмица – палели свещи и отслужвали литургия. Причината за възникването на тази традиция била забравена отдавна, но самият ритуал бил запазен и се спазвал грижливо. Така също местните овчари и жители на селото от векове разказвали за тайнствена поява на непознат монах, понякога с кадилница в ръка, но щом го приближали, той изчезвал, обгърнат от светъл облак. Случвало се да видят и неземно сияние около самия параклис. Понякога от хълма се чувало пеене като на голям хор и се разнасял камбанен звън.
През 1917 г. представители на турската администрация, притежаваща имоти в тази местност, се обърнали към местната полиция с молба да разучи всички тези тайнствени слухове, но скоро се наложило да прекратят всякакви разследвания, след като лицето, ръководещо проучванията и управляващия (Ариф ефенди) видели същия този монах със собствените си очи.
Варвара Економу, родом от Терми, понастоящем живееща в Америка, разказвала, че е виждала неземния монах в ранното си детство. Един път тя изгубила любимото си агънце и търсейки го, стигнала до Кариес. Обикаляйки склона, неочаквано видяла към нея да се приближава непознат свещеник. Помислила си, че той вероятно е от съседното село и го попитала: „Отче, да сте виждали моето агънце?” Непознатият ? се усмихнал и в същия миг изчезнал. В този момент към нея припнало агънцето и тя преметнала през врата му въженце и спокойно го повела към дома. Страхувайки се, че близките ? и съседите ще я сметнат за побъркана, години наред тя не разказала на никого за случилото се.
Седемдесет и пет годишната Хераклия Карагеоргиу, която дошла в манастира няколко години след като тук, през 1959 г., били открити мощите на светците, разказала на игуменката за още един подобен случай. Някога родителите ?, които били крайно бедни, я дали да прислужва, още почти дете, в богато семейство срещу храна, дрехи и покрив над главата. Господарката на Хераклия се отличавала с твърде суров и непреклонен характер и често заставяла девойчето да извърви 14-километровия път от пристанището Митилини до село Терми, където трябвало да помага при брането на маслини, тъй като господарката ? я отдавала под наем срещу заплащане на други фермери.
„Била съм петнадесет или шестнадесетгодишна и понеже бях малка, господарят ми нареди да водя и магарето. Един ден, докато беряхме маслини, заваля проливен дъжд с гръмотевици и мълнии, придружен с ураганен вятър… все едно над нас се изсипваше гневът Господен. Берачите побягнаха да търсят къде да се скрият, побягнах и аз с тях, теглейки след себе си магарето, тежко натоварено с маслини. В суматохата магарето се спъна и падна. Аз се опитвах да го изтегля и да го изправя на крака, но това се оказа невъзможно и силно изплашена от потопа, започнах да крещя: „Панагия моя (Панагия, гр.– света Богородица), мой свети ангеле, спаси ме, помилвай ме!“ Застанала бях до един голям дъб край църквата, построена в чест на Пресвета Богородица и изведнъж видях един висок свещеник в старинни одежди. Той каза ”Тупуррр” или Нтур”, т.е. „Стой”. След това пристъпи към мен и аз си помислих: „Колко странно, че около и над него не вали дъжд”. И го чух да произнася: „Не се страхувай. Аз съм християнин, името ми е Рафаил.” За един миг грабна торбите ми и ги прехвърли на магарето, а те някак си се закрепиха от двете страни на седлото, въпреки че не бяха пристегнати. Каза ми: „Върви право напред по пътя и от нищо не се страхувай”. Той извървя редом с мен няколко крачки, а после изведнъж изчезна в някакво дивно сияние, издигащо се до небето. Идвайки на себе си, разбрах, че това е бил светец, и прекръствайки се, тръгнах напред със своето магаре и така вървях, докато не стигнах до селото.”
След спогодбата за размяна на население между Гърция и Турция през 1921 г., този склон, който преди е принадлежал на турци, е отдаден на бежанската фамилия Марангас. През 1959 г., изпълнявайки обета, даден от майката в семейството - Анжелика, е построена неголяма църква.
На 3 юли, докато подготвят терена за поставяне на основите ?, работниците разкопават гроб с човешки останки, от които се разнесло благоухание. Главата лежала отделена от тялото, върху каменна възглавница, приблизително на разстояние около 25 см. Ръцете били молитвено скръстени. В черепа обаче липсвали челюстните кости. В гроба била намерена и византийска керамична чиния с релефно изображение на кръст.
Ръководителят на бригадата Дукас Тсолакис събрал набързо костите и небрежно ги захвърлил в една торба. Но когато решил да отмести торбата, той не успял дори да я повдигне, толкова тежка се оказала тя. Последвал нов опит да отмести и вдигне торбата, но ръката му буквално се парализирала. Друг работник, Леонидас Сидераст, подритнал торбата с крак и в същия момент кракът му изтръпнал. Вкаменен от ужас, бригадирът помислил, че трябва да се прекръсти и щом направил кръстното знамение, парализираната ръка започнала да се раздвижва и да му се подчинява. Той веднага тръгнал към селото и помолил свещеника да дойде и да отслужи панихида. Свещеникът обаче отказал с думите: „Как да му отслужа панихида? Та аз не зная кой и какъв е той? Аз дори името му не знам”. В същата нощ светецът се явил насън на свещеника, както и на няколко други местни жители и им съобщил, че неговото име е Рафаил и е роден на остров Итака. Подобни сънища местните жители виждали няколко месеца подред, при това хора, съвършено непознати сънували в една и съща нощ един и същ сън. Във всяко едно от тези съновидения светията съобщавал: „Аз съм свети мъченик Рафаил. Останките, намерени в Кариес, са мои. Претърпях мъченическа смърт от ръцете на турците на 9 април 1463 година. Аз съм същият този монах, който се явява тук на хората от векове“.
Минали няколко седмици, след като светията започнал да се явява в сънищата на хората, и историята на неговия живот започнала да се разкрива. В света името му било Георгиос Ласкардис и произхождал от заможно семейство. Получил отлично образование, той известно време служи във византийската армия, а по-късно става монах. Скоро след това е ръкоположен в свещенически сан и изпратен да служи в Атина, в храма на Деметрий Лубардиарис, в подножието на Акропола. По-късно е архимандрит във Вселенската патриаршия в Константинопол.
Един път е командирован във Франция, град Мерл (или Морле), за участие в богословска конференция, където се запознава с млад гръцки студент от Солун, чието име е Николай. Архимандрит Рафаил оказва дълбоко влияние върху младия човек, както и върху избора му на житейски път. Впоследствие той става монах, а по-късно и дякон. Между архимандрит Рафаил и Николай се поражда дълбоко приятелство и те никога повече не се разделят.
Когато през 1453 г. турците завладяват Константинопол, двамата приятели бягат на север към Гърция, на остров Лесбос (или както го наричат местните гърци – Митилини), който тогава все още не е превзет. В Митилини се установяват в манастира „Рождество Богородично”, където от дълго време живеел само един монах, но след пристигането им там се оформила малка общност, начело на която бил отец Рафаил. Девет години братството живяло спокойно, без да бъде обезпокоявано от турците, защото управата на острова редовно изплащала ежегодния данък наложен им от султана – Мохамед Завоевателя. Въпреки това през 1463 г. султанът завладял със сила острова след 17-дневна обсада. Турските нашественици не се появили в манастира до пролетта на следващата година, но когато през април 1463 година в Терми избухнало малко въстание, завоевателите нахлули в манастира, в който били избягали и се криели от преследване кметът на Терми – Василий със семейството си, учителят Теодор, както и няколко местни християни.
В петъка на Страстната седмица турците дошли в манастира, хванали игумен Рафаил, дякон Николай, Василий и семейството му и Теодор. Останалите християни успели да избягат и да се скрият в гората. Решавайки, че монасите крият подстрекателите на бунта, турците започнали да разпитват и измъчват пленниците. На 12-годишната Ирина, дъщеря на Василий, отсекли дясната ръка, опитвайки се да принудят родителите ? да издадат местонахождението на подбудителите на бунта. Родителите на момичето, не желаейки да издадат никого, в ужас гледали как турците, заедно с немския наемник Швейцер, събрали дърва, разпалили огън и изгорили в голям глинен котел жива малката Ирина. Майка ?, баща ? и Теодор също били изтезавани до смърт.
Във вторник на Светлата седмица турците жестоко пребили свети Рафаил, влачили го по земята, теглейки го за косата и брадата. Удряли го неколкократно с щикове, след което го провесили надолу с главата на едно дърво, изтръгвайки челюстта му, вследствие на което той починал. Дякон Николай завързали на същото дърво, заедно с Рафаил, и той починал от разрив на сърцето при вида на страданията на своя приятел и игумен. Турците подпалили и изгорили манастира, а самите те се махнали от това място.
Акиндин и Ставрос, които се били скрили в гората, довели стария и сляп селски свещеник, за да опее мъчениците. Свети Рафаил погребали, там, където била централната част на храма. В следващите 500 години местните жители по традиция всяка година посещавали това място във вторника на Светлата седмица, въпреки че историята за възникването на тази традиция с времето вече да била забравена.
От момента на намирането на светите мощи на мъчениците Рафаил, Николай и Ирина те се явявали на мнозина. Понякога се появявали заедно, понякога поединично. На възрастните се явявали главно в сънищата им, но на децата се откривали и наяве.
Най-често хората виждали свети Рафаил. По разкази на очевидци той е висок, на средна възраст монах, с тъмни вълнисти коси, на носа си има лека гърбавина, с неголяма черна, леко посребрена брада и благородни очи на неземен жител. Понякога той се явявал в пълно архимандритско облачение, но най-често – в просто монашеско расо.
Свети Николай, както казват за него, изглежда по-нисък и по-слаб, светлокос, с външност на много крехък и деликатен човек. Ирина прилича на 12-годишно момиче, каквато всъщност и е била. Най-често е облечена с дълга жълта рокля, с колан на кръста. Косите ? са сплетени в две дълги плитки, които обрамчват лицето на светата мъченица.
Една от първите, на която се явил свети Рафаил, след като били намерени мощите му, била Екатерина Литра, жителка от съседното село Памфила. През зимата на 1997 г. ми се отдаде възможност да прекарам с нея цял ден и да разговаряме. Днес тя е над 80-годишна, но въпреки напредналата си възраст е много активна. По-голяма част от времето си прекарва в малкото иконописно студио/ателие, което се намира в дома ?, занимавайки се с иконопис. Домът ? представлява буквално цветна галерия от нейни творби, които са окачени по стените, от пода до тавана. Същевременно тя е и автор на поредица от книги, преведени на английски език, под заглавието „Messages of the Newly-Appeared at Lesbos, St. Martyr Raphаеl” („Разговори с новоявилия се мъченик Рафаил от остров Лесбос”). В тях подробно са описани случаите на явяването на свети Рафаил пред самата нея. Въведението и предисловието са написани от епископ Иаков Митилински и архимандрит Амбросий Ленис. Голяма част от наставленията, дадени ? от свети Рафаил, се отнасят и касаят лично нея и нейния живот: изцелението на съпруга ?, за носенето на скромно облекло, за милостинята и оказването на гостоприемство. Същевременно там има указания и за това, как да разказва на хората за новоявилите се светци, включително и как да се управляват средствата за строителството на новия манастир, предоставени в нейните ръце.
Гостуването ми в дома на Екатерина се оказа изключително интересно. Този дом сякаш е отворен за всеки, който пожелае да го посети. Докато бях там, при нея непрекъснато дотичваха деца – просто да я поздравят, съседки разговаряха в кухнята, все едно са си вкъщи, старци и старици се отбиваха за чаша чай или за обяд. Екатерина се грижеше за гостите си спокойно и с любов. Попитах я, защо старците идват при нея да се хранят, а тя ми довери, че скоро след като свети Рафаил започнал да ? се явява (в началото на 60-години на 20 в.) ? казал: „Ти имаш достатъчно от хляба насъщен, сега трябва всеки ден да храниш бедните.”
Когато стана дума за мощите му, Екатерина си спомни, че цели три години след откриването им от разкопаната могила се носело благоухание, въпреки че наоколо, непосредствено на 1-2 метра, пръстта издавала единствено дъх на прах и плесен. Екатерина разпращала на хора от различни краища на света памучета, напоени със светена вода от манастира. Една австралийка, болна от рак, получавайки от Екатерина плик с такова памуче, усетила благоухание на миро още преди да е отворила плика, въпреки че памучето било напоено със светена вода, а не с миро. Поемайки малки късчета от памучето, тя се изцелила.
Една от най-интересните истории, разказани от Екатерина, засега никъде не е записана. Това е историята на двамата свещеници, страдащи от телесни недъзи, които пристигнали в манастира на свети Рафаил с надежда за изцеление. Те пристъпили към иконите в ъгъла на нейното ателие, прекръстили се и седнали на масата в съседната стая (столовата), откъдето се виждал ъгълът с иконите в ателието. Седели и разговаряли за свети Рафаил, когато той самият се появил пред иконите, повдигнал ръката си, благословил ги и изчезнал. Това видели и тримата присъстващи. В този момент свещениците почувствали, че са изцелени. По-късно Екатерина оградила това място в ъгъла с иконите, където се появил светецът, с ниска дървена преградка.
Както вече беше казано, скоро след намирането мощите на свети Рафаил, той започнал да се явява на хората и насън, и наяве. На някои от хората той казвал, че една монахиня на име Евгения Клейдара, бивша игуменка на обителта „Покров Богородичен” на остров Хиос, трябва да оглави възраждащия се манастир на остров Митилини. На майка Евгения също се явявал светият мъченик Рафаил и ? съобщавал, че ? предстои да възстанови и ръководи обителта. По това време започнали да пристигат писма и при нея да идват хора, неизвестни ? до този момент, и всички те разказвали, че в съня им се явявал свети Рафаил и молел да ? съобщят за нейното предназначение, което и е предопределено свише.
Майка Евгения се съгласила да приеме изпълнението на това послушание и на 12 септември 1963 г. новата обител получила официален статут. На това посочено място бил изграден внушителен по големината си комплекс от здания – храмове, килии и трапезарии. Главният храм се намира на мястото, където били открити гробните могили на светците. Игуменията Евгения, проявявайки щедрост и благородство, финансирала немалка част от строителството, а също така закупила и нови земи около манастира. Сега в обителта се подвизават почти 40 монахини, много от които били приети в манастира по личното застъпничество на самия свети Рафаил, явяващ се на майка Евгения във виденията ?.
Чудеса на светите мъченици Рафаил, Николай и Ирина
Макар че тези мъченици понякога се явявали заедно, но при болящи се явявал главно свети Рафаил, възвестявайки в съня им или във видения изцеление. Съществуват писмени свидетелства за стотици чудеса, извършени от мъченик Рафаил, което позволява той да бъде считан заедно със свети Нектарий Егински и преподобния мъченик Ефрем Неа-Макрински, за един от великите чудотворци на нашето време. Първите пет разказа са взети от книгата за чудесата, събрани и публикувани от игумения Евгения.
Първо чудо
Първото от известните на хората чудеса на свети Рафаил се случило през септември 1959 година, само няколко седмици след намирането на мощите. Става дума за изцелението на жителката от село Терми, Параскева Дургун, която, както казват, била на смъртно легло. Трите ? дъщери пристигнали в параклиса, за да измолят помощ от новоявилия се светец. През тази нощ на Параскева ? се присънил непознат монах, който ? казал: „Ела, поклони се пред мощите ми и аз ще те изцеля.” На сутринта момичетата отнесли майка си до параклиса и докосвайки се до мощите, тя напълно оздравяла.
Изцеление с вяра
Скоро след изцелението на Параскева Дургун, се случило чудо с жителката от Кариес, Василико Ралис, страдаща от силни коремни болки и готвеща се за операция. Няколко дни преди да постъпи в болница тя отишла до параклиса и започнала да се моли пред иконата на Божията майка и пред мощите на свети Рафаил. Когато се прибрала вкъщи, мъжът ? и свекърва ? и се накарали, че в такова тежко състояние е ходила толкова надалеч в планината. Тя заспала в сълзи и ? се присънил свети Рафаил. Той седял до леглото ? и говорел: „Не плачи, Василико. Мен жестоко ме убиха заради Христа, а теб те наругаха заради мен. Но аз ще им покажа, че грешат.” Той повдигнал ръката си и няколко пъти прекръстил болния ? корем, казвайки: „Василико, ти си здрава. Продължавай да вървиш по този път, чедо мое, и аз ще ходатайствам за теб пред Господа“. Събуждайки се сутринта, тя се почувствала добре и независимо, че мъжът и свекърва ? не повярвали, тя отказала да отиде на лекар и никога повече не се оплакала и не страдала от стомашни болки.
Послушница от Австралия
Игумения Евгения разказва, че една от нейните монахини – Мария Адамакис, която израснала в Австралия, е дошла в манастира чрез застъпничеството на свети Рафаил. Една нощ, когато игуменката стояла на молитва, изведнъж видяла, че се намира в абсолютно непозната стая в някаква чужда страна. И в същата тази стая на колене се молела непозната девойка. Свети Рафаил също бил там и се обърнал към майка Евгения с думите: „Ти трябва да приемеш Мария.” После той леко потупал по рамото момичето, произнасяйки следното: „Върви, върви, там ще намериш добро пасище за себе си”. Идвайки на себе си, игуменията разказала всичко това на сестрите. В течение на няколко месеца те чакали идването на Мария, без да имат никаква възможност да се свържат с нея, не знаейки нито фамилията, нито адреса ?. Когато накрая все пак тя пристигнала, в подробности повторила същата история, която се присънила на игуменката от Кариес и дори описала роклята, с която била облечена.
Изцеление от туберкулоза
През септември 1961 г. Мария Варутелис от село Айясос на остров Митилини седяла до леглото на мъжа си, страдащ от туберкулоза в последен стадий. Една вечер, преди да отиде да спи, тя усърдно се молила на свети Рафаил, просейки помощ. После заспала и ? се присънило, че в дома им влиза свети Рафаил, носейки в ръце златна кутийка. Той застанал плътно до съпруга ?, помолил се и го осенил с кръстен знак. Мария прошепнала: „Постой в моя дом още малко.” Но светията ? казал: „Трябва да вървя, имам да изцеля още един човек.” След тези думи той изчезнал. На сутринта мъжът на Мария се събудил здрав. Те се отправили към Кариес, за да благодарят на светеца за изцелението. По-късно и лекарите потвърдили, че неговото оздравяване е факт.
Изцеление от изгаряне
По свидетелството на една гъркиня
През 1969 г. моят син Костя, студент в Университета, заедно с двама свои приятели получиха жестоки изгаряния вследствие на взрив на котел с кипяща мазнина. Цялото му тяло бе с изгаряния и лекарите, които го бяха приели в залата за Бърза помощ, казали, че вероятността да не оживее е много голяма, но дори и да оцелее, ще бъде с парализа и ще страда от загуба на паметта. Аз започнах да се моля от дълбините на сърцето си на свети Рафаил, просейки да се съжали над мен и да спаси детето ми и Костас да не остане инвалид с такива ужасни последствия, а ако това е невъзможно, „нека Бог го прибере още тази вечер и да ни избави и двамата от тези страдания”. През нощта, в полусън се видях в Митилини. Към мен се приближи свети Рафаил в бяло расо и каза: „Магдалина, Костас ще се изцели и скоро ще се върне у дома без никакви следи и белези от изгаряне“. Тази нощ на сина ми също се привидял светият мъченик Рафаил. Сторило му се, че светецът сякаш смъкнал от тялото му почернялата кожа от главата до краката, след което произнесъл: „Ти сега си съвсем здрав”. От този момент той започнал бързо да се възстановява и след петнадесет дни бил изписан от болницата – без нито един белег по тялото! Лекуващият му лекар, признал, че случилото се с него е едно голямо чудо.
Изцеление от хепатит
(За следващото чудо ми разказа атинянинът Георгий Мисирис, получил през 1969 г. изцеление по застъпничеството на свети Рафаил. Писменото свидетелство за това чудо се пази в архива на манастира и е включено в авторската книга на г-н Мисирис, със заглавие „Да бъде Твоята воля”, в която подробно се разказва за това изцеление, написана е на гръцки език.)
Бях на четиридесет и две години и от много години страдах от заболяване, водещо до определена форма на хроничен хепатит и в крайна сметка до цироза на черния дроб. Лекуваха ме най-добрите специалисти, бяха изпробвани най-различни средства и терапии, но всичко беше напразно и аз знаех, че ако в скоро време не се случи някакво чудо, ще умра. В един атински вестник прочетох за свети Рафаил и се отправих към манастира, където бяха неговите мощи. Умолявах го да ме изцели, но в онзи момент не получих отговор на молитвите си. Мисля, че това се случваше, защото по това време аз не бях особено религиозен човек: не се бях изповядвал и причестявал от ранното си детство и Господ, виждайки това, е решил, че за мен ще бъде по-полезно да почакам да се изпълнят молбите ми, дотогава, докато сърцето ми не се промени.
Върнах се вкъщи и окачих върху стената икони. Всеки ден се молех на Господ, на Пресвета Богородица и на светия мъченик Рафаил за изцеление. След няколко дни получих писмо от Екатерина Литрас, благочестива жена, с която се бях запознал на остров Лесбос. В писмото тя ми съобщаваше, че на нея ? се явил свети Рафаил и я помолил да ми предаде, че аз трябва три пъти да се изповядам и причестя и едва след това ще настъпи подобрение на здравето ми. Така и направих в края на м. юни през 1969 г. и вече почти усещах смъртта, когато получих три чудотворни посещения: свети Рафаил ми се яви в нощите на 26, 27 и 28 юни. Всеки път аз заспивах вечер, но скоро се събуждах, чувайки глас, който ми казваше, че в стаята се намира свети Рафаил. Тялото ми беше безчувствено и аз не можех дори да помръдна и въпреки че не виждах светеца, но аз с цялото си същество усещах неговото присъствие и чувствах, как той с нежни движения докосва болното ми място.
След тези три посещения вече нищо друго не ми се случи, но именно след тях аз напълно оздравях. Специалистите и личният ми лекар, които години наред наблюдаваха заболяването ми, направиха пълни изследвания и рентгенови снимки, само за да потвърдят факта на моето оздравяване, за което аз до края на дните си ще славя Бога и Неговия светец.
Явление на света Ирина
Обикновено свети Рафаил се явява сам, но понякога с него са и свети дякон Николай и света Ирина. Един път (по изключение) света Ирина се явила сама, за което ми разказа героят от предишния ни разказ – г-н Георгий Мисирис.
Преди няколко години в една атинска болница лежал човек със счупен крак. Кракът толкова силно го болял, че той гръмогласно стенел, умолявайки светците да дойдат и да му помогнат. В полунощ му се явила 12-годишната Ирина в своята позната жълта рокля, с двете плитки и му казала: „Защо толкова силно се оплакваш? Нима не знаеш, че свети Рафаил понесе много по-страшна болка, отколкото ти сега? Трябва да се постараеш да я претърпиш с по-голямо мъжество”. След което веднага добавила: „Въпреки това ние ще ти помогнем”“ И осенявайки го с кръстния знак, изчезнала, а болката в крака значително намаляла.
Денят в памет на светите мъченици Рафаил, Николай и Ирина, както и на мъчениците Олимпиада и нейните сестри, се чества във вторника на Светлата седмица.
Горе: Икона на светите мъченици Рафаил, Николай и Ирина