Благодаря на Бога, че ме срещна с такъв свят и благодатен свещеник на Българската православна църква като отец Георги от село Жегларци. Той е толкова извисен духовно, че може да се сравни с най-великите гръцки старци на ХХ век като старецът Паисий от Света Гора и старецът Яков Цаликис, тъй като притежава същите благодатни дарове на прозорливост и разсъдителност като тях. Много е писано за него, много още ще се пише и в бъдеще.
Тук искам да разкажа за моите впечатления от срещите с този необикновен старец и главно за моменти от живота му, които са по-малко известни.
Отец Георги Стоянов Пейчев е роден в село Караманкьой – Бабадашко. През 1940 г. семейството по Божи промисъл било заселено в село Жегларци – Тервелско, като бежанци от Северна Добруджа. Тук израства бъдещият Божи служител, на когото е било отредено да служи и просвещава в най-трудните години на гонение срещу църквата. През 1962 г. бъдещият пастир отива да учи в Духовната семинария, като преди да се реши на тази стъпка, се помолил Бог да му покаже трябва ли да стане свещеник. На сън Господ го облякъл в свещенически одежди му казал, че неговият път е предначертан и трябва да приеме свещенство. В семинарията Георги проявявал особено старание към изучаваните предмети и църковните служби, и още там бил ръкоположен за дякон.
Отец Георги станал свещеник през най-бурните години, когато гонението срещу църквата е било много страшно. Много свещеници от Добруджа оставили расата и не устояли на репресиите. Имало и убити. По думите на стареца партийните величия си утроили банкет в чест на това, че в Добруджа не е останал нито един свещеник. Казвали: ”Всички свещеници в Добруджа си хвърлиха расата -не остана нито един. Има само един, който отишъл да учи в семинария, но той е само една прашинка, с него лесно ще се справим.” Но грешали. С отец Георги те не могли да се справят. Той изпратил 20 момчета да учат в Духовна семинария. Сред тях били и тримата му сина. Негови духовни чеда днес има в цяла България.
Когато го привиквали на разпити, бил твърд и непоклатим. За себе си казва: „Аз съм човек от стомана, на парчета да ме режат, няма да ме пречупят”. Когато казва тези думи, гласът му от благ и кротък става твърд и страшен. От този глас човек се разтреперва. Тези, които го разпитвали, усещали, че той е едно ниво над тях и не могли да му се противопоставят в нищо или да го оборят с каквито и да било аргументи. Удивителна е силната вяра на този свещеник. За Бога и света Богородица той винаги говори с голямо благоговение и една вътрешна разпаленост, които поразяват околните. В дома си има три кандила, които винаги горят. Всяка година ги запалвал с благодатния огън от Йерусалим.
Ако се вгледаме във външния вид на стареца, забелязваме че той е прегърбен и накуцва. Веднъж отец Георги ни разказа как е пострадал. Паднал от каруца и си счупил бедрената кост. Същия ден, по Божи промисъл всичките му синове пристигнали в селото. Откарали го в добричката окръжна болница. Лекарите не давали никаква надежда за оздравяване и казали на децата му да се готвят за най-лошото. Станало обаче тъкмо обратното. Отец Георги оздравял и започнал да проповядва в болницата, като помогнал на много лекари и сестри да открият вярата в Бога и да се кръстят. Господ му се явил и му казал: „дяволът много искаше да си счупиш крака и това стана, защото трябва да проповядваш в болницата”.
Случвало се е когато стареца ни посрещне в дома си да започне разговора с беседа за вярата в Бога. В беседите, той посочва множество примери, първо от Стария а след това и от Новия Завет и имаш чувството, че знае Свещеното Писание наизуст. По време на тези беседи, аз богослова се чувствам просто като ученик.
Църковните служби възрастният свещеник изпълнява с особено благоговение. По време на службата гласът му се променя става някак радостен, като че ли неземен, особено когато се обръща към света Богородица.
Отец Георги притежава дара на прозорливост. Когато отиваме при него, имаме усещането, че още преди да сме казали каквото и да било, той знае нашите проблеми и в хода на разговора, преди още да сме го попитали за нещо, той ни дава отговори на въпросите. Поради личния характер на разговорите ще дам само някои примери от срещите си със стареца.
При първото ми посещение при него, бяхме заедно с отец Станислав, който тогава още беше дякон и една сестра от село Червенци. Когато отидохме в параклиса, (бившата бащина къща на отец Георги) той се обърна към нашата позната и я запита:
- Ти била ли си в манастир? Там е много благодатно - това е твоят път.
Действително, тази жена е била послушница, но напуснала манастира и се върнала в селото си. Без да знае нищо за нея, той и показа кой път трябва да поеме. Подобни въпроси задаваше и на нас. Аз бях казал, че съм учител по религия, но не бях казал, че преподавам и икономика. Отец Георги ме погледна и каза: ”А ти и на големите преподаваш”. Случвало се е, когато пристигнем старецът да ни очаква на вратичката, а веднъж се бяхме уговорили по телефона, че ще отидем по обяд, но закъсняхме и пристигнахме около 15 ч. Този път нашият домакин не ни очакваше, а беше легнал да си почине, защото е знаеше, че ще закъснеем.
Отец Станислав, който при първото си посещение при стареца, се загледал в язовира и си помислил: „Дали има риба в този язовир?” получил отговор от отец Георги:
- Този язовир, отче, аз съм го зарибил.
При моето първо посещение в Жегларци аз и моите събеседници дълго разговаряхме с отец Георги по различни теми. По време на разговора, той често се обръщаше към някой от нас и даваше отговори на въпросите, които си задавахме на ум. Веднъж, когато си тръгвахме с отец Станислав, си мислехме “защо е толкова нисък този човек, колко ли е бил висок преди?” Тогава той се обърна към отец Станислав и каза:
- Отче ти колко си висок?
- 1.75.
- А аз бях 1.82 и три пъти си скъсявах расото.
Това беше отговор на нашия въпрос.
Когато го посещаваме, отец Георги винаги се радва и често ни напомня :”Господ ни събира, за да се учим един от друг, понеже сме малко”.
Когато ни изпраща, той често ни напомня да не изоставяме молитвата. „Когато повече хора се молят на Бога, става вече мрежа”, т.е. молитвата е по-силна.
Винаги когато си тръгваме от Жегларци след среща с отец Георги ни става хубаво някак благодатно и още в колата запяваме псалми и тропари. Всяка среща с този свят и благодатен свещеник е незабравима и неповторима.
Дано Бог ни помогне още много пъти да изпитаме радостта си от срещите с него.