Преподобни Гавриил Ургебадзе
В живота на всеки човек има незабравими периоди. Те не само се врязват в паметта, но и оставят най-дълбоки следи в душата. Такова именно щастливо време за мен бяха дните, прекарани сред православни вярващи, които обичат стареца Гавриил.
Аз и авторската група на филма за стареца бяхме в Москва със светините на отец Гавриил. Представихме книгата „Диадемата на стареца Гавриил“, организирахме няколко срещи и беседи за отец Гавриил и направихме интернет-премиера на нашия първи филм „Диадемата на Стареца“.
Радостни ще останат в паметта ми тези дни и затова, че в живота ми се случиха големи чудеса, за които искам сега да ви разкажа.
„Всичко ще бъде наред, момче“
През първата седмица на Великия пост се молехме на Канона на свети Андрей Критски до шапката и парченцето от мантията на стареца Гавриил. Вечерта винаги прибирахме светините при нас.
Веднъж ми позвъни една жена и помоли, дали може вечерта да се поклонят на светините тя и нейният син, страдащ от аутизъм. Аз, естествено, се съгласих, и майката със сина дойдоха при нас в осем часа вечерта. Детето беше затворено, не говореше, в тревожно състояние. Заведох ги при иконата и светините на стареца Гавриил, и майката със сина се поклониха пред тях. Веднага положих парченцето от мантията на стареца Гавриил върху главата на малкия Коля и помолих отеца да го благослови и да помогне на него и на майка му.
Момчето притихна и гледаше иконата на стареца Гавриил с голям интерес, след това се обърна, погледна на другата страна, и сочейки с пръст в пространството, каза:
– Този дядо е добър.
Сочейки с пръст в пространството, болното момче ясно произнесе: „Този дядо е тук. Той е толкова добър…“.
След това той отново погледна към иконата, после на другата страна и каза:
– Той е тук. Как се казва? Толкова е добър…
Нас ни пронизаха тръпки и заплакахме от радост. Заплакахме, защото отецът беше с нас.
Тръгвайки си, детето помаха с ръка, прощавайки се, и както не умееше правилно и ясно да произнася думите, изведнъж със съвсем отчетлив, разбираем и ясен детски глас каза:
– Добре, момчето ми, всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде добре…
Имахме усещането, че той повтаря думите на стареца Гавриил. Чувството, което тогава ме овладя, беше неописуемо. Слава и благодарност на Бога за всичко!
Как разговарях на английски с един гръцки старец
Снимка на стареца Ефрем Аризонски и икона на преподобни Гавриил Ургебадзе
Вторият случай стана лично с мен.
Имам стари проблеми със здравето: с диагнозата хипогликемия „дружа“ от 2008 г. Заболяването се характеризира с това, че нивото на глюкозата в кръвта пада рязко и тогава, по време на ниския показател на захарта, изгубвам съзнание, забравям къде се намирам, започва едно треперене.
Миналата година направихме презентация на книгата за отец Гавриил и прожекция на филма. След вечерта монахиня Серафима (Читанава) ми подари снимка на стареца Ефрем Аризонски и каза, че той е прозорлив старец, и че по неговите молитви хората се укрепяват във вярата. Тогава не се отнесох към подаръка с нужното внимание: „Да е жив и здрав“ – казах аз и сложих снимката на перваза до иконата на стареца Гавриил.
Минаха няколко дни. По пътя рязко ми падна нивото на глюкозата в кръвта и аз изгубих съзнание. С Божия помощ приятелите ме свестиха. След пристъпа ми беше трудно да се придвижвам, не можех да говоря както трябва, често заеквах. Лекарят строго ме предупреди, че трябва внимателно да си следя здравето.
Вече у дома забелязах, че снимката на стареца Ефрем се е сгънала, понеже беше тънка и стоеше на перваза. Взех снимката, за да я поставя в рамка, и си спомних думите на майка Серафима: „Той е прозорлив старец, който укрепява хората във вярата…“. Помислих, че отец Ефрем може би усеща, когато някой се обръща към него с просба за молитвена помощ, и започнах да разговарям с него. Говорих му на английски. Защо на английски? Като не знаех за гръцкия му произход, но чувайки, че той е Аризонски, сметнах, че старецът е американец, и така разговарях около 40 минути с него на английски.
След време ми се присъни, сякаш се намирам в двора на манастира Самтавро, наоколо имаше хора, с които свети Гавриил нещо разговаряше. Тогава старецът пристъпи към мен и попита:
– Ти, Константине, филолог ли си?
Аз отвърнах с радост:
– Да, по професия съм филолог.
Старецът се обърна, погледна към хората и артистично каза:
– Колко странни хора сте това, филолозите! Колко сте странни… С грък само на английски трябва да се говори?! И то най-вече на американски английски, понеже британски английски той не разбира!
Старецът повтори това и се усмихна, хората се усмихнаха, и само аз стоях със замислена физиономия и разсъждавах какво може да означават тези думи…
„С грък да се говори на английски?! Така и трябва!“ – повтаряше старецът и се усмихваше.
Скоро се събудих и все не можех да намеря обяснение защо отецът ми каза тези думи в съня. Вечерта включих компютъра и „случайно“ се натъкнах на сериал за старците. В една от сериите се разказваше за подвижническия живот на стареца Ефрем Аризонски. Включих видеото и чувайки по средата на филма, че старецът Ефрем не знаел английски (само няколко думи на английски), изведнъж разбрах, че именно към отец Ефрем съм се обръщал на английски език. Спомних си и думите на стареца Гавриил: „С грък само на английски трябва да се говори?! Странни хора сте вие, филолозите…“. В този момент започнах да се смея с глас. Изтичах към снимката на стареца Ефрем, до която стоеше иконата на преподобни Гавриил, и целунах двете изображения…
Скоро след това си измерих нивото на глюкозата в кръвта. Всичко беше наред. Мина известно време и отново повторих процедурата. Показателят на нивото захар в кръвта беше в нормата. На другия ден отидох на изследване. Анализите потвърдиха, че всичко в кръвта ми е наред. Нямаше никаква хипогликемия. Тя просто беше изчезнала. Изчезна с Божията помощ, по молитвите на стареца Ефрем и благодарение на моя любим светец Гавриил, който насън, шегувайки се, ме упрекваше, че разговарям на английски с гръцкия старец.
Позвъних в манастира Самтавро и разказах за това на майка Наталия. Тя се разсмя и в края на разговора каза:
– Сигурно отец Гавриил е превел твоя английски на стареца Ефрем. А ти не се колебай – говори със старците на родния си език: щом са прозорливи, ще разберат и грузински…
Манастирът „Св. Антоний Велики" в Аризонската пустиня, в който се подвизаваше старецът Ефрем Аризонски.