Преподобни Арсений Кападокийски бил духовен наставник на преподобни Паисий Светогорец.

Великият чудотворец свeти Арсений със своите молитви изцелявал болни, помагал на страдащи, пазел населението от грабежите на турците, изправял заблудени. Чудесата на отец Арсений станали толкова прочути, че от друг лекар във Фараса просто нямало нужда. 

Той бил лекар и на душите, и на телата както на християните, така и на мюсюлманите.

Преди смъртта си о. Арсений казал: „Утре следобед ще премина в другия живот. Вчера дойде Божията майка през деня и ми извести това. Тя ми показа Атон и манастирите, които аз толкова исках да видя, но така и не бях удостоен. Какво да ви кажа – толкова много манастири има на Атон! Какви големи храмове! Красота!”

Ето няколко от многочислените чудеса, които са се случили по молитвите на преп. Арсений Кападокийски:

1. Фарасийци, живеещи в Драма и Тесалоники (Солун), разказвали, как двама шейхове (водачи на мюсюлманските племена и факири) от Хаджи Пехтес дошли при отец Арсений. Той ги приел и дори им направил кафе. Но шейховете му задавали глупави и досадни въпроси, от които човек може само да го заболи глава. И за да се отърве от тях, о. Арсений им казал:

- Повече не мога да ви слушам, защото ме заболя главата.

Те не разбрали неговия намек и единият от тях дори предложил:

Папаз (отче) ефенди, ще ти направим един амулет и ако си го сложиш, до края на деня вече няма да те боли главата.

Тогава отец Арсений строго им казал:

Притежавам сила, която е много по-голяма от вашата, и с Христовата сила мога да направя така, че да не помръднете от местата си.

След тези думи той се прибрал в килията си. Шейховете си допили кафето и се приготвили да си тръгват, но не могли да помръднат от местата си, все едно били завързани с някакви невидими връзки. Започнали да викат отец Арсений. Той дошъл и без да каже нито дума, с жест им показал, че вече са свободни. Само след това те успели да се отместят от местата си. Разбирайки своята грешка, шейховете започнали да молят отец Арсений за прошка, а тръгвайки си, казали:

– Папаз ефенди, прости ни, велика е твоята сила, защото произлиза от силната ти вяра, а ние действаме с помощта на сатаната.

 2. Симеон Караусоглу си спомня следния случай. Една черкезка мюсюлманка помолила Подромос Копалус да ? донесе от Хаджиефенди светиня, защото била бездетна и мъжът ? искал да се разведе с нея. Подромос съжалил жената, която освен че била сираче, нямала и никакви роднини. Той оставил личната си работа и тръгнал към селото. Станало вече късно и Подромос се притеснил лично да отиде при о. Арсений и помолил за това църковния пазач. Пазачът донесъл светиня и молитва за изцеление от безплодие. Но пазачът знаел, че черкезката е богата (мъжът ? бил крупен скотовъдец) и користолюбието го завладяло. Листът с молитвата от о. Арсений той увил в своя бележка, в която искал да се изпратят кожи, сирене, месо и други подобни, уж за Хаджиефендис. Всичко това той дал на Подромос Копалус, който пък без да подозира нищо, го предал на съседката си на другия ден. Тя веднага започнала благоговейно да носи светинята на шията си, а бележката прочела и изпратила на пазача всичко, което бил заръчал, мислейки, че той ще го предаде на о. Арсений. Минало време и черкезката родила дете, но и след това продължила да изпраща подаръци на пазача, а отец Арсений не знаел нищо за това. След две години всичко се разкрило. Хаджиефендис извикал църковния пазач и започнал да го разобличава. Но пазачът вместо да се покае, отричал своята вина. Тогава отец Арсений му казал:

– За теб е по-добре да изкупиш греха си още в този живот, отколкото заради него да отидеш в ада. Затова от този миг тялото ти ще се покрие с циреи, които ще те измъчват точно толкова време, колкото време си ял от черкезката сирене и месо.

И в този момент тялото на пазача се покрило с пришки, придизвикващи нетърпим сърбеж. Нямайки сили да го изтърпи, той отишъл при о. Арсений да го моли за прошка. Отец Арсений му простил, прочел над него молитва и пазачът бил изцелен.

 3. Панайотис, син на Ендзарапис, когато бил на двадесет години, помрачил ума си от любов към една девойка. Безумието му се проявявало в такава буйна форма, че не можели и да го вържат. В края на краищата един път, когато Панайотис заспал, брат му със свои другари го вързал и отвел при Хаджиефендис. Отецът едва отворил врата на килията, за да види кой и за какво е дошъл да го търси и безумецът, макар и целият овързан, се хвърлил към него, опитвайки се да го удари. В този момент Хаджиефендис произнесъл: „Господи Иисусе Христе!” И после добавил „Вън, сатана!”. Обезумелият моментално притихнал. След това о. Арсений прочел над него от Евангелието и младежът се изцелил. Впоследствие се оженил и имал добро семейство.

 4. Мойсей Кохланидис разказвал как един турчин от село Ахяавуди ограбил църквата и не само откраднал цялата църковна утвар, но освен това изтръгнал и сребърния обков на Евангелието, а самото него захвърлил на пода. Фарасийците били страшно възмутени. Старейшината на селото разказвал, че когато хората видели Евангелието на пода, всички се втурнали да търсят този нечестив турчин. Отец Арсений, който между впрочем останал съвсем спокоен, им казал да не преживяват много случилото се, защото крадецът ще се върне сам, едва тътрейки краката си. След няколко дни довели при Хаджиефендис крадеца и го помолили да го изцели с молитвите си. Освен че в светотатника се бил вселил бяс, но и долната половина на тялото му била парализирана, така че той не ходел, а влачел краката си. Всички църковни съдове били върнати в църквата, а той в бъдеще престанал да краде.

Но о. Арсений не го изцелил веднага, а го оставил така за назидание на турците, за да почитат църквите. И наистина, всички турци в окръга били обзети от страх. А когато се извършила размяната на населението (след Малоазийската война 1922-1923 г.), о. Арсений, преминавайки през Ахявуди, се помолил и изцелил този турчин и от беса, и от паралича.  

 5. Отец Арсений ходил много пъти на поклонение в Светите Земи. Ние знаем само за пет такива поклоннически пътувания. По време на третото му поклонничество в храма „Възкресение Христово” в Йерусалим се случила следната история, за която после разказвали тръгналите заедно с него жители на Фараса: „По време на Божествената литургия, когато Хаджиефендис съслужеше заедно с много епископи и свещеници, по време на Великия вход лицето на нашия Хаджиефендис така просия, че другите свещеници после ни разпитваха за него и молеха да им разкажем за живота му”.

Тази случка я чух в Коня от стареца Продромос, а и от други стари фарасийци, но тогава не придавах голямо значение на това събитие, защото по това време във Фараса се случваха много интересни неща. През 1971 г., разговаряйки със стареца Йосиф от Новия скит, аз случайно чух от него разказ за същата тази случка, който той прочел в книгата на о. Йоаким Специерис „За Божественото причащение”, където авторът пише, че самият той е участвал в тази служба… Четейки този откъс, усещаме същия аромат от духовното благоухание на Хаджиефендис, който се долавя и от разказа за неговите чудеса.

Откъс от книгата на о. Йоаким Специерис „За Божественото причащение”:

„Още едно събитие се случи в Неделята на Тържеството на Православието в Йерусалим. Служеше патриарх Никодим в съслужение с 6 архиереи, 12 йеродякони и повече от 40 йереи, много от които поклонници от Изтока, от Русия и от други места. И аз бях в числото на служещите. При завършването на Великия вход и прочитането от страна на патриарха на молитвата и благославянето на Светите Дарове, лицето на един от свещениците просия, което буквално ме порази. Свещеникът бе около седемдесетгодишен. Попитах другите свещеници: „Откъде е този свещеник?“ – „Поклонник от Кападокия е“ – отвърнаха ми. Когато литургията завърши, аз се поинтересувах: „Той сам ли дойде, или с някой друг?“ – „Заедно с други поклонници“ – отвърнаха ми. „Моля те, повикай някой от тия поклонници“ – помолих един йеродякон. Дойдоха трима от тях. Попитах ги: „От тези места, в които служи този свещеник ли сте?“ – „Да – отговориха ми – ние с нашия отец сме от едно село, той е нашият свещеник“. „И какъв е той, добър духовник ли е?“ „Той е свят човек“ – казаха ми те. „Прави чудеса, ако прочете молитва над болен, той оздравява. И не само ние го почитаме като светец, ами и турците, защото и над тях прави чудеса и изцелява болните им…“

Земен ангел и Божи човек, отец Арсений живя по духовните закони. Макар и да живееше в тайната на сърцето си и да избягваше светската слава, Божията благодат го издаваше.

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1