Тези свети мъченици, получили духовно възраждане в тайнството на светото кръщение, били обвинени пред езическия управител в това, че са християни. Виждайки тяхната непоколебимост в изповядването на Христа, управителят ги осъдил на посичане с меч, и те, като завършили своя мъченически подвиг, отишли при Господа.
Света Калиста и родните ѝ братя Евод и Ермоген пострадали в Никомидия, в северозападната част на Мала Азия, където била резиденцията на император Диоклетиан. Времето на смъртта на тези светци не е известно с точност. Някои го отнасят към Диоклетиановото гонение (нач. на IV в.). В Студийския устав на патриарх Алексий от ХI век се казва, че мощите им се намирали в Студийския манастир, а паметта им се чества на 1 септември.