Владимирската икона на св. Богородица, според преданието, е създадена от св. евангелист Лука на дъската, която е била трапеза на Светото Семейство – на Спасителя, Пресвета Богородица и св. Йосиф. Божията майка, виждайки тази картина, казала “От днес ще ме облажава целия човешки род. Да благодарят на родения от мен и да пребъде тази икона“. В Русия иконата е пренесена от Византия в началото на XII в. и е поставена в Женския вишегородски манастир, недалеч от Киев. Слухът за чудесата на иконата достига до княз Андрей Боголюбски, който решил да пренесе иконата на север.
Конете, които трябвало да носят чудотворната икона, не могли да помръднат от мястото си. Сменили конете, но и това не помогнало. Князът прозрял в това желанието на Божията майка да остане във Владимир, където до две години бил издигнат храм “Успение на Света Богородица”.
Владимирската икона на Пресвета Богородица на , а в Русия тя се почита няколко пъти в годината - на 3. юни, 6. Юли и на 8. септември. Най – тържествен е празникът на иконата на 8. Септември, тъй като тогава е била пренесена от Владимир в Москва.
През 1395 г. жестокият завоевател хан Тамерлан (Темир - Аксак) достигнал рязанските предели и се отпарвил към Москва по бреговете на Дон. Княз Василий Димитриевич излязъл с войските си извън Москва и се молил на Московските светци и на Сергий Радонежски за спасение на Отечеството. Той написал на митрополита на Москва св. Киприан, успенският пост да бъде посветен на поканието и на молбата за спасение. Бихме желали да припомним, че българинът Киприан, емблематична личност от българската и руската история, по това време е ръкоположен за Митрополит на литовско-руските земи.
Във Владимир, където се намирала по това време иконата, бил извършен молебен и била понесена към Москва. Безчислено множество хора от двете страни на пътя се молили за спасение на отечеството и на народа си. По това време, когато жителите на Москва посрещали иконата, Темерлан спял в шатрата си и му си присънил странен сън. Той видял висока планина, от чиито върхове се слизали светци със златни жезли, а над тях в лъчезарно сияние се появила Лъчезарна жена. Тя му заповядала да напусне пределите на Русия. Събуждайки се, Темерлан попитал за значението на съня и вещите в тези тълкувания му отвърнали, че това е Божията Майка, великата закрилница на християните. Темерлан заповядал на войските си да се върнат и да не нападат Москва. На мястото, на което е посрещната иконата, днес е построен Сретенски манастир.
Втори път Богородица спасява Русия през 1451 г., когато войските на ногайски хан тръгват отново към Москва. Татарите запалили московските предградия, но не успели да завземат руската столица. Свети Йона извършвал шествия с иконата до стените на града. Летописите разказват, че на другата сутрин татарските войски чули силен шум и оживление и помислили, че са се завърнали войските на княза, които били далеч от столицата.
Трети път иконата на Пресвета Богородица спасява Русия през 1480 г., когато Иван III отказал да прани данъци и полковете на хан Ахмата са изпратени, за да се разправят с непокорния владетел. Войските са се срещнали при р. Угра и чакали знак за атака. Руските войски носели Владимирската икона на Пресвета Богородица. До сблъсък така и не се стигнало- при първата атака те отстъпили и се оттеглили.
Иконата се чества на 3. юни по повод спасението и на града от ордите на татарския хан Махмед – Гирей през 1521 г. Татарските войски настъпвали към Москва и унищожавали всичко живо поп пътя си. Тогава сляпа монахиня получила видение: от Спаските порти на Кремъл излизат множество светци и отнасят със себе си светинята на Москва – Владимирската икона на Божията майка. В това време при тях отиват Свети Сергий Радонежски и Свети Варлаам Хутински, които със сълзи на очи молят да не изоставят Москва. Всички светци отправили към Бог молитва за опрощение на съгрешилите и избавление на Москва от враговете. Подобно видение имал и московският светец, блаженият Василий, на когото било открито, че Русия е спасена заради молитвите на Божията майка и Светците.