Старецът Паисий разказваше: „От единадесетгодишен четях жития на светиите, спазвах пости и извършвах бдения. По-големият ми брат вземаше житията и ги криеше. Но не постигна нищо. Отивах в гората и продължавах. Тогава един негов приятел, Коста, му казал: „Ще му направя такова нещо, че всичко да зареже”. Дойде и ми разви Дарвиновата теория.
Бях разколебан и си казах: „Ще отида да се помоля и ако Христос е Бог, ще ми се яви, за да повярвам. Някаква сянка, някакъв глас, все нещо ще ми покаже”. Толкова ми е бил акълът. Отидох и започнах поклони и молитви с часове, ала нищо. Накрая съвсем сломен, престанах. Тогава ми дойде наум нещо, което Коста ми беше казал: „Приемам, че Христос е един велик човек, праведен, добродетелен, когото сънародниците Му намразили от завист за добродетелта Му и Го осъдили”. Тогава си казах: „Щом е такъв, и човек да е бил, заслужава да Го обичам, да Му се подчинявам и да се жертвам за Него. Не искам нито рай, нито нищо. Заради светостта Му и добротата Му заслужава всяка жертва” (добър помисъл и себеотрицание).
Бог е чакал да види как ще реагирам. След това Сам Христос се яви в обилна светлина. Виждаше се от кръста нагоре. Погледна ме с много любов и ми каза: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще живее” (Иоан. 11:25). Тия слова бяха написани и в Евангелието, което държеше отворено в лявата Си ръка”. Това събитие премахнало у петнадесетгодишния Арсений (светското име на преп. Паисий – б.р.) съмненията, които разтърсвали детската му душа, и чрез Божията благодат познал Христа като истински Бог и Спасител на света. Уверил се за Богочовека не от някой човек или от книги, но от Самия Господ, Който му се открил, и то на такава възраст. Затвърден вече във вярата, си казал: „Коста, сега ако искаш, ела да поговорим”.
+ + +
Иеромонах Исаак. Животът на стареца Паисий. Издава се с благословението на славянобългарския манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2006 г..