ИЗВЪНЗЕМНИ
С големите деца разгледахме въпроса и за извънземните, наричани НЛО – неидентифицирани летящи обекти. Това ги определя като непознати, несравними с нищо познато на човека. Децата се страхуват от тях и трябва да знаят как да се предпазват.
Науката си служи с предположения. Някои допускат, че имало извънземни цивилизации, което не е вярно. Обектите съвсем не са цивилизовани.
Те са от духовно естество, но се материализират. Приемат образи на хора, животни, светли кълба. Наричат ги летящи чинии. Те всъщност са невидими сили.
– Невидимите сили са два вида, добри – ангели, и зли – демони. Те от кои са? – запита Мария.
– Те са от злите сили, защото пакостят на човека – обясних аз.
– Тогава те са демони.
– Точно отговори. Така учи Църквата.
– Как да се пазим от тях?
– Демоните се плашат от Кръста Христов. Ако видите такъв обект, моментално се прекръстете и се помолете. Той ще изчезне, защото кръстният знак го изгаря.
– Да му мисли, който не знае това – каза с право Иван.
Разбраха ме децата и аз им разказах за един космонавт. Той видял такъв обект и се сковал от страх. Демонът даже направил така, че електричеството в кораба угаснало. Станало страшно.
Все пак той се спасил. След като се приземил, разказал за случилото се и потърсил съвет. Науката мълчала. Отнесъл въпроса до духовник, защото бил убеден, че това не е извънземен човек, а някаква непозната сила от надземно естество.
Духовникът му казал, че трябва да се прекръсти и да призове молитвено името Христово. Също да поръси със светена вода. От тези три неща НЛО бяга, което е доказателство, че е демонична сила.
Изплашен, той изпълнил съвета му и при следващия полет обектът пак се появил, но моментално отлетял в обратна посока.
– Защо най-много се явяват на летците? – запитаха децата.
– Защото демоните на земята срещат препятствия. Има свети храмове, в тях се принасят молитви, има светини. А в атмосферата им е по-лесно. Те са паднали ангели и тяхното царство е между небето и земята.
Православните вярващи летци, преди полет се изповядват и причестяват. Демоните не само не ги нападат, но бягат от тях, защото те имат светото Причастие, Христос в себе си.
След беседата, децата напълно се успокоиха. Не се страхуват, защото знаят най-силното лекарство срещу материализираните демони, наричани неидентифицирани летящи обекти.
ЗОДИИ
Не са малко заблудите в нашето съвремие, белязано с ниска духовност. Когато намалее или изчезне вярата, душата на човека се опразва от съдържание. А тя не търпи празно пространство. Запълва се с празни неща, които се наричат суеверие. Едно от тях е вярата в зодиите.
Зодия значи съзвездие. Има дванадесет съзвездия. Повечето от тях носят имената на животни. Невежи хора своеволно са ги подредили по дванадесетте месеци в годината. Смятат, че в който месец се е родил човек, има съответната зодия, от която зависи целият му живот.
Глупаво е човек да смята, че съдбата му зависи от нещо измислено от хората. Но сега, поради липса на духовна просвета, много хора, без да разсъдят, сляпо вярват в зодиите.
Веднъж, преди урока, долових един разговор между две по-големи деца. Те си казваха едно на друго кой от каква зодия е. Мислели даже да си купят украшение, на което е изобразена тяхната зодия. Реших да се намеся.
– Деца, може ли вашият живот да зависи от един камък?
– В никакъв случай! – отговори едното дете.
– А може ли той да зависи от един овен например, или от пустинния звяр лъв?
– В никакъв случай- отговори другото.
– А съзвездията са планети като нашата земя от камък, пръст, от мъртва материя. Как тогава вашият живот ще зависи от тях? Камъкът е без душа, а животното няма разум. Как тогава те ще определят живота на човека? Защо той се унижава да разчита на тях!
Децата се замислиха и разбраха, че се заблуждават.
Запитаха ме:
– Защо тогава умни хора и учени с високо образование вярват в зодиите?
– О, те съвсем не са умни. Учени са в някаква насока, но нямат най-важната духовна просвета.
– Във всеки вестник има обяснения какво ще се случи на човек в определен ден, според зодията му.
– Такова нещо досега не е имало, защото никога вярата не е била толкова непросветена в хората – отговорих им аз.
Реших, че е наложително и проведохме по този въпрос един учебен урок. Децата разбраха, че не студеният камък или бездушното животно, а Бог определя съдбата на хората, в зависимост от техните действия. Той дава добро на добрите.
Разговорът стана интересен. Георги каза:
– Човекът не е създаден от камъка или от животното, а от Бога. Следователно Бог се грижи за него.
– Отлично!- казах му аз.
А Веселка добави:
– Аз, когато направя добро, Бог ми дава радост. Ставам весела и оправдавам името си. Животното нищо не разбира от тези работи.
– Ако направя лошо, в душата ми настъпва смут. С това Бог иска да ме поучи да не греша повече. Камъкът нищо не разбира от това нещо – добави Виолетка.
Всички единодушно решиха да не се съобразяват с указанията за зодиите по вестниците. Те разбраха, че е глупаво да се вярва в мъртва материя, която е творение. Умният човек вярва във великия Творец-Бог, Който е сътворил целия свят и човека.
Много бях доволна. Децата разбраха, че зодиите са глупава човешка измислица, в която само непросветен човек, оглупял от незнание, може да вярва.
ТАТУИРАНЕ
Сметнах за наложително да се изясни въпросът за татуирането както на малките, така и на големите деца, защото то е станало вече модно увлечение. При него се впръсква под кожата черно багрилно вещество, с което се изобразяват различни символи. Това нещо не се изтрива, нито се измива, може да се премахне само с операция. То не е малък грях!
– Защо е грях ? – запита Лазар.
– Бог е дал на човека красиво тяло. Който променя вида му, оскърбява своя Творец-Бог. При това съвсем не става по-красив.
– Тогава и гримирането ще е грях – каза Илиана.
– Грях е, особено когато се прекалява и се стига до неприличие. И при двата случая кожата се уврежда. Тя не може да диша. Похабява се. Но има и нещо още по-лошо при татуирането.
– Какво е то? – пак Лазар запита, защото мислел по подражание на големите момчета и той да опита.
– Татуирането е останало от езическите времена преди Христа. Сега се практикува най-вече от източните диви племена, които не познават християнството. При това е свързано с езически заклинания, с което се извикват зли сили. Затова обикновено се изобразяват змии, дракони и всякакви демонски символи.
– Някои младежи носят украшения с изобразени на тях змии, прилепи, черепи. Грях ли е? – запита Стоян.
– Грях е! Това са грозни демонични изображения. Но татуировката е връх на всичко. Срамно е, ние кръстени християни, да го вършим.
Побеседвахме и в заключение Лазар каза:
– Аз никога няма да се направя на плашило. Няма да обидя своя Творец-Бог и няма да извърша този грях.
А малкият Николайчо го каза най-кратко и най-точно:
– Аз никога няма да сложа дявола под кожата си.
Всички се засмяха и разговорът приключи с полезната поука, че човек не бива да унижава тялото си, което носи скъпоценната му душа.
Нали правим кръстен знак, за да прогоним далече дявола, а с това не само го викаме, но го слагаме и под кожата си, за да е постоянно с нас.
Татуирането и всякакъв вид демонични украшения са гибелни за душата. Те са грях пред Бога!
Монахиня Валентина Друмева – „История на неделното училище
при Девическия манастир „Св. Въведение Богородично” в гр. Калофер“
